Пясъкът от Сахара променя климата и времето на България
Страната ни става част от пустинната екосистема на Европа
България и Балканският полуостров към този момент са неразделна част от пустинната екосистема на Европа, а оранжево-сивият нюанс на небето ще става все по-често събитие. Това демонстрира новият разбор на Meteo Balkans, основан на данни от европейската стратегия " Коперник " (Copernicus) и НАСА (NASA). Сахарският прахуляк към този момент не доближава до страната ни единствено при инцидентни стихии, а идва съвсем непрекъснато посредством новоформирани въздушни коридори.
" Този прахуляк става по-плътен, по-чест и по-опасен, " сигнализират специалистите от Meteo Balkans. Данните за интервала 2024–2025 година регистрират най-високите концентрации на сахарски аерозоли над Южна Европа от началото на наблюденията.
Новите " пясъчни автомагистрали "
Традиционният маршрут на транспорт на прахови частици през западното Средиземноморие се трансформира. Учените засичат нов атмосферен феномен, при който пустинните аерозоли навлизат непосредствено през Либия, Египет и Тунис към Балканите, заобикаляйки нормалния път през Италия.
Причината се крие в променената атмосферна циркулация:
Югозападните ветрове стават по-чести;
Струйното течение отслабва;
Средиземно море се затопля ускорено;
Циклоните над Гърция работят като " вакуум " за праха.
Това трансформира Балканите в главен кулоар за пренос на необитаем материал към Източна Европа.
Рекордни количества прахуляк и замърсяване
Мащабите на явлението са внушителни. Според Европейския център за средносрочни прогнози на времето (ECMWF), единствено напролет на 2025 година над 800 хиляди тона необитаем прахуляк са достигнали нашия район. Това е довело до фрапантно утежняване на качеството на въздуха, като концентрациите на фини прахови частици (PM10) са надвишавали нормите сред 10 и 15 пъти.
Видимостта в засегнатите региони постоянно пада до равнища, сравними с лек смог, а количеството прахуляк е било толкоз огромно, че е съумяло да промени даже цвета на снега в Алпите.
Скритите опасности за здравето
Сахарският прахуляк съставлява сериозен риск за публичното здраве, защото съдържа коктейл от силициев диоксид, тежки метали, микроорганизми и спори. Фините частици проникват надълбоко в белите дробове и основават проблеми за хората с астма, алергии и сърдечни болести.
Болниците в София, Атина и Скопие към този момент регистрират растеж на пациентите с респираторни проблеми след всеки по-сериозен транспорт на пясък.
Климатични промени и " кални дъждове "
Пустинните частици въздействат непосредствено и на времето, като играят ролята на " ядра на кондензация ". Това води до образуването на повече буреносни облаци, по-интензивни гръмотевични стихии и присъщите " кални дъждове ", които оставят след себе си познатата " пустинна патина " върху колите.
Въпреки някои изгоди за земеделието, като обогатяването на почвите с фосфор и желязо, учените са безапелационни – в остатък прахът вреди повече, в сравнение с оказва помощ. Прогнозите сочат, че България ще бъде подложена на все по-чести интервали с ниска видимост и високо замърсяване, трансформирайки " пясъчните облаци " в регулярна част от климата ни.
България и Балканският полуостров към този момент са неразделна част от пустинната екосистема на Европа, а оранжево-сивият нюанс на небето ще става все по-често събитие. Това демонстрира новият разбор на Meteo Balkans, основан на данни от европейската стратегия " Коперник " (Copernicus) и НАСА (NASA). Сахарският прахуляк към този момент не доближава до страната ни единствено при инцидентни стихии, а идва съвсем непрекъснато посредством новоформирани въздушни коридори.
" Този прахуляк става по-плътен, по-чест и по-опасен, " сигнализират специалистите от Meteo Balkans. Данните за интервала 2024–2025 година регистрират най-високите концентрации на сахарски аерозоли над Южна Европа от началото на наблюденията.
Новите " пясъчни автомагистрали "
Традиционният маршрут на транспорт на прахови частици през западното Средиземноморие се трансформира. Учените засичат нов атмосферен феномен, при който пустинните аерозоли навлизат непосредствено през Либия, Египет и Тунис към Балканите, заобикаляйки нормалния път през Италия.
Причината се крие в променената атмосферна циркулация:
Югозападните ветрове стават по-чести;
Струйното течение отслабва;
Средиземно море се затопля ускорено;
Циклоните над Гърция работят като " вакуум " за праха.
Това трансформира Балканите в главен кулоар за пренос на необитаем материал към Източна Европа.
Рекордни количества прахуляк и замърсяване
Мащабите на явлението са внушителни. Според Европейския център за средносрочни прогнози на времето (ECMWF), единствено напролет на 2025 година над 800 хиляди тона необитаем прахуляк са достигнали нашия район. Това е довело до фрапантно утежняване на качеството на въздуха, като концентрациите на фини прахови частици (PM10) са надвишавали нормите сред 10 и 15 пъти.
Видимостта в засегнатите региони постоянно пада до равнища, сравними с лек смог, а количеството прахуляк е било толкоз огромно, че е съумяло да промени даже цвета на снега в Алпите.
Скритите опасности за здравето
Сахарският прахуляк съставлява сериозен риск за публичното здраве, защото съдържа коктейл от силициев диоксид, тежки метали, микроорганизми и спори. Фините частици проникват надълбоко в белите дробове и основават проблеми за хората с астма, алергии и сърдечни болести.
Болниците в София, Атина и Скопие към този момент регистрират растеж на пациентите с респираторни проблеми след всеки по-сериозен транспорт на пясък.
Климатични промени и " кални дъждове "
Пустинните частици въздействат непосредствено и на времето, като играят ролята на " ядра на кондензация ". Това води до образуването на повече буреносни облаци, по-интензивни гръмотевични стихии и присъщите " кални дъждове ", които оставят след себе си познатата " пустинна патина " върху колите.
Въпреки някои изгоди за земеделието, като обогатяването на почвите с фосфор и желязо, учените са безапелационни – в остатък прахът вреди повече, в сравнение с оказва помощ. Прогнозите сочат, че България ще бъде подложена на все по-чести интервали с ниска видимост и високо замърсяване, трансформирайки " пясъчните облаци " в регулярна част от климата ни.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ