Как страхът ни разболява и как да си помогнем
Страхът е нужен за нашето оцеляване. Без него нямаше да знаем какво да предприемем в рискови (например животозастрашаващи) обстановки, които изискват бързи дейности. Но той може елементарно и незабележимо да вземе превес над нас и да повлияе негативно върху цялостното ни мислене, усеща и действия. Страхът от засечка, страхът, че не сме задоволително положителни, страхът да не пропуснем нещо, страхът от самотност – има многочислени образци за това по какъв начин страхът може да вгорчи живота ни. Независимо дали се отнася за дребни или за значими неща, като да вземем за пример страхови положения, които изискват терапия, страховете би трябвало да се одобряват съществено, с цел да могат да се преодолеят.
Как се отразява страхът върху душeвността ни ?
Експертите предизвестяват, че страхът е в основата на многочислени психологични разстройства, изключително в случай че дълго време не му се обръща внимание. Тогава може да стартираме да се опасяваме и без да съществува „ действителна “ опасност. Затова е доста значимо да разграничаваме същинския от въображаемия боязън. Реален боязън е да вземем за пример, когато се боим да не оберат и нашия дом, откакто у съседите са проникнали крадци. Напротив, нереално е непрекъснато да се опасяваме от квартирни обири, само че без всякаква връзка с действителността.
С времето страховете разболяват
Страховете водят до стрес, а стресът, както знаем, е причина за голям брой психологични и телесни нарушавания, като се стартира от проблеми с концентрацията или със съня и се стигне до цялостно безсилие, паник офанзиви, депресии и така нататък Ако страховете към този момент не извършват функционалността да ни защищават от рискове, а стартират да нарушават качеството на живота и да тровят всекидневието ни посредством мъчителни мисли, би трябвало неотложно да вземем ограничения, с цел да предотвратим неприятните последици.
Какво да вършим, в случай че страховете ни вземат превес ?
Когато човек непрекъснато изпитва някакъв боязън, той е под напрежение и комплициран. Затова първото нещо, което би трябвало да направи, е да опита да се успокои и отпусне. Един от методите да се разтоварите от натрапчивите мисли и грижите е като спортувате. Може да пробвате и с приятни диалози, медитация (понякога е задоволително единствено няколко пъти да вдишате и издишате дълбоко) и разнообразни други тактики (например упорито да си повтаряте мислено, че всичко е наред или че всичко ще се оправи). Психоложката доктор Кайзер-Ротенщайнер поучава постоянно да се конфронтираме със страха си, вместо да го потискаме. Трябва да си зададем въпросите: „ Защо толкоз се опасявам от това нещо? “, „ Наистина ли страхът ми е състоятелен? “ и „ Какво да направя, с цел да превъзмогна страха си? “. Само тогава ще бъдем в положение да изкореним страховете си радикално.
В никакъв случай не трябва да притъпяваме страховете си
Би било контрапродуктивно да се разсейваме от проблемите си посредством извършване на покупки, ястие или банкет на упойващи субстанции. Хората по-скоро са склонни да се самолекуват със „ заместители на щастието “ (като самоотбрана или тъй като това им се коства най-лесният начин), вместо умишлено да се изправят против страховете си. Но който „ приспива “ проблемите си, реализира единствено краткотраен резултат. След това най-често страховете изплуват на повърхността с удвоена мощ.
Осъзнато мислене
Който не не помни, че ирационалният боязън, тормозещ го сега, е артикул на съзнанието му и може да бъде отстранен, взема превъзходство над това заплашително възприятие. Следователно постоянно, когато усетим, че ни залива суматоха, би трябвало да си дадем ясна сметка за обстановката и да се опитаме да „ разобличим “ субективното усещане като такова. Основна роля както за психическото, по този начин и за физическото излекуване играят позитивното мислене и активирането на защитните сили на организма. По същия метод, по който си навличаме паник офанзиви и депресии посредством страховете и тревожните си мисли, съзнателното положително и реалистично мислене може да ни помогне да погледнем на нещата от различен ъгъл и още веднъж да станем господари на възприятията си. „ Страх, който е заучен, може да бъде и отучен “, изяснява доктор Кайзер- Ротенщайнер.
Никога не е ненужно да потърсим профилирана помощ
Има най-различни страхови положения – от обществени уплахи през боязън от заболявания или засечка до елементарна колебливост, обвързвана с банални неща от всекидневието. Докато за страхове, които ни пречат да водим естествения живот (като боязън да напущаме дома си, терзание от другарство с други хора или непрекъсната угриженост за личното здраве), ни поучават неотложно да се обърнем към експерт, то с „ по-дребните “ проблеми можем да се оправим и сами. За всички проблеми обаче, дали душевен или физически, важи следното: признание, говорене, приемане на съществено. Това са стъпките, които водят към усъвършенстване. Но в никакъв случай не е ненужно и да посетим експерт, с който да споделим личните си страхове (дори когато ни наподобяват незначителни). Колкото по-рано човек обърне внимание на душeвността си и на многочислените пътища, по които може да я излекува, толкоз по-високо ще бъде качеството му на живот.
Адаптация: Цветелина Велчева по материали от Supermed
