Страдаме от байганьовския комплекс на всяка цена да заобиколим закона Българинът

...
Страдаме от байганьовския комплекс на всяка цена да заобиколим закона
Българинът
Коментари Харесай

Доц. Георги Бърдаров: Когато нямаш доверие на държавата, не...

Страдаме от байганьовския комплекс непременно да заобиколим закона

Българинът си е на правилото от нашата народопсихология: „ Те ли ще ми кажат!”

У нас хора умират от заболявания, които в естествения свят са лечими

- Доц. Бърдаров, сблъскваме се с един феномен - заобиколени сме от рисковия ковид, а половината българи отхвърлят да се имунизират, други пък въобще не имат вяра в съществуването на коронавирус. Какво е вашето пояснение?

- Започвам с обяснението, което мен ме тормози най-вече. Това е тоталното съмнение в институциите в България. Хората тук просто не им имат вяра! Хвърлете взор във форумите, свързани с преброяването, и ще видите смайващи изказвания, като това, че надали не отново ще ни чипират. А преброяването е обикновено и естествено нещо. Ниският % имунизирани идва от тоталната загуба на доверието в институциите в България. Те тук не са престиж. Навсякъде в естествения свят, където съм бил и аз, когато институциите споделят нещо, хората им имат вяра. Разбира се - коректив е и гражданското общество. Второто пояснение е, че българинът си е на правилото от нашата народопсихология: „ Те ли ще ми кажат!”. Не знам какъв брой го има това в другите нации, само че главното е недоверието в институциите. Оттам се получават всевъзможни спекулативни тези - чипиране и така нататък За да има една естествена страна, би трябвало да има доверие в институциите.

- Друг абсурд - българи идват от другия завършек на света, с цел да си купят подправени документи за 400 - 500 лв.. Все едно четем за герои на Илф и Петров!

- Не единствено това - въпреки това, продаването на такива подправени документи е закононарушение! То е неуместно! Пандемии е имало в цялата човешка история и те са типично събитие. Начинът за битка с тях е или основаването на стаден имунитет, или имунизацията. Това да дадеш пари да си купиш подправен документ, при изискване че имунизацията лишава две минути и е безвъзмездна, е неуместно.

Аз не мога да го схвана и това ме поразява

У българина е останала една ​ганьовска линия - той е все по-хитрият! Все ще откри метод да заобиколи закона. Само че това изхитряне е за сметка на личното ти здрави и това на фамилията ти. Това е друга линия от народопсихологията ни - ние ще вземем някакви пари и ще купим всичко.

- Чакаме ли демографски изненади в преброяването?

- Това също е много спекулативно ​- видите ли, преброяването ще даде нещо сензационно и от това ще има някакъв политически акт. Това се прави във всяка страна всеки 10 години. Преброяването ни дава една по-пълна и цялостна картина на главните демографски процеси. А ние си ги знаем ​-България понижава годишно с 40 - 50 хиляди души. Знаем, че сме на едно от първите места по смъртност ​- освен в Европа, само че и в света. В България ние подчертаваме върху два казуса, които не са проблеми. Първо ​- ниската раждаемост. Тя е ниска, само че тя в целия западен свят по този начин върви. В Италия да вземем за пример е доста по-ниска. Другото е намаляването на популацията в безспорни бройки. Да - то понижава, само че не това е притеснителното.

Притеснителното е, че се трансформира самата конструкция на популацията

Дали сме 9 милиона или 5 милиона, няма толкоз значение. Имаме фрапантен отвесен демографски дисбаланс, който е абсурден. Имаме една от най-ниските междинни стойности на дълготрайност на живота. Ние сме предпоследни ​- единствено Латвия е след нас. И второ е застаряването на българите ​- липсва младо и интензивно население. Висока е и смъртността, беше 16,5 промила преди пандемията, което ни прати преди всичко в Европа. Сега последната стойност, която имаме, е 18,2 промила. Гоним 20 промила смъртност - това е на равнище африкански и азиатски страни!

- Възможно ли е с стопански ограничения да се промени плачевната демографска картина у нас? Мнозина дават за образец Унгария, където предизвикват с финансови бонуси раждането на повече деца.

- В Унгария, където с чисто стопански ограничения подтикват раждаемостта, мръднаха напълно малко нагоре. Въпросът е, че даването на повече пари за всяко дете не е задоволително. Трябва да се влага върху другите индикатори. Мерките би трябвало да са към увеличение на приходите и реализация на младежите ​- т.е. да повишим каузи на младото интензивно население. Дори да раждат по 1 - 2 деца. Тук се спекулира, че всяка година са родени по-малко бебета. От 10 години раждаемостта у нас е безусловно постоянна - просто понижава детеродния контингент. Намаляват хората, които раждат. Затова би трябвало да вдигнем тяхната численост.

- С високия % възрастно население ли се изяснява най-много високата смъртност?

- Не е единствено с това - в Испания и Италия междинната дълготрайност на живота е със 7-8 години по-голяма, в сравнение с е в България, въпреки и там да има доста възрастно население. Причината е акумулиране на възрастно население, съчетано със положението на здравната система и бедността. В Северозападна България има доста възрастни хора, които не могат да превентират лечими болести. У нас хора умират от заболявания, които в естествения свят са лечими.

- Не опираме ли отново до народопсихология - българинът отсрочва до последно ходенето на доктор, даже да подозира за проблем?

- Причината е и положението на здравната система, и това, че отлагаме до последно. Не сме възпитани на това още от деца, че едно от нещата, които са значими, е да си вършим профилактичн​и прегледи. Другото ​- в Северозападна България правихме демографско изследване и се оказа, че има единствено две лечебни заведения ​- едната в Белоградчик, а другата във Видин. Едната поради задължения бе пред закриване. Тук достъпът до здравни услуги е мощно сведен - ти като живееш на 50 - 60 километра от най-близката болница при тази инфраструктура, за каква профилактика ще се грижиш! Това е комплекс от фактори, само че един е водещ.

- Това, че в един цялостен регион има единствено две лечебни заведения, не е неразгадаем проблем.

- Така е. Въпросът е, че нямаме сериозни промени към две от главните системи, които дефинират една страна - здравна и просветителна. В тези съществени обществени системи има огромни проблеми, а те дефинират демографската картина. Вчера на конференция обяснявах на представителите на Еврокомисията, че ние се нуждаем от дълбока промяна в просветителната система, която да е съответна на актуалния свят и на пазара.

Ние произвеждаме фрагменти, които, като отидат на пазара на труда, занапред стартират да ги образоват

Второто е демотивирането на младежите още от междинното и висшето обучение да останат в България. В просветителната система, в която има директен взор ​- в здравната нямам, работят извънредно качествени хора ​-говоря за преподавателите. Затова би трябвало да се трансформират не образователните стратегии, а философията на системата. Давам образец с Финландия, която от най-бедната губерния на Русия през днешния ден е водеща във всички детайли. Дължат триумфите си напълно на просветителната си система. И надписът на постройката на Министерството на образованието в Хелзинки е: " Имаме два пътя - да подготвим децата за изпитите или за живота! Ние избираме втория път ".

- Знаете ли кое е най-хубавото финландско учебно заведение? Това, което е най-близко до вас! Как всичките им учебни заведения са на едно равнище?

- Те не настояват, че учебните заведения им са на едно равнище - то си е реалност! Там има цялостна равнопоставеност сред възпитаници, дисциплини. В България направиха това в Община Бургас ​- аз работих по този план. Стартира с първи и втори клас ​-догодина става и за трети клас. Всички класни стаи на територията на цялата община са изцяло идентични - изглаждат еднообразно, направени са с идентични материали. За това вложиха от бюджета на Общината.

Доц. доктор Георги Бърдаров е началник на катедра " Социално-икономическа география " на Геолого-географския факултет на Софийския университет. През 90-те години на предишния век работи като публицист в радио 99 и е сценарист в „ Стани богат”, „ Столът”, „ Това го знае всяко хлапе” и „ Аз обичам България”. Освен като учител Георги Бърдаров е и публицист - разказът му „ За петата ракия, или какъв брой е прекрасен животът “ е най-четеният български роман в интернет. Последният му разказ " Absolvo te " завоюва премията на Европейския съюз от квотата на България.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР