Аферата „Поляков - Гинзбург”
Страната е без парламент, след разпуснатото на 24 ноември 1879 година Първо Общински народен съвет, а се ръководи от същия ден от длъжностен кабинет отпред с свещеник Климент, неприкрит русофил, съсредоточил в ръцете си голяма даже за Изтока власт - княжески заместител, министър председател, министър на просвещението, шеф на Петропавловската семинария и на Търновската девическа гимназия и ръководещ Търновската митрополия!
В опозиционния вестник “Целокупна България” на Петко Славейков на 26 януари 1880 година излиза подробна дописка за визитата на епископа в остарялата ни столица, който, въпреки и изтощен и съпроводен от близкия си другар Тодор Икономов, е благополучен да бъде посрещнат тържествено от популацията...
На 8 януари 1880 година, два дни след Богоявленския церемониал, признат от Климент, “благославяйки бойците, както прави папата, когато пред него дефилира армията му” (Симеон Радев, “Строителите на модерна България”), заседава Министерският съвет. На него на министър-председателя се отпуска сумата от 4000 франка - прилична за времето сума - “за обзаведение” от финансовия министър Григор Начович.
Правителството би трябвало да вземе дефинитивно мнение за откриването на банка в София по предложение на съветските финансови магнати Поляков и Гинзбург.
Завихря се първата в новата ни история спекулация, която ще тресе българския хайлайф до края на 1880 година
Климент, в случай че и “да работи прилежно”, съгласно наблюдението на Константин Иречек, е слаб управле
нец и без задълбочени знания по финансовите въпроси.
Приятелят му Тодор Икономов, приел да стане вътрешен министър предния ден, движен от вътрешни подозрения, изисква статута на бъдещата банка.
Запознавайки се с документите, изпада в смут
Поляков и Гинзбург възнамеряват да привлекат държавните доходи в предписание на банката, приготвяйки за страната опустошение с постановленията си да държат основното ръководство в Париж, да издават банкноти с насилствен курс, а акциите да се поддържат на високо равнище с напъните и жертвите на държавното управление.
Целта е транспарантно ясна - да се изтегли златото и среброто от банката и да се изнесе, а в страната да останат единствено банкноти, в резултат на което България да загуби милиони франкове - формалната парична единица у нас тогава
Икономов споделя страховете си пред Климент и въпросът се отсрочва, макар че епископът е бил подготвен още същия ден да даде утвърждението си за банката на представителя на Поляков - Утин, доверено лице на съветския пълномощен министър Кумани.
Тодор Икономов обобщава в записките си - “Струва ми се, че без това мое вмешателство, ръката на Поляков щеше да тежи над България и Климентовата предприемчивост като пръв министър щеше да легне едно огромно петно”, само че не помни да уточни нещо доста значително, на което натъртва присъствалият на съвещанието княжески секретар Константин Стоилов: “По принцип планът се приема, ще се направи отчет до Н.В., приемането става под резервата, че ще се утвърди от камарата”.
В “Строителите” Симеон Радев твърди, че на последното си събиране и макар съпротивата на Икономов,
Климентовото държавно управление въпреки всичко дава единодушие за основаването на банката
Неслучайно в дневникова записка от 22 март 1880 година Иречек отбелязва загрижено: “Всичко е сопнато и вбесено срещу някакви секрети планове на правителството”.
Утин възобновява офанзивите си и към финансовия министър на Драган Цанков, Петко Каравелов, който поема и Министерски съвет от 28 ноември 1880 година Каравелов е притиснат и насилствено създава нужния документ, който би трябвало да се прегледа във Второто Общински народен съвет, определено на 20 януари 1880 година, в което и Климент е народен представител.
Впечатлението в столицата по отношение на съветските финансови упоритости е извънредно отрицателно
Консерваторите пускат слух, че Каравелов има стопански ползи към банката, а подпредседателят на Народното събрание Стамболов е получил рушвет от Утин.
Либералните депутати желаят пояснение от своите министри, излиза наяве, че Каравеловият проектозакон в никакъв случай няма да се одобри.
Управниците ни излизат от обстановката, като дават обещание пред Кумани да го внесат за разискване на друга парламентарна сесия.
А Каравелов стига до дъно, като изтегля от Народното събрание на 31 октомври 1880 година проектозакона за основаване на акционерна банка.
Утин не може да се помири с неуспеха си. Но няма избор. След разпускането на Народното събрание на 18 декември 1880 година напуща страната. Приключва първата огромна финансова спекулация, а Народната ни банка се снабдява със собствен закон на 18 януари 1885 година
На 1 септември с.г. са пуснати в обращение първите родни банкноти - левовете.
Борислав ГЪРДЕВ
В опозиционния вестник “Целокупна България” на Петко Славейков на 26 януари 1880 година излиза подробна дописка за визитата на епископа в остарялата ни столица, който, въпреки и изтощен и съпроводен от близкия си другар Тодор Икономов, е благополучен да бъде посрещнат тържествено от популацията...
На 8 януари 1880 година, два дни след Богоявленския церемониал, признат от Климент, “благославяйки бойците, както прави папата, когато пред него дефилира армията му” (Симеон Радев, “Строителите на модерна България”), заседава Министерският съвет. На него на министър-председателя се отпуска сумата от 4000 франка - прилична за времето сума - “за обзаведение” от финансовия министър Григор Начович.
Правителството би трябвало да вземе дефинитивно мнение за откриването на банка в София по предложение на съветските финансови магнати Поляков и Гинзбург.
Завихря се първата в новата ни история спекулация, която ще тресе българския хайлайф до края на 1880 година
Климент, в случай че и “да работи прилежно”, съгласно наблюдението на Константин Иречек, е слаб управле
нец и без задълбочени знания по финансовите въпроси.
Приятелят му Тодор Икономов, приел да стане вътрешен министър предния ден, движен от вътрешни подозрения, изисква статута на бъдещата банка.
Запознавайки се с документите, изпада в смут
Поляков и Гинзбург възнамеряват да привлекат държавните доходи в предписание на банката, приготвяйки за страната опустошение с постановленията си да държат основното ръководство в Париж, да издават банкноти с насилствен курс, а акциите да се поддържат на високо равнище с напъните и жертвите на държавното управление.
Целта е транспарантно ясна - да се изтегли златото и среброто от банката и да се изнесе, а в страната да останат единствено банкноти, в резултат на което България да загуби милиони франкове - формалната парична единица у нас тогава
Икономов споделя страховете си пред Климент и въпросът се отсрочва, макар че епископът е бил подготвен още същия ден да даде утвърждението си за банката на представителя на Поляков - Утин, доверено лице на съветския пълномощен министър Кумани.
Тодор Икономов обобщава в записките си - “Струва ми се, че без това мое вмешателство, ръката на Поляков щеше да тежи над България и Климентовата предприемчивост като пръв министър щеше да легне едно огромно петно”, само че не помни да уточни нещо доста значително, на което натъртва присъствалият на съвещанието княжески секретар Константин Стоилов: “По принцип планът се приема, ще се направи отчет до Н.В., приемането става под резервата, че ще се утвърди от камарата”.
В “Строителите” Симеон Радев твърди, че на последното си събиране и макар съпротивата на Икономов,
Климентовото държавно управление въпреки всичко дава единодушие за основаването на банката
Неслучайно в дневникова записка от 22 март 1880 година Иречек отбелязва загрижено: “Всичко е сопнато и вбесено срещу някакви секрети планове на правителството”.
Утин възобновява офанзивите си и към финансовия министър на Драган Цанков, Петко Каравелов, който поема и Министерски съвет от 28 ноември 1880 година Каравелов е притиснат и насилствено създава нужния документ, който би трябвало да се прегледа във Второто Общински народен съвет, определено на 20 януари 1880 година, в което и Климент е народен представител.
Впечатлението в столицата по отношение на съветските финансови упоритости е извънредно отрицателно
Консерваторите пускат слух, че Каравелов има стопански ползи към банката, а подпредседателят на Народното събрание Стамболов е получил рушвет от Утин.
Либералните депутати желаят пояснение от своите министри, излиза наяве, че Каравеловият проектозакон в никакъв случай няма да се одобри.
Управниците ни излизат от обстановката, като дават обещание пред Кумани да го внесат за разискване на друга парламентарна сесия.
А Каравелов стига до дъно, като изтегля от Народното събрание на 31 октомври 1880 година проектозакона за основаване на акционерна банка.
Утин не може да се помири с неуспеха си. Но няма избор. След разпускането на Народното събрание на 18 декември 1880 година напуща страната. Приключва първата огромна финансова спекулация, а Народната ни банка се снабдява със собствен закон на 18 януари 1885 година
На 1 септември с.г. са пуснати в обращение първите родни банкноти - левовете.
Борислав ГЪРДЕВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ