Историята на текстилната индустрия в Сливен разказва изложба в регионалния музей
„ Страна без промишленост е колония! Ето за какво дано пазим и ценим родната промишленост “. Тези думи произнася доктор Русчо Г. Русчев във връзка честване на 50 години от основаването на акционерно сдружение „ Андонов-Михайлов “. Цитатът стои на един от винилите, част от изложбата „ 190 години от началото на текстилната промишленост на Балканите “, която беше открита в понеделник в Регионалния исторически музей „ Д-р Симеон Табаков “. На събитието участва и кметът Стефан Радев. Той означи, че в експозициятаeразказанаиисторията на фабриката на Георги Стефанов и синове.
„ Във времето, в което тя е издигната, е била една от най-модерните заводи въобще в България. Казват, че вторият град на текстила у нас е Габрово. А фабриката на Георги Стефанов и синове е произвеждала колкото цялата габровска текстилна промишленост “, уточни Радев.
„ Текстилната промишленост за времето си е била една от интензивните, с най-голяма добавена стойност, най-голяма автоматизация. Историята на нашия град е неразривно обвързвана с текстила. Радвам се, че можем да отбележим и с тази галерия идния празник на града ни – Димитровден. Надявам се, че ще стане притежание на повече наши съграждани, изключително на по-младите, с цел да черпят горделивост и ентусиазъм от славното минало на Сливен “, приключи кметът.
Директорът на музея доцент доктор Николай Сираков означи, че с помощта на индустриализацията при започване на ХХ век в Сливен е имало най-вече милионери в цялата страна – 18.
„ Горд съм, че Сливен е люлката на индустриализацията в България. След Освобождението тук се появяват голям брой текстилни заводи, които развиват тази концепция. Построени са доста красиви къщи, които са станали публични. Такава е постройката на Регионалния исторически музей. Това е къщата на сина на Добри Желязков – Иван Желязков “, означи Николай Сираков.
На откриването на изложбата участваха също ръководителят на Общински съвет-Сливен Димитър Митев и общински съветници и заместник-кметовете Пепа Чиликова и Стоян Марков.
Текстилната фабрика, основана от Добри Желязков в Сливен в интервала 1834-1843 година, открива процеса на индустриализация на Балканите. Основаването на сходно дружество е несъмнено доказателство за силата на българския дух и неговия креативен трудов капацитет.
В изложбата, отдадена на 190 годишнината от началото на текстилната промишленост в България, са показани две съществени подтеми. Първата е „ Добри Желязков – живот и активност, основаването на първата Държавна сукнена фабрика на Балканите, чието начало се слага с издадения от Султан Махмуд ΙΙ, Ферман “. Показани са и съхранени експонати – ключ от Държавната фабрика, някои възрожденски книги, на които Добри Желязков е бил спомоществувател и фотоси на негови роднини.
Втората подтема е „ Развитие на текстилната промишленост в Сливен – от Освобождението до осъществяването на Закона за Национализацията от 1947 година “. Основните акценти в тази част на изложбата са: Държавната текстилна фабрика след Освобождението, възникването на първите частни текстилни предприятия в града и тяхното развиване сред двете международни войни. Представени са достоверни фотоси на известни сливенски семейства, свързани с текстилната промишленост. Показано е присъединяване на част от сливенските предприятия в Първото пловдивско ревю през 1892 година и Първото текстилно-занаятчийско учебно заведение на Балканите.
Изложбата приключва с текстилните индустриалци, които са донори на средства за изграждане на монументи и техните домове в архитектурното завещание на Сливен.
„ Във времето, в което тя е издигната, е била една от най-модерните заводи въобще в България. Казват, че вторият град на текстила у нас е Габрово. А фабриката на Георги Стефанов и синове е произвеждала колкото цялата габровска текстилна промишленост “, уточни Радев.
„ Текстилната промишленост за времето си е била една от интензивните, с най-голяма добавена стойност, най-голяма автоматизация. Историята на нашия град е неразривно обвързвана с текстила. Радвам се, че можем да отбележим и с тази галерия идния празник на града ни – Димитровден. Надявам се, че ще стане притежание на повече наши съграждани, изключително на по-младите, с цел да черпят горделивост и ентусиазъм от славното минало на Сливен “, приключи кметът.
Директорът на музея доцент доктор Николай Сираков означи, че с помощта на индустриализацията при започване на ХХ век в Сливен е имало най-вече милионери в цялата страна – 18.
„ Горд съм, че Сливен е люлката на индустриализацията в България. След Освобождението тук се появяват голям брой текстилни заводи, които развиват тази концепция. Построени са доста красиви къщи, които са станали публични. Такава е постройката на Регионалния исторически музей. Това е къщата на сина на Добри Желязков – Иван Желязков “, означи Николай Сираков.
На откриването на изложбата участваха също ръководителят на Общински съвет-Сливен Димитър Митев и общински съветници и заместник-кметовете Пепа Чиликова и Стоян Марков.
Текстилната фабрика, основана от Добри Желязков в Сливен в интервала 1834-1843 година, открива процеса на индустриализация на Балканите. Основаването на сходно дружество е несъмнено доказателство за силата на българския дух и неговия креативен трудов капацитет.
В изложбата, отдадена на 190 годишнината от началото на текстилната промишленост в България, са показани две съществени подтеми. Първата е „ Добри Желязков – живот и активност, основаването на първата Държавна сукнена фабрика на Балканите, чието начало се слага с издадения от Султан Махмуд ΙΙ, Ферман “. Показани са и съхранени експонати – ключ от Държавната фабрика, някои възрожденски книги, на които Добри Желязков е бил спомоществувател и фотоси на негови роднини.
Втората подтема е „ Развитие на текстилната промишленост в Сливен – от Освобождението до осъществяването на Закона за Национализацията от 1947 година “. Основните акценти в тази част на изложбата са: Държавната текстилна фабрика след Освобождението, възникването на първите частни текстилни предприятия в града и тяхното развиване сред двете международни войни. Представени са достоверни фотоси на известни сливенски семейства, свързани с текстилната промишленост. Показано е присъединяване на част от сливенските предприятия в Първото пловдивско ревю през 1892 година и Първото текстилно-занаятчийско учебно заведение на Балканите.
Изложбата приключва с текстилните индустриалци, които са донори на средства за изграждане на монументи и техните домове в архитектурното завещание на Сливен.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ