Пионери в екстремното летене
Страхът от летенето не е от през вчерашния ден: хората постоянно са желали да бъдат като птиците и постоянно са се страхували какво ще им коства това. Митът за Икар споделя задоволително по тематиката, само че тук ще стане дума не за малодушието, а за смелостта, която тласка напредъка.
През зимата на 1783-та френските аристократи Жан Франсоа Пилатр де Розие и маркиз Франсоа Лоран д’Арланд първи рискуват да се качат за свободен полет в коша на въздушния балон, изобретен от братя Монголфие. Те прелитат 9 км над Париж и се приземяват сполучливо, с цел да гръмнат авансово квалифицираните бутилки шампанско. Дотогава са правени сходни опити единствено с скотски екипаж в коша: овца, петел и патица, припомня Клайв Гифорд в илюстрованата енциклопедия „ Автомобили, влакове, кораби и самолети “ ( “Книгомания “).
В тази книга става дума и за други фенове на рисковото, съдействали за превъзмогването на страховете от летенето, от далечните пътувания по релси, по шосе или по море. Сред тях е и една сервитьорка, родена в Небраска при започване на предишния век. Лилиан Бойър е едвам 20-годишна, когато по време на втория полет в живота си разкопчава защитния колан, напуща пътническия салон на биплана и стартира кариера на въздушна акробатка. Заедно с някогашния водач от Първата международна война Били Брок през 20-те години на ХХ век тя обикаля Съединени американски щати и Канада с шоу, което кара публиката да занемее.
Лилиан може да виси единствено на една ръка от крилото на самолета без предпазно въже или пък да го захапе и да разчита само на здравите си зъби. 143 пъти скача от бързо движещ се автомобил в аероплан, преди да влезе в действие възбраната за ниски полети през 1929-а. И въпреки да наподобява идеалната кандидатка за ранна героична гибел, Лилиа Бойър доживява до преклонната 88-годишна възраст.
