Страната няма актуална национална жилищна политика, регламентирана в стратегически документ,

Страната няма настояща национална жилищна политика, регламентирана в стратегически документ, както и единно законодателство, което да контролира публичните връзки за обезпечаване на жилищно настаняване, стана ясно на конференция “Политики за възстановяване жилищните условия на уязвими групи на общинско и национално ниво”. Правото на достъп до жилище в България не е категорично конституционно право и не е прието в никакъв нормативен акт. Друг основен проблем е че в Закона за обществените услуги не е регламентирано общественото жилищно настаняване като услуга от общ стопански интерес. Липсата на обществен жилищен фонд попречва предлагането на различно настаняване на домакинств с приходи под националния предел на беднотия, които нямат никакъв достъп до пазара за наемане или закупуване на жилища и за които единственото решение остава независимо направени ексцентрични и противозаконни жилища, нормално в покрайнините на обитаемоте места. Липсата на юридически статут на тези жилища води до невъзможността техните жители да вземат участие в каквито и да е стратегии. Например замърсяването на атмосферния въздух в обитаемоте места с фини прахови частици се дължи в най-голяма степен на битовото отопление на дърва и въглища. Домакинствата, които най-вече употребяват твърди горива, а също и всевъзможни боклуци за горене са тези в ромските квартали. Те обаче нямат достъп до стратегиите за промяна на отоплителните уреди или за повишение на енергийната успеваемост на жилищата, тъй като не съществуват в правния мир – техните жилища са противозаконни, някои от тях даже нямат персонални идентификационни документи. Това значи, че България ще продължава да заплаща милиони евро наказания, наложени от Европейска комисия за неприятно качество на въздуха в градовете, разясняват от Хабитат България. Според заместник-министъра на районното развиване и благоустройството Стефан Аспарухов обаче противозаконни жилища в България няма. Това обаче опонира на действителността, стана ясно от мнението на неправителствената организация. До април 2022 година Хабитат България осъществя поредност от действия за възстановяване на локалните и национални жилищни политики: социологическо проучване на жилищните потребности в уязвими общности в община Сливен (кв. Надежда и с. Тополчане) и община Търговище (кв. Малчо Малчев и с. Голямо Ново) посредством проучване и фокус групови дискусии; изследване на настоящите общински жилищни политики и практики в община Сливен и община Търговище и правене на рекомендации за възстановяване жилищните политики и практики на локално равнище. Според организацията, с цел да се преодолеят съществуващите проблеми за възстановяване качеството на въздуха и енергийната успеваемост на домовете от уязвимите групи, преди всичко е належащо да бъде призната с необятен политически консенсус дълготрайна Национална жилищна тактика с небосвод до 2050 година, в която да бъдат заложени ясни визия, цели и измерими цели за обезпечаване на достъпа до качествени жилища на всички. По отношение на Закона за обществени услуги е значимо основаването на нова услуга от общ стопански интерес – Социално жилищно настаняване, за чието даване общините да получават обезщетения от страната. В новите Планове за деяние за интервала 2021-2027 по бъдещата Национална тактика за приобщаване, овластяване и тъждество на ромите следва да се плануват: техническо проучване на всяка жилищна постройка за определяне на нейната
градивна валидност или опцията й да бъде приведена в сходство с условията, да се изработят кадастрални карти и регистри, актуализация на Подробен устройствен план, възмездно оземляване на семействата и предоставяне на законов статут на жилищата им.