В топ 5 сме на ЕС по млади хора, които бездействат - нито учат, нито бачкат
Страната ни е е измежду петте в Европейския съюз по дял младежи, които нито учат, нито работят. По-голям е той само в Румъния, Гърция и Италия. Какъв е профилът им демонстрира разбор на Института за пазарна стопанска система, съобщи OFFNews.
Ключова е ролята на бедността за задържането отвън пазара на труда и образованието. Не е изненада, че самите неактивни младежи са с ниски приходи, само че болшинството от тях живеят в небогати семейства, което основава обилни спънки пред активирането им. Сходно е наблюдението и при разпределението на приходите – до момента в който работещите или учещи младежи следват структурата на приходите на популацията като цяло, то неактивните се струпват близо и под линията на бедността.
Обща картина
През 2020 година неактивните хора на възраст сред 15 и 34 година у нас са над 18% при 14% приблизително за Европейски Съюз. Пазарът ни на труда е измежду най-недостъпните за младежи в Европейски Съюз, а обсегът на системите на гимназиално и висше обучение – измежду най-ниските. Все отново тези данни значат усъвършенстване по отношение на 2012 година, когато България е №1 по дял на младежи, които не учат и не работят – над ¼ от всички на възраст сред 15 и 34 година През 2021 година икономическото възобновяване след рецесията повлиява удобно и върху каузи на неактивните – той понижава с 3,1 процентни пункта.
При дамите той е сензитивно по-висок, в сравнение с при мъжете. През 2021 година разликата е най-малка измежду хората в гимназиална възраст – 15-19 година - 0,8 прочие п. Възрастовата група от 20 до 24 години е единствената, в която делът на неактивните дами е по-нисък от този на мъжете. Основен фактор за това е доста по-високата им степен на записване във висшето обучение. При 24- до 29-годишните и 30- до 34-годишните разликата сред двата пола е надлежно 9,2 и 8,4 пункта, най-много вследствие на по-високата претовареност измежду мъжете и въздействието на майчинството.
Бедност и приходи
В семейства под линията на бедността живеят съвсем 150 хиляди младежи, които нито работят, нито учат. За доста неактивни източник на приходи са работещи родители или съпрузи. Не са без значение и данни на Евростат, които демонстрират, че малко под половината младежи в България живеят с родителите си.
Основното скупчване на работещите и/или учещи младежи е в семейства с приход на човек приблизително сред 600 и 1000 лв.. При неработещите и неучещите той е сред 100 и 400 лева Прави усещане съвсем цялостното неявяване на неактивни младежи в доходните групи над 1700-1800 лв. приблизително месечно на човек.
Образование
Видимо най-важният фактор, който разделя дейните от неактивните младежи е образованието. Сред последните има доста по-голям дял на хората с главно и по-ниско обучение и това блокира достъпа им до множеството сегменти на пазара на труда. Тенденцията е към увеличение на търсенето на високообразовани експерти даже за доста от работните места в селското стопанство и ниските сегменти на промишлеността и може да се твърди, че реализирането на пазара на труда на хора с ниско обучение ще става все по-трудно, пишат от ИПИ.
Етническа принадлежност
Ромите са свръхпредставени измежду неактивните младежи, без значение дали става дума за възрастовата група сред 15 и 34 година или сред 20 и 29 година Наблюдават се обилни разлики в просветителния профил - измежду българите и турците има доста по-голям дял на приключилите приблизително и висше обучение.
При българите водещият дял на неактивните младежи измежду мъжете е със приблизително и приблизително професионално обучение, а при дамите – с висше. Същото важи и за представителите на турския етнос, само че с по-големи разлики сред половете, като при дамите има сензитивно по-голям дял на тези с начално и главно обучение. Коренно друга е картината при ромите - там и при двата пола неактивните младежи с главно и по-ниско обучение образуват над 80% от всички неактивни роми.
Здраве
Анализът не открива огромна взаимозависимост сред здравословното положение и неучастието в обучение, образование и претовареност при българските младежи – разлики са налице, само че не са толкоз обилни.
Регионални разлики
Наблюдават се районни несъответствия, като неактивните младежи са с сензитивно по-голям дял в Южния централен и Югоизточния регион на страната. Това отразява най-много разликите в достъпа до работни места и подготовка в обособените елементи на страната.
Югозападният където спада и столицата София е най-големият и най-динамичен районен пазар на труда и средоточие на висшето обучение, и надлежно закономерно има и най-вече дейни младежи – 434 хиляди във възрастовата група 15-34 години и съвсем 200 хиляди сред 20 и 29 години. Въпреки това Южният централен регион, където има над 2 пъти по-малко дейни младежи концентрира най-вече неактивни – 82 хиляди, по отношение на 58 хиляди в Югоизточния и 55 хиляди в Югозападния. Това е разследване от няколко фактора – от една страна е доста по-големият дял на ромите и на младежите с ниско обучение в Южния централен регион, което предпоставя по-трудна интеграция на пазара на труда. От значение е и обаче доста по-благоприятната конструкция на пазара на труда, качество на висшето обучение и стандарт на живот в Югозападния район и в частност в столицата, които притеглят огромен брой младежи от цялата страна, което основава обилни несъответствия.
На пръв взор степента на урбанизация не играе значима роля в разпределението на младежите отвън обучение и претовареност. Наблюдават се леки разлики, като в гъсто обитаемоте райони на страната делът на неактивните младежи е малко под 1/5 от всички, до момента в който в едва обитаемоте доближава 1/3. По-чувствителни са разликите във възрастовата група сред 20 и 29 година, където делът на младежите в групата на неактивните надвишава 40% в едва обитаемоте места.
Семейството
На напред във времето излиза и отражението на заеманата роля в фамилията, по-ясно изразена при дамите – данните сочат, че домакинската работа и грижата за деца са спирачка пред дейното им присъединяване на пазара на труда. Въпреки че с употребения инструментариум не може да се откри директна връзка сред майчинство, грижа и задържане отвън пазара на труда, то неактивните дами живеят в семейства със доста повече деца а и като цяло повече хора, което навежда на извода, че за немалка част от тях работата в дома е предопределящият фактор за неактивността.
Работещите и/или учещите болшинство от младежите живеят в 3- и 4-членни фамилии. Много дребна част от тях живеят в едночленни или семейства с 6-7 или повече членове. При неактивните младежи и при мъжете, и при дамите най-голямата група живеят в доста огромни семейства с над 6-7 членове.
При дейните в образованието и/или пазара на труда младежи болшинството са в семейства с 0 или 1 деца, което е индикация че или живеят с родителите си до по-късна възраст, или независимо без деца, като няма доста огромни разлики сред мъжете и дамите – при дамите има по-голям дял на тези в семейства с деца. Същевременно делът на дейните младежи в фамилии с три и повече деца е доста невисок. При младежите в категорията на неактивните във възрастовата група 15-34 година има очевидно разделяне сред мъжете и дамите. Докато при мъжете най-вече са тези, които живеят в семейства без деца, то при дамите най-голямата група са тези, в чието семейства има две деца, а втората – тези с по едно.
Ключова е ролята на бедността за задържането отвън пазара на труда и образованието. Не е изненада, че самите неактивни младежи са с ниски приходи, само че болшинството от тях живеят в небогати семейства, което основава обилни спънки пред активирането им. Сходно е наблюдението и при разпределението на приходите – до момента в който работещите или учещи младежи следват структурата на приходите на популацията като цяло, то неактивните се струпват близо и под линията на бедността.
Обща картина
През 2020 година неактивните хора на възраст сред 15 и 34 година у нас са над 18% при 14% приблизително за Европейски Съюз. Пазарът ни на труда е измежду най-недостъпните за младежи в Европейски Съюз, а обсегът на системите на гимназиално и висше обучение – измежду най-ниските. Все отново тези данни значат усъвършенстване по отношение на 2012 година, когато България е №1 по дял на младежи, които не учат и не работят – над ¼ от всички на възраст сред 15 и 34 година През 2021 година икономическото възобновяване след рецесията повлиява удобно и върху каузи на неактивните – той понижава с 3,1 процентни пункта.
При дамите той е сензитивно по-висок, в сравнение с при мъжете. През 2021 година разликата е най-малка измежду хората в гимназиална възраст – 15-19 година - 0,8 прочие п. Възрастовата група от 20 до 24 години е единствената, в която делът на неактивните дами е по-нисък от този на мъжете. Основен фактор за това е доста по-високата им степен на записване във висшето обучение. При 24- до 29-годишните и 30- до 34-годишните разликата сред двата пола е надлежно 9,2 и 8,4 пункта, най-много вследствие на по-високата претовареност измежду мъжете и въздействието на майчинството.
Бедност и приходи
В семейства под линията на бедността живеят съвсем 150 хиляди младежи, които нито работят, нито учат. За доста неактивни източник на приходи са работещи родители или съпрузи. Не са без значение и данни на Евростат, които демонстрират, че малко под половината младежи в България живеят с родителите си.
Основното скупчване на работещите и/или учещи младежи е в семейства с приход на човек приблизително сред 600 и 1000 лв.. При неработещите и неучещите той е сред 100 и 400 лева Прави усещане съвсем цялостното неявяване на неактивни младежи в доходните групи над 1700-1800 лв. приблизително месечно на човек.
Образование
Видимо най-важният фактор, който разделя дейните от неактивните младежи е образованието. Сред последните има доста по-голям дял на хората с главно и по-ниско обучение и това блокира достъпа им до множеството сегменти на пазара на труда. Тенденцията е към увеличение на търсенето на високообразовани експерти даже за доста от работните места в селското стопанство и ниските сегменти на промишлеността и може да се твърди, че реализирането на пазара на труда на хора с ниско обучение ще става все по-трудно, пишат от ИПИ.
Етническа принадлежност
Ромите са свръхпредставени измежду неактивните младежи, без значение дали става дума за възрастовата група сред 15 и 34 година или сред 20 и 29 година Наблюдават се обилни разлики в просветителния профил - измежду българите и турците има доста по-голям дял на приключилите приблизително и висше обучение.
При българите водещият дял на неактивните младежи измежду мъжете е със приблизително и приблизително професионално обучение, а при дамите – с висше. Същото важи и за представителите на турския етнос, само че с по-големи разлики сред половете, като при дамите има сензитивно по-голям дял на тези с начално и главно обучение. Коренно друга е картината при ромите - там и при двата пола неактивните младежи с главно и по-ниско обучение образуват над 80% от всички неактивни роми.
Здраве
Анализът не открива огромна взаимозависимост сред здравословното положение и неучастието в обучение, образование и претовареност при българските младежи – разлики са налице, само че не са толкоз обилни.
Регионални разлики
Наблюдават се районни несъответствия, като неактивните младежи са с сензитивно по-голям дял в Южния централен и Югоизточния регион на страната. Това отразява най-много разликите в достъпа до работни места и подготовка в обособените елементи на страната.
Югозападният където спада и столицата София е най-големият и най-динамичен районен пазар на труда и средоточие на висшето обучение, и надлежно закономерно има и най-вече дейни младежи – 434 хиляди във възрастовата група 15-34 години и съвсем 200 хиляди сред 20 и 29 години. Въпреки това Южният централен регион, където има над 2 пъти по-малко дейни младежи концентрира най-вече неактивни – 82 хиляди, по отношение на 58 хиляди в Югоизточния и 55 хиляди в Югозападния. Това е разследване от няколко фактора – от една страна е доста по-големият дял на ромите и на младежите с ниско обучение в Южния централен регион, което предпоставя по-трудна интеграция на пазара на труда. От значение е и обаче доста по-благоприятната конструкция на пазара на труда, качество на висшето обучение и стандарт на живот в Югозападния район и в частност в столицата, които притеглят огромен брой младежи от цялата страна, което основава обилни несъответствия.
На пръв взор степента на урбанизация не играе значима роля в разпределението на младежите отвън обучение и претовареност. Наблюдават се леки разлики, като в гъсто обитаемоте райони на страната делът на неактивните младежи е малко под 1/5 от всички, до момента в който в едва обитаемоте доближава 1/3. По-чувствителни са разликите във възрастовата група сред 20 и 29 година, където делът на младежите в групата на неактивните надвишава 40% в едва обитаемоте места.
Семейството
На напред във времето излиза и отражението на заеманата роля в фамилията, по-ясно изразена при дамите – данните сочат, че домакинската работа и грижата за деца са спирачка пред дейното им присъединяване на пазара на труда. Въпреки че с употребения инструментариум не може да се откри директна връзка сред майчинство, грижа и задържане отвън пазара на труда, то неактивните дами живеят в семейства със доста повече деца а и като цяло повече хора, което навежда на извода, че за немалка част от тях работата в дома е предопределящият фактор за неактивността.
Работещите и/или учещите болшинство от младежите живеят в 3- и 4-членни фамилии. Много дребна част от тях живеят в едночленни или семейства с 6-7 или повече членове. При неактивните младежи и при мъжете, и при дамите най-голямата група живеят в доста огромни семейства с над 6-7 членове.
При дейните в образованието и/или пазара на труда младежи болшинството са в семейства с 0 или 1 деца, което е индикация че или живеят с родителите си до по-късна възраст, или независимо без деца, като няма доста огромни разлики сред мъжете и дамите – при дамите има по-голям дял на тези в семейства с деца. Същевременно делът на дейните младежи в фамилии с три и повече деца е доста невисок. При младежите в категорията на неактивните във възрастовата група 15-34 година има очевидно разделяне сред мъжете и дамите. Докато при мъжете най-вече са тези, които живеят в семейства без деца, то при дамите най-голямата група са тези, в чието семейства има две деца, а втората – тези с по едно.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ