България е на опашката в Европа по използване на изкуствен интелект
Страната ни е на 28-о място от 32 в ранглиста на " Алианц Трейд ", до момента в който Дания води с близо 30% от фирмите
България се подрежда в дъното на европейската ранглиста по дял на фирмите, които употребяват изкуствен интелект в своята активност. Според разбор на водача в застраховането на търговски заеми " Алианц Трейд ", страната ни заема 28-о място от общо 32 позиции.
Данните демонстрират тревожна картина за софтуерното развиване на българския бизнес. Към края на 2024 година едвам 6,5 % от предприятията в България разчитат на технологии, работещи с изкуствен интелект. Въпреки че този дял се е нараснал съвсем двойно по отношение на миналата година, той остава доста под междинното равнище за Европа от 13,5 %.
" Изоставането във въвеждането на изкуствен интелект, нови технологии и роботизация слага под въпрос конкурентоспособността освен на българския бизнес, само че и на неговите търговски сътрудници в Европа ", разяснява Камелия Попова, шеф на " Юлер Ермес " за България, която към този момент развива активност под комерсиалната марка " Алианц Трейд ".
Дания води, България в дъното
С най-хубави темпове при въвеждане на технологиите за изкуствен интелект на Стария континент се показва Дания, където към този момент близо 30 % от фирмите употребяват такива решения. На идващите места се подреждат Швеция, Белгия и Финландия с равнища към 25 %.
На последните места в класацията, след България, се намират Босна и Херцеговина, Полша, Турция и Румъния, където фирмите, работещи с изкуствен интелект, са под пет %.
Разликата сред България и международните водачи е още по-голяма. Докато в България и в Европа като цяло изкуственият разсъдък се употребява главно от огромни компании, в Съединени американски щати той към този момент намира приложение в работата на над 40 % от дребните и междинни бизнеси.
Европа губи от Китай при роботизацията
В настрана проучване анализаторите на " Алианц Трейд " обръщат внимание на изоставането на Европа в областта на роботизацията. Макар някои страни на Стария континент да имат мощни обичаи, сега те губят движение в конкуренцията с Китай, където през 2024 година са конфигурирани 51 % от всички индустриални роботи в света.
На второ място по този индикатор се подрежда Япония, а на трето - Съединени американски щати. Най-активна в инсталирането на индустриални роботи в Европа остава Германия, следвана от Италия и Франция. Въпреки това на Стария континент през 2024 година са проработили общо едвам 17 % от всички такива машини в света.
Спешни ограничения за наваксване
Според анализаторите на компанията Европа е сложена под сериозен напън както от страна на одобрени съперници в промишлеността, по този начин и от нови играчи на световно равнище, родени в софтуерната екосистема с взрива към изкуствения разсъдък.
За наваксване на изоставането са нужни незабавни ограничения в пет съществени посоки: правене и използване на пътна карта за развиването на роботиката в Европа, обезпечаване на вложения за софтуерни стартъпи в региона, редуциране на процеса сред разработка и въвеждане на нововъведенията, форсиране на образованието и повишението на квалификацията на работната мощ, възстановяване на регулаторната рамка в сферата.
Това ще даде късмет на Европа да остане на картата на роботизацията и да се нарежда сполучливо на световния пазар, който през 2030 година се чака да доближи мащаб от над 100 милиарда $.
България се подрежда в дъното на европейската ранглиста по дял на фирмите, които употребяват изкуствен интелект в своята активност. Според разбор на водача в застраховането на търговски заеми " Алианц Трейд ", страната ни заема 28-о място от общо 32 позиции.
Данните демонстрират тревожна картина за софтуерното развиване на българския бизнес. Към края на 2024 година едвам 6,5 % от предприятията в България разчитат на технологии, работещи с изкуствен интелект. Въпреки че този дял се е нараснал съвсем двойно по отношение на миналата година, той остава доста под междинното равнище за Европа от 13,5 %.
" Изоставането във въвеждането на изкуствен интелект, нови технологии и роботизация слага под въпрос конкурентоспособността освен на българския бизнес, само че и на неговите търговски сътрудници в Европа ", разяснява Камелия Попова, шеф на " Юлер Ермес " за България, която към този момент развива активност под комерсиалната марка " Алианц Трейд ".
Дания води, България в дъното
С най-хубави темпове при въвеждане на технологиите за изкуствен интелект на Стария континент се показва Дания, където към този момент близо 30 % от фирмите употребяват такива решения. На идващите места се подреждат Швеция, Белгия и Финландия с равнища към 25 %.
На последните места в класацията, след България, се намират Босна и Херцеговина, Полша, Турция и Румъния, където фирмите, работещи с изкуствен интелект, са под пет %.
Разликата сред България и международните водачи е още по-голяма. Докато в България и в Европа като цяло изкуственият разсъдък се употребява главно от огромни компании, в Съединени американски щати той към този момент намира приложение в работата на над 40 % от дребните и междинни бизнеси.
Европа губи от Китай при роботизацията
В настрана проучване анализаторите на " Алианц Трейд " обръщат внимание на изоставането на Европа в областта на роботизацията. Макар някои страни на Стария континент да имат мощни обичаи, сега те губят движение в конкуренцията с Китай, където през 2024 година са конфигурирани 51 % от всички индустриални роботи в света.
На второ място по този индикатор се подрежда Япония, а на трето - Съединени американски щати. Най-активна в инсталирането на индустриални роботи в Европа остава Германия, следвана от Италия и Франция. Въпреки това на Стария континент през 2024 година са проработили общо едвам 17 % от всички такива машини в света.
Спешни ограничения за наваксване
Според анализаторите на компанията Европа е сложена под сериозен напън както от страна на одобрени съперници в промишлеността, по този начин и от нови играчи на световно равнище, родени в софтуерната екосистема с взрива към изкуствения разсъдък.
За наваксване на изоставането са нужни незабавни ограничения в пет съществени посоки: правене и използване на пътна карта за развиването на роботиката в Европа, обезпечаване на вложения за софтуерни стартъпи в региона, редуциране на процеса сред разработка и въвеждане на нововъведенията, форсиране на образованието и повишението на квалификацията на работната мощ, възстановяване на регулаторната рамка в сферата.
Това ще даде късмет на Европа да остане на картата на роботизацията и да се нарежда сполучливо на световния пазар, който през 2030 година се чака да доближи мащаб от над 100 милиарда $.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ