„Подвластни сме само на две емоции: страх и желание за растеж...“
Страх ме беше, че ще изгубя най-важния си клиент. И работата си. Затова го оставях да ми крещи неведнъж.
Срещнах една другарка. Тя ми сподели - „ Според баба ми има единствено два вида решения: решения, взети от боязън и решения, взети от блян към израстване. “
Например, вършите ли сегашната си работа, тъй като се страхувате, че няма да намерите друга? Или стоите на сегашната си работа, тъй като сте разчувствани от капацитета за напредък там?
Оставате ли в актуалната си връзка, тъй като ви е боязън, че няма да срещнете никой различен, или ви е боязън, че това ще е зле за децата, или ви е боязън, че ще нараните някого?
Или желаете да останете във връзката, тъй като сте същински признателни, че имате този човек до себе си (и да се надяваме, от другата страна е същото).
Размислих над това. Разгледах всички по-големи решения в живота си.
- Преместването в Ню Йорк поради HBO
- Напускането на HBO, с цел да стартира своя компания
- Първата ми сватба. Втората ми сватба.
- Първият ми бракоразвод. Раждането на децата.
- Преместването на 80 благи от Ню Йорк, откакто изгубих дом и пари.
- Опитът да продам компанията, преди да е изцяло процъфтяла.
- Отказът от бизнес пътувания, тъй като се тревожех какво ще се случи, като напусна дома.
И още, и още. Бабата беше права!
Всяко взето решение беше или от боязън, или от предпочитание за израстване. Не единствено огромните решения, само че даже и най- най-дребните.
