Когато ни предават, ние израстваме духовно
Страданието е по-добър преподавател, в сравнение с щастието. Радостта и щастливите мигове в живота ни зареждат с позитивна сила, дават ни чувство за задоволство и пълноценност, само че същинският преподавател е страданието.
Неслучайно в литературата най-въздействащите произведения са трагичните. Филмите, на които плачем и които дълго помним, са тези с драматичен край. Някак по щастието си приличаме. Болката е онази, която изважда на показ неповторимите качества на всеки човек. Проверява силата на духа и дава опция за самопознание и вътрешно израстване. Ето за какво болката, страданието могат да бъдат преимущество, метод да се самоусъвършенстваме, да калим волята и характера си, да преминем на по-високо енергийно, духовно равнище.
Физическата болежка също ни учи, само че тя повече блокира сетивата ни. Духовната болежка ни кара да обърнем погледа си във вътрешността към себе си и да проникнем в дълбините на душата си.
Страдаме по най-различни аргументи.
Страдаме, когато загубим непосредствен човек. Страдаме, когато ни обидят, наранят. Страдаме, когато се разделяме. Страдаме, когато си разочароват или предадат. Предателството идва единствено от непосредствен човек. Затова боли толкоз мощно. То ни изненадва и ни кара да се замислим познавали ли сме въобще този човек.
Страхът да не изгубим нещо, познато, близко, толкоз ясно и просто може да бъде отблъскващ. В същото време човек постоянно би трябвало да избира сред живот в боязън и живот в чиста, смела и самостоятелна обич. Страхът притиска, лимитира, не разрешава, до момента в който любовта основава, разрешава, уголемява, дава. Ако живеем в непрекъснат боязън от изменничество и отчаяние, то надали ще сме способни да изживеем пълноценно времето, което ни е обещано.
Предателството е инспекция на вярата ни – в другите, в индивида като цяло, в нас, в Бог. Ето за какво не е допустимо да не изпитваме болежка. Тя е част от нас и част от съществуването като цяло. Но тя е и нужда по пътя към търсене на себе си. Страданието е преподавател. Щастието може да ни накара да отпуснем гарда, да ни заблуди, че постоянно ще е по този начин, да ни накара да се отпуснем, да ни отклони от същността на живота. В идващия миг обаче животът припомня за себе си – нараняват ни, предават ни, губим нещо по пътя си, парченце от себе си, разкайваме се, връщаме се обратно в спомените си, съжаляваме.
Затова превърнете обидата в преимущество. Представете си живота си като картина. Вземете четка и бои и нарисувайте това, от което желаете да се освободите. Нека огорчението се трансформира в положителна сила и обич. Нарисувайте прошката на измяната. Освободете се от товара. Приемете обстоятелствата. Тогава ще отворите път за това, което следва.
Цветелина Велчева ©
