Politico: ЕС ще одобри кандидатурата на България за еврото
Страната може да се причисли към единната валута на 1 януари 2026 година, макар че локалните опасения по отношение на приемането ѝ не престават, написа Politico .
Според изданието Европейски Съюз скоро ще утвърди кандидатурата на България за приемане на еврото още на 1 януари 2026 година, което ще я направи 21-вият член на валутния съюз на блока.
След години очакване няколко висши чиновници обявиха пред POLITICO, че се чака Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) най-сетне да дадат благословията си в отчета, който ще бъде оповестен идната сряда.
Присъединяването на България към еврото би помогнало на страната да подтиква търговията с останалата част от блока, да понижи транзакционните разноски и да ускори въздействието си в Брюксел.
" Присъединяването към еврото единствено ще ускори суверенитета на България — ние ще участваме в процеса на взимане на решения на ЕЦБ “, съобщи пред Politico Атанас Пеканов, български икономист и някогашен вицепремиер на страната.
В продължение на десетилетия левът - локалната валута - беше привързан с еврото, само че страната нямаше думата върху решенията по паричната политика на ЕЦБ, защото не беше член. Ако България се причисли към единната валута, както е планувано, през 2026 година, централният банкер на България ще заеме публично място в Управителния съвет на ЕЦБ. Тъй като обаче ще бъде едвам 13-ият по величина член на съюза, представляващ по-малко от 1% от брутния ѝ вътрешен артикул, въздействието му върху Съвета ще бъде лимитирано.
Опасенията не престават
Критиците обаче предизвестяват, че този ход не е безрисков. Приемането на еврото може да вземем за пример да провокира най-малко еднократно повишаване на цените, като това изключително ще навреди на по-бедните семейства в селските региони, защото бизнесът ще се възползва от прекосяването от остаряла в нова валута, предизвестява изданието.
В средносрочен проект се планува ниските вътрешни цени да се приспособяват към по-високите европейски правила с помощта на увеличената търговия в границите на блока. Това е моделът за неотдавна признатите страни като Словакия, Естония и Литва, като всички те в началото са претърпели повишаване на инфлацията.
Опасенията са, че най-остро инфлацията ще засегне съществени артикули като зеленчуци, изключително в селските региони, където потребителите имат по-малък избор.
" [Избирателите в селските региони са скептични] не тъй като са евроскептични, а поради страховете от повишение на разноските за живот ", декларира Пеканов, който е главен покровител на присъединението към еврозоната.
В отговор на тези опасения, българският президент Румен Радев раздруса цялата страна, откакто разгласи по-рано този месец, че желае да организира народен референдум за отсрочване на присъединението на страната към еврозоната.
Това обаче е малко евентуално да бъде позволено от Конституционния съд на страната, който към този момент е постановявал в предходни случаи, че сходно гласоподаване би било противоконституционно.
Изявлението на Радев е непопулярно и в Народното събрание, където болшинството от българските партии поддържат приемането на еврото.
В изявление във вторник българският министър председател Росен Желязков съобщи:
" Няма смисъл във време, когато нацията би трябвало да е уверена, че въвеждането на еврото ще бъде единствено от изгода за конкурентоспособността на нашата стопанска система, да вкарваме спор, който в действителност манипулира хората и всява боязън в тях ", съобщи българският министър председател Росен Желязков във вторник, съгласно локалните медии.
София сега е на път да извърши критериите за влизане в еврозоната, откакто понижи инфлацията до целевия % - едно от най-големите трудности в процеса до момента.
За да се причисли към еврото, междинният ритъм на инфлация в България от април 2024 година до април 2025 година би трябвало да бъде в границите на 1,5 процентни пункта от темпа на трите страни от Европейски Съюз с най-ниска инфлация.
През 2024 година това бяха Ирландия (1%), Италия (1,4%) и Люксембург (1,6%).
Инфлацията в България спадна от 4,7% през 2023 година до 2,6% през 2024 година Но се чака тя да се увеличи до 3,6% тази година - много над равнището от 2,1% в еврозоната за 2025 година - значително заради нарастването на Данък добавена стойност върху доста продукти при започване на годината.
Според изданието Европейски Съюз скоро ще утвърди кандидатурата на България за приемане на еврото още на 1 януари 2026 година, което ще я направи 21-вият член на валутния съюз на блока.
След години очакване няколко висши чиновници обявиха пред POLITICO, че се чака Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) най-сетне да дадат благословията си в отчета, който ще бъде оповестен идната сряда.
Присъединяването на България към еврото би помогнало на страната да подтиква търговията с останалата част от блока, да понижи транзакционните разноски и да ускори въздействието си в Брюксел.
" Присъединяването към еврото единствено ще ускори суверенитета на България — ние ще участваме в процеса на взимане на решения на ЕЦБ “, съобщи пред Politico Атанас Пеканов, български икономист и някогашен вицепремиер на страната.
В продължение на десетилетия левът - локалната валута - беше привързан с еврото, само че страната нямаше думата върху решенията по паричната политика на ЕЦБ, защото не беше член. Ако България се причисли към единната валута, както е планувано, през 2026 година, централният банкер на България ще заеме публично място в Управителния съвет на ЕЦБ. Тъй като обаче ще бъде едвам 13-ият по величина член на съюза, представляващ по-малко от 1% от брутния ѝ вътрешен артикул, въздействието му върху Съвета ще бъде лимитирано.
Опасенията не престават
Критиците обаче предизвестяват, че този ход не е безрисков. Приемането на еврото може да вземем за пример да провокира най-малко еднократно повишаване на цените, като това изключително ще навреди на по-бедните семейства в селските региони, защото бизнесът ще се възползва от прекосяването от остаряла в нова валута, предизвестява изданието.
В средносрочен проект се планува ниските вътрешни цени да се приспособяват към по-високите европейски правила с помощта на увеличената търговия в границите на блока. Това е моделът за неотдавна признатите страни като Словакия, Естония и Литва, като всички те в началото са претърпели повишаване на инфлацията.
Опасенията са, че най-остро инфлацията ще засегне съществени артикули като зеленчуци, изключително в селските региони, където потребителите имат по-малък избор.
" [Избирателите в селските региони са скептични] не тъй като са евроскептични, а поради страховете от повишение на разноските за живот ", декларира Пеканов, който е главен покровител на присъединението към еврозоната.
В отговор на тези опасения, българският президент Румен Радев раздруса цялата страна, откакто разгласи по-рано този месец, че желае да организира народен референдум за отсрочване на присъединението на страната към еврозоната.
Това обаче е малко евентуално да бъде позволено от Конституционния съд на страната, който към този момент е постановявал в предходни случаи, че сходно гласоподаване би било противоконституционно.
Изявлението на Радев е непопулярно и в Народното събрание, където болшинството от българските партии поддържат приемането на еврото.
В изявление във вторник българският министър председател Росен Желязков съобщи:
" Няма смисъл във време, когато нацията би трябвало да е уверена, че въвеждането на еврото ще бъде единствено от изгода за конкурентоспособността на нашата стопанска система, да вкарваме спор, който в действителност манипулира хората и всява боязън в тях ", съобщи българският министър председател Росен Желязков във вторник, съгласно локалните медии.
София сега е на път да извърши критериите за влизане в еврозоната, откакто понижи инфлацията до целевия % - едно от най-големите трудности в процеса до момента.
За да се причисли към еврото, междинният ритъм на инфлация в България от април 2024 година до април 2025 година би трябвало да бъде в границите на 1,5 процентни пункта от темпа на трите страни от Европейски Съюз с най-ниска инфлация.
През 2024 година това бяха Ирландия (1%), Италия (1,4%) и Люксембург (1,6%).
Инфлацията в България спадна от 4,7% през 2023 година до 2,6% през 2024 година Но се чака тя да се увеличи до 3,6% тази година - много над равнището от 2,1% в еврозоната за 2025 година - значително заради нарастването на Данък добавена стойност върху доста продукти при започване на годината.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ