Ошо за смелостта да обичаш
Страхът не е нищо друго с изключение на липса на обич. Направи нещо с любовта, не помни за страха. Ако обичаш както би трябвало, страхът изчезва. Ако любиш надълбоко, не намираш боязън.
Когато си бил влюбен в някого, даже и единствено за миг, имало ли е боязън? Страхът в никакъв случай не се открива във взаимоотношения, в които двама души даже и единствено за миг са в дълбока обич и сред тях се получава среща, те са настроени един към различен – в подобен миг в никакъв случай не може да се откри боязън. Точно както в случай че се включи светлината, не се открива мрачевина – ето го тайният ключ: люби повече.
Ако чувстваш, че в твоето създание има боязън, бит повече. Бъди самоуверен в любовта, прояви храброст. Впусни се в завършения с любовта – бит повече, бит абсолютно, тъй като колкото повече обичаш, толкоз по-малко ще е страхът.
И когато споделям да обичаш, имам поради всичките четири пласта на любовта, от секс до самадхи.
Обичай! Силно!
Обичай хората -безусловно. Ако имаш някакви условия в мозъка си, в никакъв случай няма да можеш да обичаш – тези условия ще се трансфорат в бариери. Щом като любовта е плодородна към теб, за какво се притесняваш за някакви условия? Тя е толкоз плодородна, тя е такова надълбоко възприятие на благоденствие – люби абсолютно, не искай нищо в подмяна. Ако можеш да схванеш, че просто като обичаш хората, ти израстваш в своето дръзновение, ще обичаш просто поради самата наслада от това!
Любовта е едно безгранично небе! Не можеш да я напъхаш в тесни пространства, да я обусловиш, да я ограничиш. Ако внесеш пресен въздух в-къщата си и я затвориш отвред -всички прозорци затворени, всички порти затворени, – въздухът скоро ще стане застоял. Винаги когато любовта се случи, тя е част от свободата – откакто си вкарал свежия въздух в къщата си и я затвориш отвред, скоро всичко става застояло, мръсно.
На първо място любовта оказва помощ на тези, които обичат. На второ място оказва помощ на тези, които биват обичани.
И както аз го виждам това… идват при мен хора и все ми споделят: „ Другият човек не ме обича “. Никой не е пристигнал да каже: „ Аз не обичам другия “. Любовта се е трансформирала в условие: „ Другият човек не ме обича “. Забрави за другия! Любовта е подобен прелестен феномен: в случай че обичаш, ще се наслаждаваш.
И колкото повече обичаш, толкоз повече биваш обичан. Колкото по-малко обичаш и колкото повече изискваш другите да те обичат, толкоз по-малко те обичат, толкоз повече се затваряш и се ограничаваш в своето его.
Ако ме схванеш както би трябвало, остави всички страхове и бит повече – бит абсолютно. Недей да мислиш, че правиш нещо за другия човек, когато обичаш – ти правиш нещо за себе си. Когато обичаш, това е благотворно за теб. Тъй че недей да чакаш; не казвай, че когато другите обичат, и ти ще обичаш -въпросът въобще не е в това.
Бъди егоистичен. Любовта е себична. Люби хората – посредством това ще се осъществиш, посредством това ще получаваш от ден на ден и повече берекет.
И когато любовта навлезе по-надълбоко, страхът изчезва; любовта е светлината, страхът е тъмнината.
Любовта не е взаимодействие. Любовта е положение на живот; тя няма нищо общо с който и да било другиго. Влюбеният не е в любовта, той е обич.
Любовта е едно надълбоко предпочитание да благословиш цялото съществуване.
Любовта е нещо доста рядко. Да срещнеш един човек в неговия център значи да преминеш през гражданска война, тъй като в случай че искаш да срещнеш индивида в неговия център, ще би трябвало да позволиш на този човек да доближи и до твоя център. Ще би трябвало да станеш уязвим, изцяло уязвим, отворен.
Това е рисковано. Да позволиш на някой да доближи твоя център е рисковано, рисково, тъй като в никакъв случай не знаеш какво ще ти направи този човек. А един път щом всичките ти секрети станат известни, един път щом твоята прокристост се открие, един път щом се откриеш изцяло, в никакъв случай не знаеш какво ще направи другият човек. Има боязън. Ето за какво ние в никакъв случай не се отваряме.
Така че първото нещо, което би трябвало да се разбере, е, че не би трябвало да смяташ запознанството за обич. Можеш да се любиш, можеш да си полово обвързван, само че сексът също е периферен. Докато центровете не се срещнат, сексът е просто среща на две тела. А срещата на две тела не значи, че вие се срещате. Сексът също си остава запознанство – физическо, телесно, само че към момента си е единствено запознанство. Можеш да позволиш на някого да влезе до твоя център единствено когато не се страхуваш, когато не си изплашен.
Ориентиран към любовта човек е този, който не се опасява от бъдещето, който не се опасява от резултата и следствията, който живее тук и в този момент. Не се притеснявай за резултата, това е насочен към страха разум. Недей да мислиш какво ще излезе от това. Просто бъди тук и действай тотално. Недей да пресмяташ. Този, който е насочен към страха, постоянно пресмята, възнамерява, урежда, взима защитни ограничения. По подобен метод прахосва целия си живот.
Любовта е рядко цвете. Случва се единствено от време на време. Рядко е, тъй като може да се случи единствено когато страхът изчезне, не и преди този момент. Това значи, че любовта може да се случи единствено на някой доста надълбоко нравствен, набожен човек. Сексът е вероятен за всички. Запознанството е допустимо за всички. Но не и любовта.
Когато не си изплашен, няма какво да криеш; тогава ти можеш да си отворен, можеш да оттеглиш всички граници. И тогава можеш да поканиш другия да проникне в теб до самата вътрешност.
И помни, в случай че позволиш на някой да проникне надълбоко в теб, и другият човек ще ти разреши да проникнеш в него или в нея, тъй като когато позволиш на някой да проникне в теб, поражда доверие. Когато не се страхуваш, и другият става смел.
Ако можеш да позволиш на любовта да се случи, няма потребност от молитва, няма потребност от медитация, няма потребност от каквато и да било черква, от какъвто и да било храм.
Инфо: https://vidislava.com
