Учени с хипотеза как ваксината срещу коронавирус на AstraZeneca може да бъде спасена
Страхът от оксфордската ваксина против ковид (на AstraZeneca), чието ново име е Vaxzevria, от дълго време стана обществена нервност – поради допустима връзка сред доста редки случаи на разнообразни типове тромбоза. Рискът е към 3 на 1 000 000, само че все пак редица страни, най-много европейски, ограничиха потреблението на имунизацията по възрастов симптом, а Дания я спря напълно.
Възрастта обаче не трябва да е фактор, смята Европейската организация по медикаменти (EMA). Какви тогава са рисковите фактори? Засега няма нищо несъмнено и EMA продължава да проверява, като се допуска, че резултат за точни причинно-следствени връзки може да бъде котел след няколко месеца.
![Ето при кои хора би трябвало да се внимава повече за тромбоза при слагане на ваксина против ковид]( "Ето при кои хора би трябвало да се внимава повече за тромбоза при слагане на ваксина против ковид")
Ето при кои хора би трябвало да се внимава повече за тромбоза при слагане на ваксина против ковид
Държавният основен здравен контрольор доцент Ангел Кунчев изясни в утринния блок на Българска национална телевизия коя е групата, където да има нараснало внимание при...
Една догадка обаче заслужава внимание, тъй като на нейна база се предлага и решение за увеличаване сигурността на имунизацията. За това споделя в. Германско-австрийски теоретичен екип, воден от специалиста по тромбози Андреас Грайнбахер от Университета в Грайфсвалд, е безапелационен в свое, че реакцията прилича доста рядка реакция при предозиране с хепарин. По създание, имунната система реагира и създава антитела против протеин на име (PF4), който съставлява рисков фактор за формиране на кръвни съсиреци в човешкото тяло. Не е ясно за какво някои хора почват да вършат толкоз антитела, че да се провокира тромбоза, само че германско-австрийският екип допуска, че повода може да е разпад на някои частици от аденовируса във имунизацията. В една доза Vaxzevria има към 50 милиарда вирусни частици (напомняме, че аденовирусът НЕ Е инфектиран за хората – той съставлява превоз, с който в човешката клетка се вкарва протеин от ковид, в тази ситуация S-протеина, с цел да може тялото ни да го разпознава и да реагира с произвеждане на антитела, B-клетки и T-клетки против същинския коронавирус) – догатката на учените от Германия и Австрия е, че в случай че някои вирусни частици се разпаднат, те " изпускат " в тялото ни вирусна ДНК. ДНК в тази ситуация работи като отрицателен полюс на батерия, а в случай че в тялото има по принцип антитела против протеина PF4 (не е ясно какъв брой би трябвало да са като количество), те може да работят като положителен полюс на батерия. Това значи реакция, а откакто имунната ни система към този момент е заета да реагира на стимулацията от имунизацията (да се научи да се бори с коронавируса), това може да се окаже прекалено много и имунната ни система да почне да разрежда сериозно кръвта (тромбоцитопения). С други думи, получава се автоимунен резултат.
Добрата вест е, че антителата против протеина PF4 в действителност не реагират на S-протеина на ковид – това гласи на Грайнбахер и сътрудниците му, което обаче още не е доказано от самостоятелен теоретичен екип. Ако те обаче са прави, това значи, че главният механизъм на имунизациите против ковид не е непосредствено отговорен за доста редките случаи на тромбоза.
Какво е решението – съгласно Грайнбахер би трябвало да се понижи на половина дозата на оксфордската ваксина, която се ползва. Той напомня, че в част от доброволците получиха половин доза при първа имунизация и числата на антителата при тези хора бяха по-добри. Предположението на Грайнбахер е, че с по-малка доза има по-малък риск от какъвто и да е инфекциозен развой, а и според данните от клиничните тествания имунизираните с половин доза AstraZeneca са посочили и по-малко странични резултати като цяло!
Ако това е решението, то новината е доста добра за самата ваксина – тъй като автоматизирано към този момент създадените, само че неупотребени дози се удвояват, удвоява се и броята на евентуалните ползватели на препарата. Тепърва обаче ще се чака умозаключение на EMA.
![Защо се образуват тромбите и по какъв начин да се избегнат]( "Защо се образуват тромбите и по какъв начин да се избегнат")
Защо се образуват тромбите и по какъв начин да се избегнат
Тромбозата е извънредно неприятна и доста рискова болест, която при липса на лекуване води до затруднения. Правилният метаболичен проце...
Още:
Възрастта обаче не трябва да е фактор, смята Европейската организация по медикаменти (EMA). Какви тогава са рисковите фактори? Засега няма нищо несъмнено и EMA продължава да проверява, като се допуска, че резултат за точни причинно-следствени връзки може да бъде котел след няколко месеца.
Държавният основен здравен контрольор доцент Ангел Кунчев изясни в утринния блок на Българска национална телевизия коя е групата, където да има нараснало внимание при...
Една догадка обаче заслужава внимание, тъй като на нейна база се предлага и решение за увеличаване сигурността на имунизацията. За това споделя в. Германско-австрийски теоретичен екип, воден от специалиста по тромбози Андреас Грайнбахер от Университета в Грайфсвалд, е безапелационен в свое, че реакцията прилича доста рядка реакция при предозиране с хепарин. По създание, имунната система реагира и създава антитела против протеин на име (PF4), който съставлява рисков фактор за формиране на кръвни съсиреци в човешкото тяло. Не е ясно за какво някои хора почват да вършат толкоз антитела, че да се провокира тромбоза, само че германско-австрийският екип допуска, че повода може да е разпад на някои частици от аденовируса във имунизацията. В една доза Vaxzevria има към 50 милиарда вирусни частици (напомняме, че аденовирусът НЕ Е инфектиран за хората – той съставлява превоз, с който в човешката клетка се вкарва протеин от ковид, в тази ситуация S-протеина, с цел да може тялото ни да го разпознава и да реагира с произвеждане на антитела, B-клетки и T-клетки против същинския коронавирус) – догатката на учените от Германия и Австрия е, че в случай че някои вирусни частици се разпаднат, те " изпускат " в тялото ни вирусна ДНК. ДНК в тази ситуация работи като отрицателен полюс на батерия, а в случай че в тялото има по принцип антитела против протеина PF4 (не е ясно какъв брой би трябвало да са като количество), те може да работят като положителен полюс на батерия. Това значи реакция, а откакто имунната ни система към този момент е заета да реагира на стимулацията от имунизацията (да се научи да се бори с коронавируса), това може да се окаже прекалено много и имунната ни система да почне да разрежда сериозно кръвта (тромбоцитопения). С други думи, получава се автоимунен резултат.
Добрата вест е, че антителата против протеина PF4 в действителност не реагират на S-протеина на ковид – това гласи на Грайнбахер и сътрудниците му, което обаче още не е доказано от самостоятелен теоретичен екип. Ако те обаче са прави, това значи, че главният механизъм на имунизациите против ковид не е непосредствено отговорен за доста редките случаи на тромбоза.
Какво е решението – съгласно Грайнбахер би трябвало да се понижи на половина дозата на оксфордската ваксина, която се ползва. Той напомня, че в част от доброволците получиха половин доза при първа имунизация и числата на антителата при тези хора бяха по-добри. Предположението на Грайнбахер е, че с по-малка доза има по-малък риск от какъвто и да е инфекциозен развой, а и според данните от клиничните тествания имунизираните с половин доза AstraZeneca са посочили и по-малко странични резултати като цяло!
Ако това е решението, то новината е доста добра за самата ваксина – тъй като автоматизирано към този момент създадените, само че неупотребени дози се удвояват, удвоява се и броята на евентуалните ползватели на препарата. Тепърва обаче ще се чака умозаключение на EMA.
Тромбозата е извънредно неприятна и доста рискова болест, която при липса на лекуване води до затруднения. Правилният метаболичен проце...
Още:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ