Страхувате ли се от генно модифицирани организми? Не? А трябва…

Опасни ли са хранителните суровини от ГМО за здравето на животните и човека?

Страхувате ли се от генно модифицирани организми? Не? А трябва… Или най-малко съгласно безусловно всяка медия, която цели не да осведоми, а да притегли визити посредством боязън. Хората се манипулират най-добре посредством боязън.

Преди да си навлека нечий яд желая да подчертая, че пазя технология, а не артикули. Една технология, която е очерняна непозволено с лъжи…

В обществото се популяризира боязън, който се аргументира с тезата, че няма задоволително изследвания. Това не е правилно – има над 2000. Смята се, че няма дълготрайни изследвания – още веднъж не е правилно.

Според въпросните изказвания, ГМО може да ви аргументи диабет, рак, тумори, интоксикации, загуба на съществени физиологични функционалности в това число и опцията за възпроизвеждане. Още по-страшно е, че няма ясна формулировка какво е ГМО. ГМО може да бъде в хляба, ГМО може да бъде в месото, ГМО е всичко, което хората не схващат. Тук важи златното предписание – Ако името на един хранителен съставен елемент е прекомерно комплицирано за прочитане и съдържа числа в него, то сигурно е нещо неестествено, НЕ естествено и мястото му не е в храната. Напълно допустимо е да е ГМО.

Но неверните разбирания за модифицираните организми се подхранват освен от медиите, а и от производителите на разнообразни артикули. В България и по света се продават неорганични хранителни добавки (сол и подобни), които се популяризират, че са не просто без ГМО, само че и без глутен. А какво значи вафла с надпис „ без ГМО “ ? Очевадно е, че във вафлата няма организми (и уповавам се не бактерии, с цел да сме здрави), още повече пък модифицирани. Правилно е да се напише „ Не съдържа артикул от ГМО “ . С наслада бих изслушал по какъв начин пречистена и рафинирана захароза (захар) от ГМО източник е рискова, тъй като е… ГМО. Примерът е доста настоящ, тъй като доста компании заобикалят захар oт модифицирани растения. Може ли едно химично съединяване да е ГМО? Това са логичен клопки, в които доста хора попадат и даже не го осъзнават.

Но с цел да се подхранват страховете, с цел да не изгасне огънят, който подклаждат някои хора, от време на време излизат „ шокиращи изследвания “ . Близкото минало помни няколко сходни научни изследвания с гризачи, които се оказаха или фалшифицирани или просто екипът, който ги е правил е бил незапознат. Най-малкото, тъй като никой не можа да повтори опитите им и да получи същите резултати, а в науката повтаряемостта е най-важна. Странното е, че никой не обръща внимание на изследвания, които не откриват аргументи за боязън, само че когато едно изследване се опълчи на 100 други, то провокира възторг. Трябва да вметна и, че от научна позиция животинските модели носят доста информация, само че резултатите от тях НЕ могат да се трансферират непосредствено върху хората. Кучетата не би трябвало да употребяват шоколад, тъй като са извънредно чувствителни към метилксантините , които се съдържат и в кафето.

Характерното за въпросните шокиращи изследвания е, че нито едно не разкрива механизъм, който да изяснява токсичните резултати на продуктите от ГМО. Но всичко еколози, зелени представители и анти ГМО учени са длъжни да намерят отговорите на следните въпроси, с цел да подлагат на критика една технология аргументирано :

Съдържа ли продуктът от организми с модифициран геном следи от нуклеинови киселини или рекомбинантни протеини?
Ако съдържа, след термична преправка резервират ли интензивност? За всеки е ясно, че нуклеиновите киселини се денатурират елементарно при високи температури, същото се отнася и за протеините, само че при тях температурите варират в необятни граници за обособените представители.
Дори да запазят интензивност, по какъв начин оцеляват в богатите на киселини стомашни сокове? Стомахът с изключение на мощна киселина съдържа и протеази (ензими), които късат и инактивират всички протеини.
Дори да оцелее протеин или нуклеинова киселина, за какво витае концепцията, че храносмилателната система всмуква интактни молекули? Ако приемем, че модифицирана нуклеинова киселина може да се инкорпорира в нашия геном, би трябвало да приемем и концепцията, че богатата на нативни нуклеинови киселини шопска салата може да ни навреди. Хората непрекъснато употребяват сурова храна и даже съществува идеология на суровоядство. Въпреки това клетките ни не всмукват непознати гени. Ядрото е мъчно налично.

Но въпреки всичко науката е длъжна да прегледа този проблем обширно.

Генно модифицираните растителни култури за пръв път се употребяват всеобщо преди към 2 десетилетия. Изчислено е, че оттогава с артикули от ГМ растения са хранени повече от 100 милиарда единици селскостопански животни. Нормално е да се запитаме : Какви са последствията за животните и за хората? Отговор на този въпрос дава може би една от най-обширните научни публикации, която е оповестена през 2014 година от University of California (една от най-престижните научни институции) в изданието Journal of Animal Science . Обработените данни от създателите са от преди 1996 до 2014 година. Авторите стигат до извода, че фуражите съдържащи артикули от ГМО са изцяло безвредни и са еквивалентни на стандартните фуражи. Имайки поради размера на представителната извадка и количеството данни, умерено може да се каже, че дебатът по отношение на сигурността животинските фуражи е завършен. Авторите означават, че досега не са открити следи от трансгенни нуклеинови киселини или рекомбинантни протеини в скотски артикули като месо, мляко или яйца. Това би трябвало да успокои хората (1).

Друго ревю обобщава резултатите на 24 продължителни изследвания, които изследват дълготрайните резултати на диетите богати на артикули от ГМО върху голям брой генерации селскостопански животни. Не са открити следи от токсичност в дълготрайните изследвания. Не са открити следи от токсичност в изследванията протичащи в голям брой генерации. Учените от University of Nottingham не откриват опасности (2).

Отново през 2014 година е оповестено феноменално ревю, което обгръща цели 1783 научни изявления (пълен лист на всички изявления можете да откриете в препоръка “3″). Ревюто е основано от екип учени от University of Perugia, Италия и Министерството на земеделието, храните и горите на Италия и е оповестено в журнала Critical Reviews in Biotechnology , който е с висок IF . Екипът не открива данни за каквито и да е опасности и не схваща на какво се основава изказванието, че трансгенните организми не са подложени на обширно проучване. Над 2000 публикации по тематиката са дали голямо количество данни (4).

Трябва да се знае, че не се откриват разлики в качеството и количеството на нутриенти сред ГМО и неГМО култури. Оказва се, че за следените вариации отговорност носят факторите на околната среда, а не модифицирането. Това умозаключение значи, че тезата, че ГМО питателните артикули са с по неприятни качества е просто неверна (5).

Не са открити и статистически значими отрицателни резултати върху разнообразни метаболитни параметри при добитък, пилета или риби, които са хранени с ГМО артикули (6).

Голяма част от модифицираните култури могат да експресират биопестициди с бактериален генезис. Това са Bt протеини , които се образуват при спорулацията на бактерията Bacillus thuringiensis . Въпросната бактерия е почвена и се намира естествено измежду корените на растенията. Производителите на органична и биологична храна употребяват този бактериален протеин (който е безопасен за хора) за надзор на вредителите. Опасни ли са модифицирани растения, които създават подобен непознат протеин? Оказва се, че не . В месото, млякото или яйцата на животни, които употребяват фуражи със наличие на ГМО артикули няма съществуване на трансгенни фрагменти от нуклеинови киселини или рекомбинантни протеини (7).

Отново откриватели от влиятелния University of California не просто не откриват каквито и да е опасности при потреблението на трансгенни растения върху здравето на животните и индивида, само че даже изричат тезата, че в световен мащаб водените политики. Никой не се доверява на науката, а на страховете. Строги ограничения против трансгенните технологии се постановат най-често от държави със слаби и изоставащи стопански системи (8).

Има изследвания, които откриват леки преимущества на ГМО фуражите пред стандартните. Едно такова да вземем за пример, което е концентрирано върху бройлери, открива, че диетата с ГМ царевица благоприятства най-бързо растящите човеци и е втората с най-ниска смъртност измежду изследваните групи (9).

Към всичко изказано до тук е редно да прибавя и първата ми идентична публикация, която засегна въздействието на ГМО върху околната среда (10).

Крайно време е да почине митът, че модифицираните организми и техните артикули не са задоволително добре изучени. От тази публикация уповавам се, че разбрахте, че в международното научно общество съществуват над 2000 научни изявления, от които всички водят към едно и също умозаключение. Но все пак медиите обръщат внимание на единични изявления, които се опълчват на съществуващите 2000. Подобно държание не корелира с научния способ!

Обществото ни е толкоз неинформирано и до толкоз превзето от погрешната информация, която ни залива от медиите, че в една от варненските природоматематически гимназии е основан план, който цели да осведоми учениците по отношение на генното инженерство и трансгенните организми. Една от задачите на плана е да се основат обучителни презентации, в които обаче не се цитират действителни научни изследвания, а заучени текстове, които са до болежка познати на всички (11). Това е образец за качеството на образователния материал, който очевадно не се основава на обстоятелства (12).

Фактите са налични за всички, само че от хората зависи дали желаят и могат да одобряват истината. Нека не се подаваме на нереални страхове.

Източници на информацията:

1) http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0278691511006399

2) http://www.tandfonline.com/doi/abs/10.3109/07388551.2013.823595

3) https://www.geneticliteracyproject.org/wp-content/uploads/2013/10/Ge-crops-safety-pub-list-1.xls

4) http://www.tandfonline.com/doi/abs/10.3109/07388551.2013.823595

5) http://eu.wiley.com/WileyCDA/WileyTitle/productCd-111875641X.html

6) http://ec.europa.eu/food/plant/docs/plant_gmo_report_studies_revised_report_2013_mon_810_ref_76_en.pdf

7) http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15782906

8) http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4015968/

9) https://ps.oxfordjournals.org/content/84/3/503.full.pdf

10) http://nauka.offnews.bg/news/Biologiia_16/Opasni-li-sa-gennomodifitciranite-zemedelski-kulturi-za-okolnata-sreda_35507.html