Близо 1200 българи чакат за трансплантация на органи
Страната ни е на едно от последните места в европейската статистика по брой донори. Близо 1200 българи се нуждаят от нови органи и са в листата на чакащите. Това разгласи проф. доктор Вилиян Платиканов от катедра по анестезиология, незабавна и интензивна медицина на Медицински университет във Варна по време на лекция пред студенти от Нов български универститет (НБУ), на която бе разгласен старта на осведомителна акция в поддръжка на донорството “Да дариш живот “.
“България има сериозен опит в трансплантациите, у нас за пръв път сполучливо се трансплансплантира бъбрек през 1969 година, сърце и бял дроб – през 2003 година, а черен дроб – през 2005 година В същото време донорите у нас са прекомерно малко, за разлика от страни като Хърватска и Испания, които са водачи в региона “, уточни той.
В страната ни работи схемата на така наречен “предполагаемо единодушие “. “Ако човек не е уведомил институциите авансово по открития ред, че не желае да подари органите си, се допуска, че той е склонен да бъде донор след настъпване на гибелта му. Единственото в допълнение изискване е да се вземе единодушието и на фамилията “, изясни още Платиканов.
Ако пациентът е в открита мозъчна гибел, най-близките му родственици би трябвало документално да потвърдят единодушие за донорство. В доста от случаите обаче околните отхвърлят тази опция, макар че умрелият не е заявил отвод от донорство. Една от главните аргументи за незадоволителния брой дарени органи е неналичието на информация измежду околните на хората, изпаднали в мозъчна гибел, с цел да дадат навреме единодушието си те да станат донори.
“Трансплантацията на органи или тъкани е от изключителна значимост, тъй като от време на време е единственият метод да бъде избавен живот. Необходимост от трансплантация имат хора със съществени здравни проблеми, като бъбречна, чернодробна или сърдена непълнота, левкемия, контузии и изгаряния “, сподели проф. доктор Емил Паскалев, шеф на Клиниката по нефрология и трансплантация на Александровска болница.
“България има сериозен опит в трансплантациите, у нас за пръв път сполучливо се трансплансплантира бъбрек през 1969 година, сърце и бял дроб – през 2003 година, а черен дроб – през 2005 година В същото време донорите у нас са прекомерно малко, за разлика от страни като Хърватска и Испания, които са водачи в региона “, уточни той.
В страната ни работи схемата на така наречен “предполагаемо единодушие “. “Ако човек не е уведомил институциите авансово по открития ред, че не желае да подари органите си, се допуска, че той е склонен да бъде донор след настъпване на гибелта му. Единственото в допълнение изискване е да се вземе единодушието и на фамилията “, изясни още Платиканов.
Ако пациентът е в открита мозъчна гибел, най-близките му родственици би трябвало документално да потвърдят единодушие за донорство. В доста от случаите обаче околните отхвърлят тази опция, макар че умрелият не е заявил отвод от донорство. Една от главните аргументи за незадоволителния брой дарени органи е неналичието на информация измежду околните на хората, изпаднали в мозъчна гибел, с цел да дадат навреме единодушието си те да станат донори.
“Трансплантацията на органи или тъкани е от изключителна значимост, тъй като от време на време е единственият метод да бъде избавен живот. Необходимост от трансплантация имат хора със съществени здравни проблеми, като бъбречна, чернодробна или сърдена непълнота, левкемия, контузии и изгаряния “, сподели проф. доктор Емил Паскалев, шеф на Клиниката по нефрология и трансплантация на Александровска болница.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ