Журналист: Ситуацията в Румъния е като махмурлук след парти на правителствени разходи
Страната регистрира инфлация от близо 8%, кои са уроците за България?
Румъния регистрира най-високата инфлация в Европейския съюз към края на август 2025 година – близо 8%. Основните аргументи за този растеж са нарастването на налога върху добавената стойност с 2%, либерализацията на цените на електрическата енергия от 1 юли и нарасналите акцизи върху горивата. Това изясни журналистът и създател на блога „ Мостът на другарството “ Владимир Митев в изявление за предаването „ Твоят ден “ по NOVA.
По думите на Митев, премахването на държавните дотации за електрическата енергия води до повишаване на сметките за семействата, като това неизбежно се отразява върху цената на редица съществени артикули. Управителят на Централната банка на Румъния даже е предизвестил, че инфлацията може да надвиши 9% още през септември.
„ Това, че румънци пазарят в България, не е ново. Например при цигари-туризмът е добре прочут, защото акцизите у нас са по-ниски. Освен това, горивата в Русе са малко по-евтини от тези в Гюргево или Букурещ “, разяснява журналистът.
Ситуацията в северната ни съседка е разказана от Митев като „ махмурлук след дълго празненство на държавни разноски “. Въпреки че Румъния е в процедура по свръхдефицит от години, през 2023 година бюджетният недостиг е достигнал 9,3% от брутния вътрешен артикул при планувани 7,9%.
„ Миналата година беше супер изборна – имаше всички типове вотове, а по този начин държавното управление нямаше тласък да понижава разноски. Напротив – средствата се раздаваха “, отбелязва Митев.
Икономическият модел, който страната следва, се базира на растеж на заплатите и поощряване на потреблението – политика, която в кратковременен проект дава подтик на стопанската система, само че основава и обилни структурни несъответствия.
В отговор на икономическите провокации, държавното управление в Букурещ възнамерява въвеждането на стабилизационни ограничения още от 2026 година. Сред тях са заледяване на заплатите и пенсиите, увеличение на нормите на учителите (на процедура означаващо съкращения), по-високи налози за хазартния бранш и нови данъци върху дъщерни сдружения на мултинационални корпорации.
Основният проблем съгласно Митев обаче остава ниската събираемост на налози.
„ Румъния е на второ място в Европейския съюз след Ирландия по ниски бюджетни доходи. Дори България се дава за образец за по-ефективно събиране на Данък добавена стойност “, акцентира той.
Според анализите, румънският стопански модел се разграничава значително от българския, най-много поради по-голямата роля на вътрешното ползване. Доходите в Румъния порастват с години, а страната влага съществено в инфраструктура. Сега обаче идва моментът на икономическо балансиране.
Румъния регистрира най-високата инфлация в Европейския съюз към края на август 2025 година – близо 8%. Основните аргументи за този растеж са нарастването на налога върху добавената стойност с 2%, либерализацията на цените на електрическата енергия от 1 юли и нарасналите акцизи върху горивата. Това изясни журналистът и създател на блога „ Мостът на другарството “ Владимир Митев в изявление за предаването „ Твоят ден “ по NOVA.
По думите на Митев, премахването на държавните дотации за електрическата енергия води до повишаване на сметките за семействата, като това неизбежно се отразява върху цената на редица съществени артикули. Управителят на Централната банка на Румъния даже е предизвестил, че инфлацията може да надвиши 9% още през септември.
„ Това, че румънци пазарят в България, не е ново. Например при цигари-туризмът е добре прочут, защото акцизите у нас са по-ниски. Освен това, горивата в Русе са малко по-евтини от тези в Гюргево или Букурещ “, разяснява журналистът.
Ситуацията в северната ни съседка е разказана от Митев като „ махмурлук след дълго празненство на държавни разноски “. Въпреки че Румъния е в процедура по свръхдефицит от години, през 2023 година бюджетният недостиг е достигнал 9,3% от брутния вътрешен артикул при планувани 7,9%.
„ Миналата година беше супер изборна – имаше всички типове вотове, а по този начин държавното управление нямаше тласък да понижава разноски. Напротив – средствата се раздаваха “, отбелязва Митев.
Икономическият модел, който страната следва, се базира на растеж на заплатите и поощряване на потреблението – политика, която в кратковременен проект дава подтик на стопанската система, само че основава и обилни структурни несъответствия.
В отговор на икономическите провокации, държавното управление в Букурещ възнамерява въвеждането на стабилизационни ограничения още от 2026 година. Сред тях са заледяване на заплатите и пенсиите, увеличение на нормите на учителите (на процедура означаващо съкращения), по-високи налози за хазартния бранш и нови данъци върху дъщерни сдружения на мултинационални корпорации.
Основният проблем съгласно Митев обаче остава ниската събираемост на налози.
„ Румъния е на второ място в Европейския съюз след Ирландия по ниски бюджетни доходи. Дори България се дава за образец за по-ефективно събиране на Данък добавена стойност “, акцентира той.
Според анализите, румънският стопански модел се разграничава значително от българския, най-много поради по-голямата роля на вътрешното ползване. Доходите в Румъния порастват с години, а страната влага съществено в инфраструктура. Сега обаче идва моментът на икономическо балансиране.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ