Психиатърът проф. Петър Маринов пред ФАКТИ: Амбицията у политиците за постигане на доминация е доста изразена
Страх, стрес, меланхолия. Колко е болно обществото ни и по какъв начин тематиката Ковид 19 се трансформира в несъизмерим боязън, надхвърлящ действителната опасност… Ето какво показа пред ФАКТИ проф. Петър Маринов, ръководител на Асоциацията на специалистите по психологично здраве.
- Проф. Маринов, какъв брой е психирано обществото, в което живеем. Ще имаме ли газ, няма ли да имаме. Ще се къпем ли през зимата, или няма да се къпем. Ще си покрием ли сметките у дома, или няма да можем. Всичко това по какъв начин се стоварва върху душeвността на хората?
- Това са тежки стресови обстановки за целия народ. Тези хора, които са податливи на напрежението, разбирайте огромна част от обществото, развиват най-различни признаци. Когато са психологични признаци – като тревога и меланхолия, това е относително добре, тъй като това е една буферна отбрана на душeвността. Когато се премине през тази отбрана, се минава към телесните признаци. Това са тъй наречените психосоматични разстройства – инфаркт, инсулт, хипертония, диабет. Те са доста по-подмолни и за жалост са мощно подвластни от душeвността.
- Стресът, в който живеем, по какъв начин ни влияе…
- Стресът е другото име на несигурността. Влияе ни в ниски дози добре. Когато обаче е безусловно неконтролируем и идва от няколко страни, човек стартира да се усеща в безтегловност.
- Дайте пример…
- В момента се приказва, че живеем в няколко рецесии по едно и също време. В тази безтегловност – не приказвам единствено за горива, за страха от войната, интернационалното състояние, политическата конюнктура, страховете се мултиплицират. Натрупван се, а тогава страхът въздейства доста деструктивно.
- За да се оправят с това, хората постоянно се затварят. Това е защитна функционалност. Колко обаче ни пази този метод или не ни пази…
- При затварянето или когато човек се усамоти, той губи контакт с другите хора, а това не е добре. Споделянето разтоварва от напрежението. Когато човек вентилира страстта, когато я изговори с другари, е доста по-добър шансът да се оправи със напрежението.
- Стресът от Ковид 19 какъв брой е огромен? Какви депресивни и тревожни разстройства отключва? Как хората да се оправят с тях?
- Мисля, че в огромна степен към този момент знаем по какъв начин да се оправим с тази пандемия. Доста хората минаха през инфекцията, други са ваксинирани. В този смисъл мисля, че огромната вълна на напрежението от Ковид 19 е зад нас. Но коронавирус бе един стрес, в този момент ни връхлитат други.
- Какво имате поради?
- Икономическата рецесия, политическата рецесия, военната рецесия.
- В този смисъл дали хората започнаха да ценят повече живота след коронавирус пандемията?
- Да, считам, че огромна част от хората започнаха да ценят живота повече. Сред познатите ми има доста хора, които безусловно хванаха да обикалят света, откакто се поотвориха страните. Някак хората се отвориха и желаят да усетят усета на живота, да го употребяват в този момент и на момента, да си доставят приятни страсти.
Явно преди коронавирус пандемията гледахме на живота като даденост.
А в този момент, когато разбрахме при коронавирус, че може ненадейно да загубим живота си, започнахме да го ценим повече.
- Защо напоследък приказваме по-често за паническите разстройства. Дава се статистика, че всеки четвърти човек страда. А преди 20-30 години не е било по този начин?
- Паническото разстройство, като и депресията, са доста мощно подвластни от напрежението. Когато имаме високо равнище на стрес в обществото, тази болест зачестява. За разлика от шизофренията, която по предписание не се въздейства толкоз от стресови фактори.
- Как може да разпознаем, че попадаме в плен на паническо разстройство?
- Нещата не са толкоз комплицирани. Обикновено има телесни признаци, които предшестват всичко –
сърцетуптене, изпотяване и трептене на ръцете, чувство за уязвимост в краката и след това се поражда страхът.
Страхът ни е обвързван с инфаркт и инсулт. По-рядко е подбуден от пристъп или загуба на разум. Страхът е от цялостна загуба на надзор върху телесните или психологичните функционалности.
- Понеже към момента сме в плен на страстите от изборите. Бихте ли направил един психопрофил на политиците, които гледаме всеки ден? Стабилни ли ви се виждат психически…
- На момента виждам в политиците ни, а и те ясно я демонстрират и показват, една несъразмерна свръхамбициозност. До известна степен това може да е потребно, само че на моменти, както се споделя по национално му „ … че се пресолява манджата “, тази свръхамбиция става несъмнено нездравословна.
- Да разбирам ли, че визирате по-младите политици, когато приказваме за амбиции…
- Властта е заразна. Това, което идва от по-младите, се трансферира и към по-улегналите. Амбицията у политиците за реализиране на доминация е много изразена.
- Защо и по какъв начин се усилва стресът в детската възраст? Децата през днешния ден по-щастливи ли са от времето преди 20 години, например…
- Има огромна група деца, които поживяха година и повече единствено у дома, пред компютъра в режим на онлайн образование. Те нямаха контакти с други деца. Те живяха в едно виртуално пространство, а това, единствено по себе си, е стрес. Когато към тях, имам предвид родителите, стартират да приказват, че непосредствен се е заразил с коронавирус, че различен е умрял от коронавирус, това въздейства и на децата.
Стресът при децата се придвижва – той е мощен и натоварен.
При децата също се вижда нарастване на разделям на паническите разстройства. Особено при тези в юношеската възраст.
- Това е притеснително…
- Да, притеснително е, само че е реалност.
- Може ли да приказваме процентно с какъв брой се е нараснало?
- Усреднените проценти за Европа и Съединени американски щати са към 20. Има страни и с 35% наранени деца. Говоря най-много за възрастовата група на младежите, тъй като те към този момент имат повече схващане. Обстоятелствата към тях ги интересуват повече. По-малките деца са по-екранирани. Те към момента в доста огромна част зависят от баща и мама. Докато младежите са податливи на осведомителния поток, основават и развиват контакти с други. Но и те са податливи на стрес и са доста по-лабилни, в случай че ги съпоставим с по-големи хора, които държат ориста си в ръце. Като образец мога да дам, че скоро от коронавирус умря бащата на едно дете и то го претърпява доста, доста по-тежко.
--------------------------------
Проф. Петър Маринов е ръководител на Националната асоциация на специалистите по психологично здраве. Психиатър и правосъден психиатър с дълготраен опит, академични учител и създател на многочислени научни писания и изявления в наши и задгранични издания. В момента преподава в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора. Съосновател на сдружени " Колегиум " Частна психиатрия ".
- Проф. Маринов, какъв брой е психирано обществото, в което живеем. Ще имаме ли газ, няма ли да имаме. Ще се къпем ли през зимата, или няма да се къпем. Ще си покрием ли сметките у дома, или няма да можем. Всичко това по какъв начин се стоварва върху душeвността на хората?
- Това са тежки стресови обстановки за целия народ. Тези хора, които са податливи на напрежението, разбирайте огромна част от обществото, развиват най-различни признаци. Когато са психологични признаци – като тревога и меланхолия, това е относително добре, тъй като това е една буферна отбрана на душeвността. Когато се премине през тази отбрана, се минава към телесните признаци. Това са тъй наречените психосоматични разстройства – инфаркт, инсулт, хипертония, диабет. Те са доста по-подмолни и за жалост са мощно подвластни от душeвността.
- Стресът, в който живеем, по какъв начин ни влияе…
- Стресът е другото име на несигурността. Влияе ни в ниски дози добре. Когато обаче е безусловно неконтролируем и идва от няколко страни, човек стартира да се усеща в безтегловност.
- Дайте пример…
- В момента се приказва, че живеем в няколко рецесии по едно и също време. В тази безтегловност – не приказвам единствено за горива, за страха от войната, интернационалното състояние, политическата конюнктура, страховете се мултиплицират. Натрупван се, а тогава страхът въздейства доста деструктивно.
- За да се оправят с това, хората постоянно се затварят. Това е защитна функционалност. Колко обаче ни пази този метод или не ни пази…
- При затварянето или когато човек се усамоти, той губи контакт с другите хора, а това не е добре. Споделянето разтоварва от напрежението. Когато човек вентилира страстта, когато я изговори с другари, е доста по-добър шансът да се оправи със напрежението.
- Стресът от Ковид 19 какъв брой е огромен? Какви депресивни и тревожни разстройства отключва? Как хората да се оправят с тях?
- Мисля, че в огромна степен към този момент знаем по какъв начин да се оправим с тази пандемия. Доста хората минаха през инфекцията, други са ваксинирани. В този смисъл мисля, че огромната вълна на напрежението от Ковид 19 е зад нас. Но коронавирус бе един стрес, в този момент ни връхлитат други.
- Какво имате поради?
- Икономическата рецесия, политическата рецесия, военната рецесия.
- В този смисъл дали хората започнаха да ценят повече живота след коронавирус пандемията?
- Да, считам, че огромна част от хората започнаха да ценят живота повече. Сред познатите ми има доста хора, които безусловно хванаха да обикалят света, откакто се поотвориха страните. Някак хората се отвориха и желаят да усетят усета на живота, да го употребяват в този момент и на момента, да си доставят приятни страсти.
Явно преди коронавирус пандемията гледахме на живота като даденост.
А в този момент, когато разбрахме при коронавирус, че може ненадейно да загубим живота си, започнахме да го ценим повече.
- Защо напоследък приказваме по-често за паническите разстройства. Дава се статистика, че всеки четвърти човек страда. А преди 20-30 години не е било по този начин?
- Паническото разстройство, като и депресията, са доста мощно подвластни от напрежението. Когато имаме високо равнище на стрес в обществото, тази болест зачестява. За разлика от шизофренията, която по предписание не се въздейства толкоз от стресови фактори.
- Как може да разпознаем, че попадаме в плен на паническо разстройство?
- Нещата не са толкоз комплицирани. Обикновено има телесни признаци, които предшестват всичко –
сърцетуптене, изпотяване и трептене на ръцете, чувство за уязвимост в краката и след това се поражда страхът.
Страхът ни е обвързван с инфаркт и инсулт. По-рядко е подбуден от пристъп или загуба на разум. Страхът е от цялостна загуба на надзор върху телесните или психологичните функционалности.
- Понеже към момента сме в плен на страстите от изборите. Бихте ли направил един психопрофил на политиците, които гледаме всеки ден? Стабилни ли ви се виждат психически…
- На момента виждам в политиците ни, а и те ясно я демонстрират и показват, една несъразмерна свръхамбициозност. До известна степен това може да е потребно, само че на моменти, както се споделя по национално му „ … че се пресолява манджата “, тази свръхамбиция става несъмнено нездравословна.
- Да разбирам ли, че визирате по-младите политици, когато приказваме за амбиции…
- Властта е заразна. Това, което идва от по-младите, се трансферира и към по-улегналите. Амбицията у политиците за реализиране на доминация е много изразена.
- Защо и по какъв начин се усилва стресът в детската възраст? Децата през днешния ден по-щастливи ли са от времето преди 20 години, например…
- Има огромна група деца, които поживяха година и повече единствено у дома, пред компютъра в режим на онлайн образование. Те нямаха контакти с други деца. Те живяха в едно виртуално пространство, а това, единствено по себе си, е стрес. Когато към тях, имам предвид родителите, стартират да приказват, че непосредствен се е заразил с коронавирус, че различен е умрял от коронавирус, това въздейства и на децата.
Стресът при децата се придвижва – той е мощен и натоварен.
При децата също се вижда нарастване на разделям на паническите разстройства. Особено при тези в юношеската възраст.
- Това е притеснително…
- Да, притеснително е, само че е реалност.
- Може ли да приказваме процентно с какъв брой се е нараснало?
- Усреднените проценти за Европа и Съединени американски щати са към 20. Има страни и с 35% наранени деца. Говоря най-много за възрастовата група на младежите, тъй като те към този момент имат повече схващане. Обстоятелствата към тях ги интересуват повече. По-малките деца са по-екранирани. Те към момента в доста огромна част зависят от баща и мама. Докато младежите са податливи на осведомителния поток, основават и развиват контакти с други. Но и те са податливи на стрес и са доста по-лабилни, в случай че ги съпоставим с по-големи хора, които държат ориста си в ръце. Като образец мога да дам, че скоро от коронавирус умря бащата на едно дете и то го претърпява доста, доста по-тежко.
--------------------------------
Проф. Петър Маринов е ръководител на Националната асоциация на специалистите по психологично здраве. Психиатър и правосъден психиатър с дълготраен опит, академични учител и създател на многочислени научни писания и изявления в наши и задгранични издания. В момента преподава в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора. Съосновател на сдружени " Колегиум " Частна психиатрия ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ