Страдание на светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка

Страдание на светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София

При царуването на император Адриан в Рим живеела една вдовица, по рождение италианка, на име София, което в превод значи премъдрост. Тя била християнка и съгласно с името си водела здравомислещ живот - по онази премъдрост, която възхвалява деятел Иаков:

" А мъдростта, която иде от горната страна, е първом чиста, след това мирна, снизходителна, отстъпчива, цялостна с състрадание и с положителни плодове, безпристрастна и нелицемерна " (Иак. 3:17)*.

* Апостолът съпоставя земната, светската, мъдрост и мъдростта, " която иде от горната страна ", т.е. от Бога, като показва свойства на Божествената: тя е свободна от всякаква прегрешение и пламенност, обича мира и умиротворява всякаква вражда; с цел да не наруши мира, тя добродушно понася всякаква неправда, в нея няма пристрастеност към разногласията и пренията и даже в другите се стреми да потисне тази пристрастеност с смиреност (отстъпчивост); тя е цялостна с състрадание и положителни каузи. Бел.ред.

В честното си съпружество София родила три дъщери, на които дала имената на трите християнски добродетели: първата нарекла Вяра, втората - Надежда, а третата - Любов. Пък и какво друго е можела да роди християнската премъдрост, с изключение на угодни на Бога добродетели? Скоро след раждането на третата щерка София изгубила брачна половинка си. Останала вдовица, тя продължавала да живее благочестиво, угаждайки на Бога с молитва, пост и лепта. Тя възпитавала дъщерите си като премъдра майка: стараела се да ги научи да демонстрират в живота тези християнски добродетели, чиито имена носели.

Децата растели, растели в тях и добродетелите. Те към този момент добре познавали пророческите и апостолските книги, привикнали да слушат деликатно поученията на наставниците, прилежно се занимавали с четене, били усърдни в молитвата и домашните писания. Подчинявайки се на своята света и богомъдра майка, те преуспявали във всичко и възлизали от мощ в действие. И защото били неизмеримо красиви и благоразумни, скоро всички почнал да им обръщат внимание.

Слухът за тяхната премъдрост и хубост се популяризирал из целия Рим. Чул за тях и началникът на региона Антиох и поискал да ги види. Но още щом ги зърнал, се убедил, че са християнки, тъй като не желаели да скриват вярата си в Христа, не се съмнявали в вяра на Него и любовта им към Него не отслабвала. Открито пред всички те прославяли Христа Господа и се гнусели от богомерзките езически идоли.

За всичко това Антиох известил цар Адриан и той побързал да прати прислужниците си, с цел да доведат девиците при него. Изпълнявайки царската заповед, прислужниците отишли в дома на София.Там видели, че тя поучава дъщерите си и й съобщили, че царят я вика дружно с тях. Те разбрали с каква цел ги приканва царят и се обърнали към Бога с такава молитва:

- Всесилни Боже, направи с нас съгласно святата Си воля. Не ни оставяй, само че ни прати Своята помощ, с цел да не се уплашат сърцата ни пред гордия управник, с цел да не се побоим от страшните му мъчения и да не се ужасим от гибелта. Нека нищо да не ни отвърне от Тебе, нашия Бог.

Като възнесли молитва и се поклонили на Господа Бога, четирите дами - майката и дъщерите, се хванали за ръце сходно на сплетен венец и тръгнали при царя. Те постоянно вдигали очи към небето и със сърдечни въздишки и загадка молитва се оставяли на помощта на Онзи, Който е заповядал: " Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият " (Мат. 10:28). Когато стигнали в царския замък, те се осенили с кръстно предсказание и споделили:

- Помогни ни, Боже, Спасителю наш, за възхвала на Твоето свято Име.

Въвели ги в двореца и те застанали пред царя, който горделиво седял на своя престол. Щом го видели, те му въздали подобаващите почести, само че застанали пред него без никакъв боязън, без да трепне лицето им, с геройство в сърцето и гледали с радостен поглед, като че били извикани на гуляй. С такава наслада те се явили за мъчения поради своя Господ.

* " Но рода Му кой ще изясни " е казано в книгата на оракул Исаия (53:8), т.е. произхода или рождението на Иисус Христос - Неговото предвечно рождение от Бог Отец и краткотрайно от Пресвета Дева Мария - никой не може да изобрази почтено. Тази велика загадка не е открита изцяло даже за ангелите (виж 1Петр. 1:12). Бел.ред.
** Тук се схваща името Син Божий, поради което на Христос би трябвало да се покланят всички небесни и земни същества, даже жителите на преизподнята, злите духове. Бел. ред..

Като видял техните благородни, светли и безстрашни лица, Адриан почнал да разпитва от кой жанр са, по какъв начин се назовават и каква е вярата им. Премъдрата майка отговаряла по този начин благоразумно, че всички присъстващи се учудвали на мозъка й. Като загатнала малко за произхода и името си, света София почнала да приказва за Христа, Чийто генезис не може никой да обясни*, само че на Името Му би трябвало да се покланя всеки жанр (Фил. 2:10)**. Тя намерено изповядала вярата си в Сина Божий и като се нарекла Негова рабиня, прославяла Името Му.

- Аз съм християнка - оповестила тя, - ето скъпоценното име, с което мога да се похваля.

При това споделила, че и дъщерите си е приготвила за Христа, с цел да запазят нетленната си непорочност за нетленния Жених - Сина Божий.

Като видял пред себе си толкоз мъдра жена, царят не поискал да стартира дълга сказка с нея и да я съди, а отсрочил делото за друго време. Той пратил света София и дъщерите й при една знатна жена на име Паладия и й поръчал да ги следи, а след три дни да ги докара при него на съд.

В дома на Паладия София имала задоволително време да поучи дъщерите си и денонощно ги утвърждавала във вярата с въодушевени от Бога слова.

- Възлюбени мои дъщери - споделила им тя, - през днешния ден е времето на вашия героизъм, пристигна денят, в който ще станете невести на вашия вечен Жених и в този момент съгласно вашите имена би трябвало да покажете твърда религия, несъмнена вяра и нелицемерна и безконечна обич. Настъпи часът на вашето празненство, когато с страдалчески венец ще се венчаете за възлюбения си Жених и с огромна наслада ще влезете в пресветлия Му чертог. Дъщери мои, поради тази чест от Христа не жалете вашата млада плът, не жалете хубостта и младостта си за Най-Прекрасния измежду синовете човешки, не скърбете, че ще се лишите от краткотрайния живот поради безконечния. Защото вашият небесен любим, Иисус Христос, е безконечното здраве, неописуемата хубост и безконечният живот. И когато телата ви поради Него бъдат измъчвани до гибел, Той ще ги облече в нетление и раните ви ще направи светли, като звездите на небето. Когато в тъгите хубостта ви бъде отнета поради Него, Той ще ви украси с небесна хубост, която човешко око не е виждало. Когато се лишите от краткотрайния живот, като положите душите си за своя Господ, Той ще ви награди с безкраен, в който ще ви популяризира вовеки пред Своя Небесен Отец и пред светите Си ангели, и всички небесни сили ще ви нарекат невести и изповедници Христови. Ще ви възхвалят всички преподобни, за вас ще се възрадват мъдрите деви и ще ви одобряват в общение. Скъпи мои дъщери! Не допускайте да ви съблазнят с вражеските прелести, тъй като мисля, че царят ще ви обсипва с ласкателства и ще дава обещание огромни блага, ще ви предлага популярност, благосъстояние и почести, цялата хубост и наслада на тленния и суетлив свят. Но вие не пожелавайте нищо от това, тъй като всичко то изчезва като пушек, отвява се като прахуляк от вятъра, изсъхва като трева и цвят и се трансформира в пепел. Не се плашете, когато видите страшните мъчения, тъй като като пострадате малко, ще успехите врага и ще възтържествувате вовеки. Вярвам в моя Бог Иисус Христос, имам вяра, че няма да ви остави да страдате в Негово име, тъй като Сам е споделил: " Ще не помни ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, в случай че би и не запомнила тя, Аз няма да те не помни " (Ис. 49:15.). Той непрестанно ще обитава с вас във всички ваши страдания, ще гледа подвизите ви, ще укрепява немощите ви и ще ви подготви за премия нетленен венец. О, прелестни мои дъщери! Спомнете си болката ми при вашето раждане, спомнете си трудовете, с които ви откърмих, спомнете си думите, с които ви учех на боязън Божий, и утешете майка си в старостта с положително и мъжествено изповядване на вярата в Христа. За мен ще е празненство, наслада, чест и популярност измежду вярващите, в случай че се удостоя да се нарека майка на мъченици, в случай че видя вашето доблестно самообладание поради Христа, твърдото изповядване на Неговото свято Име и гибелта за Него. Тогава душата ми ще се възвесели, духът ми ще се възрадва и старостта ми ще се укрепи. И вие в действителност ще бъдете мои дъщери, в случай че послушате наставленията на майка си, в случай че стоите за своя Господ даже до кръв и умрете с старание за Него.

Като изслушали с трогване наставлението на майка си, девиците усетили наслада в сърцата и се радвали духом, очаквайки мъченията по този начин, както биха очаквали брачния час. Защото като свети клончета от свят корен те с цялата си душа желаели това, към което ги наставлявала премъдрата им майка София. Те възприемали със сърцето си всички нейни думи и се приготвяли към подвига на мъченичеството, като че ли се стягали за светлия чертог, ограждайки се с религия, укрепявайки се с вяра и възпламенявайки се с огъня на любовта към Господа. Ободрявайки и подкрепяйки се една друга, те дали обещание на майка си с Христовата помощ да изпълнят душеполезните й препоръки.

На третия ден ги довели при беззаконния цар на съд. Като си мислел, че те ще се вслушат в съблазнителните му думи, той почнал да ги увещава:

- Деца! Като виждам вашата хубост и щадя младостта ви, поучавам ви като татко: поклонете се на боговете, властелините на вселената, и в случай че ме послушате и извършите заповяданото, ще ви нарека свои дъщери. Ще прикани началниците, шефовете и всички мои съветници и пред тях ще ви разглася за мои деца и от всички ще получите хвалба и почести. Ако не ме послушате и не извършите повелята ми, ще си аргументите огромно зло и ще огорчите старините на майка си, а самите вие ще погинете, до момента в който бихте могли да се радостните и да живеете нехайно и радостно. Защото ще ви предам на жестока гибел и като смажа членовете и телата ви, ще ги хвърля на кучетата и всички ще ви тъпчат. И по този начин, поради вашето лично богатство ме послушайте, тъй като ви обичам и освен не желая да погубя вашата хубост и да ви лиша от живота, само че бих желал да съм ви като татко.

Но светите деви в един глас и единомислещо му дали отговор:

- Наш отец е Бог, Който живее на небесата. Той се грижи за нас и нашия живот и помилва душите ни. Искаме Той да ни обича и да сме същински Негови деца. На Него се покланяме и пазим повеленията и заповедите Му, а на твоите богове плюем и не се опасяваме от твоите закани, тъй като желаем единствено да пострадаме и понесем горчиви страдания поради най-сладкия Иисус Христос, нашия Бог.

Като чул от тях този отговор, царят запитал майка им по какъв начин се назовават дъщерите й и на какъв брой са години.

Света София дала отговор:

- Името на първата ми щерка е Вяра и тя е на дванадесет години. Втората е Надежда и е на 10, а третата - Любов, е единствено на девет години.

Царят бил пребогато изумен, че на такава невръстна възраст девиците имат геройство и разсъдък и могат да му дават отговор по този начин. Той почнал да принуждава всяка една към своето нечестие и изначало се обърнал към най-голямата сестра Вяра:

- Принеси жертва на великата богиня Артемида!

Но тя отказала. Тогава царят наредил да смъкват облеклата й и да я бият. Мъчителите немилосърдно й нанасяли удари и викали:

- Послужи на великата богиня Артемида!

Но Вяра безмълвно понасяла страданията, като че ударите се сипели не върху нейното, а върху непознато тяло. Като не постигнал триумф, мъчителят заповядал да отрежат зърната на девическите й гърди. Но от раните вместо кръв изтекло мляко. Всички, които следили мъчението, се дивели на чудото и на търпението на мъченицата. И скрито укорявали царя за неговото безумство и свирепост, като казвали:

- С какво е съгрешила тази красива госпожица и защо страда по този начин? О, горко на безумието на царя и зверската му свирепост, която безчовечно погубва освен старците, само че и дребните деца.

След това донесли желязна решетка и я сложили на мощен огън. Когато тя се нагорещила и захвърчали искри, поставили върху нея светата девственица Вяра. Два часа лежала тя на нея и като се молела на своя Господ, не потърпевша ни минимум, с което изумила всички. После била хвърлена в казан, цялостен с кипяща смола и масло, само че отново останала невредима и седяла като че ли в прохладна вода, възпявайки Бога. Мъчителят недоумявал какво още да направи с нея, с цел да я отвърне от Христовата религия и по тази причина я осъдил на посичане с меч.

Като чула присъдата си, света Вяра се изпълнила с наслада и споделила на майка си:

- Помоли се за мене, майко, с цел да се свърши шествието ми и да стигна стремежи край, да видя възлюбени Господ и Спасител мой и да се насладя на типа на Неговото Божество.

А на сестрите си споделила:

- Помнете, общителни мои сестри, на Кого сме дали обет, Кого сме избрали за собствен Жених. Вие знаете, че сме запечатани със светия кръст на нашия Господ и би трябвало постоянно да Му служим, по тази причина дано да претърпим до дъно. Една и съща майка ни е родила, тя ни е възпитала и ни е учила, по тази причина би трябвало да приемем идентична кончина. Като едноутробни сестри би трябвало да имаме една воля. Нека стана образец за вас, с цел да ме последвате и вие при призоваващия ни Жених.

После целунала майка си, прегърнала и целунала сестрите си и тръгнала към меча. А майката не скърбяла за щерка си, тъй като любовта към Бога победила в нея сърдечната тъга и майчината жал към децата. Тя се съкрушавала единствено да не би някоя от дъщерите й да се уплаши от тъгите и да отстъпи от своя Господ.

Тя споделила на Вяра:

- Аз съм те родила, дъще моя, и поради теб съм понесла болежка. Но ти ми въздаваш за това с богатство, като умираш за името Христово и проливаш за Него кръвта, която одобри в моята вътрешност. Иди при Него, изгора моя, и обагрена в кръвта си като облечена в багреница, застани прелестна пред очите на твоя Жених, помени пред Него бедната си майка и се помоли за сестрите си, с цел да ги укрепи Той в същото самообладание, което проявяваш ти.

След това отсекли главата на света Вяра и тя минала при своя Глава Христос Господ. Майка й прегърнала нейното многострадално тяло, целувала го, радвала се и славела Христа Бога, приел щерка й в небесния Си чертог.

Тогава нечестивият цар призовал другата сестра - Надежда, и й споделил:

- Любезно дете мое! Послушай съвета, който ти давам, тъй като те обичам като татко - поклони се на великата Артемида, с цел да не загинеш и ти като по-голямата си сестра. Видя тежките й страдания, видя страшната й гибел - белким и ти искаш да страдаш по този начин? Повярвай, дете мое, че щадя младостта ти и в случай че послушаш заповедта ми, ще те разглася за своя щерка.

Света Надежда дала отговор:

- Царю! Не съм ли сестра на онази, която умъртви? Не съм ли родена от същата майка? Не съм ли закърмена със същото мляко и не съм ли приела същото кръщение, като моята свята сестра? Расла съм дружно с нея и от същите книги и същото напътствие съм се научила да познавам нашия Бог и Господ Иисус Христос, да имам вяра в Него и единствено на Него единия да се покланям. Не мисли, царю, че действам и мисля иначе, в сравнение с сестра ми Вяра - не, аз желая да ходя по стъпките й. Не се бави и не се опитвай да ме убедиш с доста думи, само че пристъпи към делото си и ще видиш, че съм единомислена с нея.

Като чул този отговор, царят я предал на мъчения.

Царските прислужници я съблекли, както Вяра, и дълго я били без никаква жал, до момента в който не се изморили. Но тя мълчала, като че ли въобще не усещала болежка, и поглеждала единствено майка си, която стояла край нея. Блажената София мъжествено гледала страданието на щерка си и молела Бога да й дарува огромно самообладание.

По заповед на беззаконния цар света Надежда била хвърлена в огъня, само че останала невредима, сходно на тримата момци, и прославяла Бога. После я окачили на едно дърво и стъргали тялото й с стоманени куки. От тялото й падали части и кръвта се леела като поток, само че от раните се носело чудно благовоние и на лицето й, ярко и огряно с благодатта на Светия Дух, сияела усмивка. Света Надежда укорявала мъчителя, че не му е по силите да победи търпението на една малолетна госпожица.

- Христос е моята помощ - казвала тя, - и аз освен не се опасявам от мъчението, само че го искам като райско удоволствие - по този начин приятни са страданията поради Христа. А тебе, мъчителю, те чакат страдания в геената огнена дружно с бесовете, които почиташ като богове.

Тези думи още повече разгневили царя и той наредил да изпълнят един казан със смола и масло, да го възпламенят и да хвърлят светицата в него. Но когато прислужниците понечили да изпълнят заповедта му, котелът внезапно се разтопил като восък, а смолата и маслото се разлели и изгорили всички в близост. Така чудодейната Божия мощ не оставила света Надежда.

Макар и да виждал всичко това, гордият изтезател не изискал да познае същинския Бог, тъй като сърцето му било помрачено от бесовска хубост и пагубни заблуждения. Но подигран от невръстната госпожица, той изпитвал огромен позор. И защото не желал повече да понася този срам, най-после осъдил светицата на посичане с меч. А тя, като чула за скорошната си кончина, с наслада се доближила до майка си и споделила:

- Майко! Мир да те съпътства, бъди здрава и поменувай щерка си.

А майка й я прегърнала и целунала с думите:

- Дъще моя Надеждо! Благословена си от Господа, Вишния Бог, че на Него се надяваш и поради Него проливаш кръвта си. Иди при сестра си Вяра и дружно се нея застани пред твоя Възлюбен.

Света Надежда целунала и сестра си Любов, която гледала мъченията й, и споделила:

- Не оставай тук и ти, сестро, дано дружно да се представим пред Светата Троица.

Като споделила това, тя се доближила до бездиханното тяло на сестра си Вяра, прегърнала го с обич и по присъщата на човешката природа жал желала да заплаче, само че от обич към Христа сменила сълзите с наслада. После преклонила глава и била посечена с меч.

Майка й взела тялото и популяризирала Бога, радвайки се на мъжеството на дъщерите си и увещавала към същото самообладание със сладки думи и мъдри директиви и най-малката си щерка.

Мъчителят призовал третата госпожица - Любов, и се опитал с милувки да я склони, както и първите две сестри, да отстъпи от Разпнатия и да се поклони на Артемида. Но старанията на прелъстителя били напразни. Защото кой, в случай че не Любов, твърдо би потърпевш поради своя любим Господ, както е казано в Писанието: " Любовта е мощна като гибел... огромни води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят " (Песен на песн. 8:6-7).

Не угасили в тази госпожица огъня на любовта към Бога многото води на съблазните на света, не я потопили реките на бедите и страданията. Нейната огромна обич изключително ясно се виждала от това, че била подготвена да постави душата си за своя Възлюбен, Господ Иисус Христос, а няма по-голяма обич от тая, да поставим душата си за своите другари (Иоан. 15:13).

Като видял, че не може да реализира нищо с милувки, мъчителят решил да съобщи на мъчения и нея, надявайки се с разнообразни премеждия да я отклони от любовта към Христа. Но тя дала отговор с думите на Апостола:

- " Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: тъга ли, терзание ли, или гонение, апетит ли, или голотия, заплаха ли, или меч? Но във всичко това удържаме преголяма победа посредством Оногова, Който ни възлюби " (Рим. 8:35, 37).

Царят заповядал да я разпънат на колело и да я бият с сопа. Членовете на тялото й се отделяли от ставите, от ударите кръвта я покрила като багреница и напоила земята като дъжд.

После запалили пещ, а мъчителят я показал и споделил на светицата:

- Девойко! Кажи единствено, че богинята Артемида е велика, и ще те пусна, другояче незабавно ще изгориш в пламъка на пещта.

Но светицата дала отговор:

- Велик е моят Бог Иисус Христос, а Артемида и ти дружно с нея ще погинете!

Разгневен от тези думи, Адриан заповядал незабавно да я хвърлят в пещта.

Но Любов сама влезнала вътре и като останала невредима, ходела измежду пещта като измежду хладина, пеела, благославяла Бога и се радвала. Тогава изригнал пламък върху погрешните, някои трансформирал в пепел, а други изгорил, и като достигнал царя, го опалил и го предиздвикал да бяга надалече.

В тази пещ се виждали и други сияещи със светлина лица, които ликували дружно с мъченицата. Христовото име било превъзнесено, а нечестивците били посрамени.

Когато пещта угаснала, прелестната Христова булка излязла от нея здрава и радостна, като от чертог.

Тогава по заповед на царя мъчителите пробили членовете й с стоманени остриета, само че Бог подкрепял светицата със Своята помощ и тя не умряла от това изтезание.

Кой би могъл да претърпи такива мъчения и да не почине незабавно?

Но възлюбеният Жених Иисус Христос подкрепял девойката, с цел да се посрамят още повече нечестивите, а тя да се сподоби с огромна премия и Божията мощ да се популяризира в немощния човешки съсъд.

Заболял от изгарянето, мъчителят най-после заповядал да посекат светата с меч.

Като чула това, тя се зарадвала и споделила:

- Господи Иисусе Христе, Който си възлюбил Твоята рабиня Любов! Пея и възвеличавам великото Ти име, задето ме приемаш дружно със сестрите ми и ме сподобяваш да претърпя поради Твоето име същото, което претърпяха те.

А майка й света София не преставала да се моли на Бога за дребната си щерка, с цел да й дарува самообладание до края и казвала:

- Трета моя клонка, възлюбено мое чадо, подвизавай се до дъно, ти вървиш по положителния път. Вече е изплетен венецът и отворен чертогът за теб. Женихът към този момент те чака, гледайки от висините на твоя героизъм, та когато преклониш под меча главата си, да вземе чистата ти и непорочна душа в обятията Си и да те успокои дружно с твоите сестри. Поменете и мене, вашата майка, в царството на своя Жених, с цел да се смили и над мен и да ме сподоби да обитавам дружно с вас в Неговата света популярност.

И Любов незабавно била посечена с меч.

Майка й приела тялото на девойката и го положила в безценен ковчег дружно с телата на светите Вяра и Надежда. Като ги украсила, както било редно, сложила ковчега на погребална каляска и ги откарала отвън града, където с почести погребала дъщерите си, плачейки от наслада. Тя останала на гроба им три дни в усърдни молебствия и сама се преставила в Господа. Вярващите я погребали дружно с дъщерите й. Така света София не се лишила от страдалчески венец и присъединяване в Царството Небесно дружно с тях, тъй като, в случай че не с тяло, то със сърцето си и тя потърпевша поради Христа.

Така премъдрата София приключила премъдро и живота си, като принесла в подарък на Света Троица трите си добродетелни дъщери Вяра, Надежда и Любов.

* Раждането на деца в страдания било наказването на дамите поради грехопадението на Ева, само че в него се заключава и изискването за тяхното избавление. Затова деятел Павел споделя: " Но ще се избави посредством раждане на деца " (1Тим. 2:15) и прибавя " в случай че пребъде във религия, в обич и в светост с непорочие ". Такава била света София.

О, света и праведна София! Коя жена се е избавила посредством раждане на деца* като тебе, която си родила такива деца, дала си ги за невести на Спасителя, с цел да пострадат за Него и дружно с Него през днешния ден да царуват и да се популяризират? Наистина си майка, почтена за учудване и удостояване, тъй като, като си гледала страшните страдания и гибелта на възлюбените си рожби, освен не си скърбила, както е присъщо на майките, само че утешавана от Божията берекет, повече си се радвала, сама си учила и умолявала дъщерите си да не скърбят за краткотрайния живот и без прошка да пролеят кръвта си за Христа Господа.

Сега се наслаждаваш да съзерцаваш пресветлия Му лик дружно със светите си дъщери. Изпрати и на нас премъдрост, с цел да опазим добродетелите на вярата, вярата и любовта и да се сподобим да застанем пред Пресветата, Несътворената и Животворяща Троица и да Я славим вовеки веков. Амин.

В същия ден се празнува паметта на 156 мъченици във финикийския град Тир, потърпевши при гонението на Максимиан през 310 година и през идващите години. Сред тях били и двамата Египетски епископи Пелей и Нил.

По молитвите на светите славни и добропобедни мъченици, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.