9 стъпки към родителския авторитет
Страхопочитание, почитание към по-възрастните, прочувствена непосредственост и доверие – всичко това се свързва с родителския престиж.
Неговите основи се поставят още от пелените.
Първите „ авторитетни “ хора в живота на детето са родителите. В началото техният престиж е категоричен и безспорен: мама и баща са единствените, които бебето обича и следва.
Към третата година обаче обстановката се трансформира. Детето усвоява съществени умения, самообслужва се, намира се с други родственици (баби, дядовци, лели и чичовци, с непознати), вижда разнообразни модели на държание и взаимоотношения и се научава да показва мнението си.
Сега тезата „ ние сме твои родители, значи ти би трябвало... ” не работи както преди.
Време е да положите старания и да докажете на детето си, че сте почтени и да отбраните своя престиж.
Но по какъв начин?
Уважение или боязън
Човек не се ражда, талантлив с наставнически престиж. Той не е даденост или гений - образува се, дакото отглеждаме и възпитаваме детето. И тази задача е мъчителна.
По предписание поведенческите проблеми се демонстрират изключително мощно в по този начин наречените „ спешни ” интервали – 1,5 години, 3 години, 7 години...
Искаме чинно дете, което извършва нашите разпоредби. Но постоянно ли послушното дете е сполучливото?
Разбира се, доста по-лесно е да постигнете смирение, в сравнение с да спечелите престиж и почитание.
Каква е разликата
Признаването на власт става непринудено, с готовност, на основата на почитание. Подчинението най-често е насила. Детето може да се подчини на родителите си, с цел да избегне наказване.
Следователно един отличен и безпроблемен възпитаник, който чете книги и играе шах вечер, не става безусловно благополучен младеж, който е удовлетворен от живота си. Може би той просто няма избор?
А послушните деца, отгледани в условия на подправен престиж, постоянно израстват като неконтролируеми младежи.
Голямо е изкушението да спечелите престиж непременно. И тук на дневен ред идва по този начин нареченият „ подправен престиж “, който се реализира посредством разнообразни операции и подкупи. Но това е обособена тематика.
Как да спечелим същински престиж
1. Уважение, емоционална близост и доверие. Това са трите стълба на родителския престиж. Накарайте детето да ви има вяра, а не да се опасява от вас.
Не вдигайте летвата на условията прекомерно високо и не го сравнявайте с други деца („ На твоята възраст Ани към този момент сама четеше книги, а Гого към този момент пуска облеклата в пералнята “).
Казвайте по-често: „ Обичам те “, „ Обичам те, без значение от всичко “, „ Обичам те, даже когато си сърдит “.
Детето би трябвало да знае, че вие сте априори на негова страна: може да сте недоволни от постъпката му, не и от него!
2. Уважавайте неговите потребности (но не подценявайте своите!). Интересувайте се от живота му, от неговите занимания и ползи. Ако някои от тях наподобяват тривиални и не заслужаващи вниманието ви, помислете за какво са го привлекли. Попитайте го: „ За какво си мислиш? “, „ Защо мислиш, че се случи това... “, „ Какво ще стане, в случай че... “, „ Кой е най-приятният ти спомен от деня? “
3. Защитете го. Не позволявайте на други хора („ другари “, учители, баби на входа) да наскърбяват и унижават детето ви.
4. Изпълнявайте обещанията! Опитайте се да не прекалявате с обещанията и положете всички старания да извършите отговорностите си. Може да бъде доста мъчно да си върнете изгубеното доверие.
5. Позволете му (и себе си) да прави неточности. Научете го да признава грешките си и да моли за амнистия. Кажете му, че всяка неточност е опция за придобиване на опит. И в случай че сте толерантни към личните си неточности, за него ще бъде по-лесно да одобри своите.
6. Бъдете умни. Споделяйте познания, които дават отговор на потребностите на детето: търпеливо отговаряйте на стотици детски „ за какво “ и не бъдете мързеливи да търсите информация, когато не знаете отговора.
Покажете му по какъв начин да прави нещо, вместо да го забранявате (как да сгъва дрехи, по какъв начин да реже зеленчуци за салата, по какъв начин да се грижи за домакински любим и т.н.).
Продължава на страницата на Новите родители
