Политическата нестабилност ще ограничи растежа и ще покачи дълга
Страната още веднъж е в политическа рецесия. По всичко проличава, че въртележката с връчването на мандатите, служебните кабинети и изборите ще се завърти за следващ път, а намирането на нова формула за държавно управление ще бъде мъчно. Всичко това на фона на сериозна проверка в упованията за стопански напредък, рекордно висока инфлация за последните 20 години, разногласия за здравето на държавните финанси и равнището на обществения дълг, както и импортирана в Народното събрание актуализация на бюджета с неразбираема орис. В тази обстановка, до момента в който политическите играчи ескалират напрежението, е хубаво да погледнем умерено към по-дългия роман за българската стопанска система.
През последните две десетилетия преминахме през най-малко три стопански рецесии и пет служебни кабинета. Дълбоките рецесии бяха през 2009 година и 2020 година, подбудени от външни шокове - първият път от световна финансова рецесия, а вторият път от пандемия. В интервала 2012-2014 година пък имахме доста невисок напредък, като през 2013 година даже отчетохме спад на Брутният вътрешен продукт. Два от тези три стопански отрязъка от историята на страната се преплитат и/или биват следвани от интервали на политическа неустойчивост и ръководство на служебни държавни управления. Тази обязаност на икономическото развиване на страната и политическите рецесии е хубаво да се изследва по-внимателно.
Две десетилетия на догонване и ролята на политическите кризи
През последните 20-на години брутният вътрешен артикул на човек от популацията по паритет на покупателна дарба в България последователно изминава пътя от под 30% до 55% от междинните равнища за Европейския съюз. Въпреки всички рецесии и провокации, първите две десетилетия на 21-ви век са години на напредък и последователно съкращаване на разликата със средноевропейския стандарт на живот. Двете десетилетия заслужават обособен взор.
Първите 10 години: През 1999 и 2000 година Брутният вътрешен продукт на човек в България е на равнища от под 30% от междинното за Европейски Съюз, като това действително е базата, от която потеглят годините на напредък. За интервал от 10 години - до 2010 година, стопанската система на страната отбелязва сериозен растеж и Брутният вътрешен продукт на човек доближава до равнища от 45% от междинното за Европейски Съюз. Във всяка една от тези години, макар рецесията от 2009 година, България е догонвала средноевропейските равнища, т.е. скъсявала е разликата - най-често с по 1 процентен пункт на година, само че в някои случаи и по-бързо.
Вторите 10 години: В интервала от 2010 до 2020 година Брутният вътрешен продукт на човек в България доближава от 45 до 55% от междинните равнища за Европейски Съюз. Тук още веднъж имам стабилно догонване, въпреки и с по-нисък ритъм, като към този момент има и две години, в които не съкратяваме разликата - това са 2013 година, когато стопанската система на страната регистрира дребен спад и 2021 година, когато растежът в България е по-нисък от междинния за Европейски Съюз.
Няма по какъв начин да не направи усещане, че двата интервала, в които не догонваме Европа в последните 20 година, са интервалите на политически рецесии и служебни кабинети. Първият е 2013 година, когато пристигна първият длъжностен кабинет в новото хилядолетие, последва държавното управление на Орешарски и дълга политическа неустойчивост. През 2014 година се стигна до затварянето на КТБ, нов длъжностен кабинет и чак към края на годината се откри по-стабилно политическо решение.
Вторият е 2021 година, когато преминахме през два следващи служебни кабинета и, общо взето, цяла година гласувахме, до момента в който се откри някаква формула за ръководство. Всичко това забави голям брой политики, в това число не направихме никакви вложения и промени по Плана за възобновяване и резистентност, и в последна сметка политическите неразбории доведоха до по-нисък стопански напредък. Общата картина обаче красноречива - за интервал от 20 години има два случая, когато не догонваме Европа, като и в двата сме в политическа неразбория и завъртаме колелото на служебните кабинети.
Държавният дълг във времена на политически кризи
Във времена на политическа неустойчивост постоянно изниква и въпросът за държавния дълг. Тук още веднъж си заслужава да забележим дългата картина. Първото десетилетие от обсъждания интервал държавният дълг се свива сензитивно от над 70% от Брутният вътрешен продукт през 2000 година до към 15% през 2010 година Интересно, че тук резултатът на рецесията от 2009 година не е толкоз трагичен - има леко повишаване на дълга, само че в границите на 2-3 проценти пункта. Второто десетилетие е друго, като дългът нараства от въпросните 15% през 2010 година до 25% през 2020 година Скокът в действителност е през 2014 година, когато растежът е невисок, бяхме в политическа рецесия и служебни държавни управления, банкрутира КТБ - четвъртата най-голяма банка тогава. След прочут спад на държавния дълг в годините на напредък, пандемията донесе ново повишаване през 2020 г.
Няма по какъв начин да не направи усещане, че резултатът на ниския напредък и политическата неустойчивост през 2013-2014 година върху дълга е по-голям от резултата на рецесията от 2009 година и пандемията от 2020 година С други думи, съумяваме да реагираме по-добре на външни шокове, до момента в който вътрешните проблеми и политическата неустойчивост могат да нанесат по-голяма вреда на финансовата непоклатимост. Затова и идният спор за актуализацията на бюджета ще бъде значим, защото натрупването на голям брой хрумвания за обезщетения може да повиши недостига, а от там и държавния дълг.
През последните дни към този момент следим изостряне на бюджетните полемики във връзка с държавния дълг. Традиционно всички упрекват другите в задлъжняването на страната, като непрекъснато се прескача сред премерване на дълга като % от Брутният вътрешен продукт и като номинал. Икономистите всекидневно преглеждат дълга като % от Брутният вътрешен продукт, както демонстрираме на горната графика. По-долу са данните и в номинален размер (данните са в млн. евро), където картината е друга. Докато в интервала 2000-2010 година имаме спад на държавния дълг и в номинално изражение, то през второто десетилетие на 21-ви век държавният дълг нарастват сензитивно в номинал.
Номиналният растеж на държавния дълг се следи в четири интервала - 1) рецесията след рецесията от 2009 г.; 2) политическата неустойчивост и банкрута на КТБ от 2014 г.; 3) пандемията от 2020 година и 4) политическата неустойчивост от 2021 година Това са и интервалите с по-голям бюджетен недостиг, което неизбежно води и до растеж на държавния дълг. Подобно на икономическото догонване, тук също се вижда, че политическата неустойчивост води до по-високи равнища на дълга.
Всичко казано дотук демонстрира най-малко две неща. Първото е, че две следващи десетилетия сме в дълги интервали на стопански напредък и последователно догонване на средноевропейския стандарт на живот, като в средносрочен проект предизвикването е по какъв начин и третото десетилетие да е такова на изпреварващ напредък и догонване. Второто е, че политическата неустойчивост и въртележката на служебните кабинети е доста евентуално да повлияят отрицателно както на растежа, по този начин и на държавните финанси, което хвърля голяма отговорност върху партиите да бъдат умерени в бюджетните диспути около актуализацията на бюджета, както и да съумеят да намерят относително бързо устойчиво политическо решение.
Петър Ганев
Институт за пазарна икономика
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
През последните две десетилетия преминахме през най-малко три стопански рецесии и пет служебни кабинета. Дълбоките рецесии бяха през 2009 година и 2020 година, подбудени от външни шокове - първият път от световна финансова рецесия, а вторият път от пандемия. В интервала 2012-2014 година пък имахме доста невисок напредък, като през 2013 година даже отчетохме спад на Брутният вътрешен продукт. Два от тези три стопански отрязъка от историята на страната се преплитат и/или биват следвани от интервали на политическа неустойчивост и ръководство на служебни държавни управления. Тази обязаност на икономическото развиване на страната и политическите рецесии е хубаво да се изследва по-внимателно.
Две десетилетия на догонване и ролята на политическите кризи
През последните 20-на години брутният вътрешен артикул на човек от популацията по паритет на покупателна дарба в България последователно изминава пътя от под 30% до 55% от междинните равнища за Европейския съюз. Въпреки всички рецесии и провокации, първите две десетилетия на 21-ви век са години на напредък и последователно съкращаване на разликата със средноевропейския стандарт на живот. Двете десетилетия заслужават обособен взор.
Първите 10 години: През 1999 и 2000 година Брутният вътрешен продукт на човек в България е на равнища от под 30% от междинното за Европейски Съюз, като това действително е базата, от която потеглят годините на напредък. За интервал от 10 години - до 2010 година, стопанската система на страната отбелязва сериозен растеж и Брутният вътрешен продукт на човек доближава до равнища от 45% от междинното за Европейски Съюз. Във всяка една от тези години, макар рецесията от 2009 година, България е догонвала средноевропейските равнища, т.е. скъсявала е разликата - най-често с по 1 процентен пункт на година, само че в някои случаи и по-бързо.
Вторите 10 години: В интервала от 2010 до 2020 година Брутният вътрешен продукт на човек в България доближава от 45 до 55% от междинните равнища за Европейски Съюз. Тук още веднъж имам стабилно догонване, въпреки и с по-нисък ритъм, като към този момент има и две години, в които не съкратяваме разликата - това са 2013 година, когато стопанската система на страната регистрира дребен спад и 2021 година, когато растежът в България е по-нисък от междинния за Европейски Съюз.
Няма по какъв начин да не направи усещане, че двата интервала, в които не догонваме Европа в последните 20 година, са интервалите на политически рецесии и служебни кабинети. Първият е 2013 година, когато пристигна първият длъжностен кабинет в новото хилядолетие, последва държавното управление на Орешарски и дълга политическа неустойчивост. През 2014 година се стигна до затварянето на КТБ, нов длъжностен кабинет и чак към края на годината се откри по-стабилно политическо решение.
Вторият е 2021 година, когато преминахме през два следващи служебни кабинета и, общо взето, цяла година гласувахме, до момента в който се откри някаква формула за ръководство. Всичко това забави голям брой политики, в това число не направихме никакви вложения и промени по Плана за възобновяване и резистентност, и в последна сметка политическите неразбории доведоха до по-нисък стопански напредък. Общата картина обаче красноречива - за интервал от 20 години има два случая, когато не догонваме Европа, като и в двата сме в политическа неразбория и завъртаме колелото на служебните кабинети.
Държавният дълг във времена на политически кризи
Във времена на политическа неустойчивост постоянно изниква и въпросът за държавния дълг. Тук още веднъж си заслужава да забележим дългата картина. Първото десетилетие от обсъждания интервал държавният дълг се свива сензитивно от над 70% от Брутният вътрешен продукт през 2000 година до към 15% през 2010 година Интересно, че тук резултатът на рецесията от 2009 година не е толкоз трагичен - има леко повишаване на дълга, само че в границите на 2-3 проценти пункта. Второто десетилетие е друго, като дългът нараства от въпросните 15% през 2010 година до 25% през 2020 година Скокът в действителност е през 2014 година, когато растежът е невисок, бяхме в политическа рецесия и служебни държавни управления, банкрутира КТБ - четвъртата най-голяма банка тогава. След прочут спад на държавния дълг в годините на напредък, пандемията донесе ново повишаване през 2020 г.
Няма по какъв начин да не направи усещане, че резултатът на ниския напредък и политическата неустойчивост през 2013-2014 година върху дълга е по-голям от резултата на рецесията от 2009 година и пандемията от 2020 година С други думи, съумяваме да реагираме по-добре на външни шокове, до момента в който вътрешните проблеми и политическата неустойчивост могат да нанесат по-голяма вреда на финансовата непоклатимост. Затова и идният спор за актуализацията на бюджета ще бъде значим, защото натрупването на голям брой хрумвания за обезщетения може да повиши недостига, а от там и държавния дълг.
През последните дни към този момент следим изостряне на бюджетните полемики във връзка с държавния дълг. Традиционно всички упрекват другите в задлъжняването на страната, като непрекъснато се прескача сред премерване на дълга като % от Брутният вътрешен продукт и като номинал. Икономистите всекидневно преглеждат дълга като % от Брутният вътрешен продукт, както демонстрираме на горната графика. По-долу са данните и в номинален размер (данните са в млн. евро), където картината е друга. Докато в интервала 2000-2010 година имаме спад на държавния дълг и в номинално изражение, то през второто десетилетие на 21-ви век държавният дълг нарастват сензитивно в номинал.
Номиналният растеж на държавния дълг се следи в четири интервала - 1) рецесията след рецесията от 2009 г.; 2) политическата неустойчивост и банкрута на КТБ от 2014 г.; 3) пандемията от 2020 година и 4) политическата неустойчивост от 2021 година Това са и интервалите с по-голям бюджетен недостиг, което неизбежно води и до растеж на държавния дълг. Подобно на икономическото догонване, тук също се вижда, че политическата неустойчивост води до по-високи равнища на дълга.
Всичко казано дотук демонстрира най-малко две неща. Първото е, че две следващи десетилетия сме в дълги интервали на стопански напредък и последователно догонване на средноевропейския стандарт на живот, като в средносрочен проект предизвикването е по какъв начин и третото десетилетие да е такова на изпреварващ напредък и догонване. Второто е, че политическата неустойчивост и въртележката на служебните кабинети е доста евентуално да повлияят отрицателно както на растежа, по този начин и на държавните финанси, което хвърля голяма отговорност върху партиите да бъдат умерени в бюджетните диспути около актуализацията на бюджета, както и да съумеят да намерят относително бързо устойчиво политическо решение.
Петър Ганев
Институт за пазарна икономика
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ