Стойо Вартоломеев – човекът, създал издателство Хермес“ – говори за

Стойо Вартоломеев – индивидът, основал издателство „ Хермес “ – приказва за живота отвън шума, за книгите като лек за душата и за бъдещето на четенето

 

Навръх рождения си ден, измежду зеленината и уханието на зреещи праскови, издателят на ИК „ Хермес “ Стойо Вартоломеев посреща живота надалеч от градския звук. В двора на къщата си в Белащица, където живее към този момент 10 години, той ни приказва за смисъла на тишината, за магията на растежа – и на растенията, и на книгите, – и за тези влакна, които свързват индивида с природата, фамилията и словото.

 

-        Г-н Вартоломеев, цветущ рожден ден! Защо решихте тази година да избягате надалеч от шума и суетата на града на вашия персонален празник, заобиколен единствено от най-близките си хора? 

– Моите деца ме питаха къде ще отпразнуваме рождения ми ден. В началото мислех да бъде някъде отвън Пловдив, в планината. Но през днешния ден е понеделник, начало на работната седмица, всички сме доста работещи хора и в един миг си дадох сметка, че когато имаш този благополучен миг на рожденият ти ден да бъдеш с най-близките си хора, които са тук, в България, в Пловдив, деца, внуци. Къде да вървя по други места? Още повече, че в къщата си, в Белащица, в която пребивавам към този момент 10 години се усещам в действителност удобно. Около нас има доста зеленина, има дръвчета, има плодове, има зеленчукова градина, за която се грижа. Има цветна градина, която брачната половинка ми обгрижва с голяма обич. Така че, това е един дребен оазис на тишината, спокойствието и зеленината. Така че, ще чествам рождения си ден с най-близкото обграждане. Тук, в дома. А също така, виждам през живота си, че когато се натрупват годините, човек стартира да се трансформира и по този начин се променя доста и методът, по който е разсъждавал и полезностите му. Защото до момента в който си по-млад, постоянно желае да бъде по-крещящ някак, да бъдеш видян, по-видим. А тези години, към този момент повече от 30 години, откогато сътворих издателство „ Хермес “, в действителност имам чувството, че напред желая да изтласкам издателството, което съм съградил, в сравнение с себе си като личност. Защото, в последна сметка, това е това, което ще остане и след мен. Като поддържам връзка с доста български писатели, и водим диалози и чувствам надълбоко в тяхното схващане и заложена тази индикация, че желаят да оставят диря след себе си. Като създатели, желаят да оставят още нещо. Тоест посредством творчеството си търсят избавление от забравата. Словото, което пишат. Разчитайки, че тези книги ще продължат да се четат и когато тях към този момент ги няма. Нещо сходно мисля и за себе си, че следата, която ще оставя след себе си, не е толкоз моето име, а по-скоро издателството, което сътворих. Още повече, че моите деца си включиха също в тази концепция. Работим дружно и виждам продължението на „ Хермес “. Всеки човек живее с вярата, че ще остави нещо след себе си. А това, че децата ми, внуците са тук, в България, в Пловдив - това е особена привилегия. Имам доста другари, на които децата им са по света. И това е една доста огромна човешка драма, за която аз откровено им съчувствам. Защото тъкмо в такива персонални моменти  трябва да имаш поддръжката от най-близките си хора. А да я търсиш отдалечено, посредством електронното наличие, това не носи ония благополучен момент на признание и на непосредственост, която носи физическото наличие. Така че тук, на двора, под верандата по същия същински метод поддържам връзка и с природата - гледайки това, което сме основали в гадината. Гледайки алените домати, гледайки патладжаните, едрите ябълки, сочните праскови чувствам по какъв начин душата ми се цялостни с благоухания и с положително въодушевление. 



В остарялата столица Плиска

-     Какво е първото нещо, което ви посреща заран – слънцето, чаша чай или тихият шепот на градината?

-        Всяка заран се събуждам доста рано. Така се помня още от дете. Обикновено ставането ми е към 5.30 ч. И всяка заран си хващам, че върша нещо, което видях, че прави преди  години бащата на моята брачна половинка. Пия чай и потеглям да обикалям двора. Вземам си чашата. Излизам… Слънцето тъкмо стартира да се демонстрира, а аз поемам на обиколка. И следя. Имам чувството, че растенията през нощта порастват с по-голяма експедитивност. Защото виждам, че тиквичката примерно е била 7-8 см, като съм работил по градината вечерта, а на сутринта към този момент е доста по-голяма. Когато започнах да си грижа за зеленчуковата си градина, за дръвчетата, чувствам все по-силно тази духовна връзка и чувство за непосредственост с природата. И в действителност си давам сметка, че това пространство за тези 7-8-10 години по скалата на Екзюпери, това тук към този момент е опитомено от мен. Аз към този момент съм вложил доста от себе си в тези растения, с цел да мога да чувствам този боязън - да ходя и да мечтателствам. Наблюдавам растенията – те са като хората. Също боледуват, някои стартират да съхнат. И аз диря по какъв начин да им оказа помощ. Изучих се към този момент. Имам си агродневник, в който протоколирам, когато се пръска растението, с какво тъкмо се обработва. В последно време акцентирам на екопродукти и църкам с коприва. Правя разтвор от коприва или сода за самун. При черешите и чушките се появи дефицит на калций. Наложи се да взема калций, разгръщам го, сипвам желязо, питая ги. Невероятна е тази връзка с природата. Сещам се за това велико обръщение на Жан-Жак Русо – „ Назад към природата “. А моята мисъл и моето обръщение не е обратно към природата, а „ Назад В природата “. Защото, когато се върна в пет и половина, шест часа от работа и съм минал през цялата въртележка на напрежението, което е било денем, където непрестанно някой от някъде ме прострелва с въпроси и проблеми, аз се връщам изнемощял, изморен… И когато хвърля работните облекла и си сложа късите панталони, тениската, шапката и ставам различен човек. Ставам полски човек. Започвам да работя. Работя физически... Докосвам земята, допирам плодовете и имам чувството, че земята, когато я докосваш тя някак те пречиства. В дословния смисъл те чисти, отстранява отрицателните сили. Говорих по тази тематика с щерка ми, която има къща в Бойково и тя също е по този начин земеделка. Станала е доста огромен експерт. Прави разсади най-различни. Та тя ми споделя същото, че като се качи горе в Бойково, стартира да работи в градината, която е там и се разтоварва душевен. Така че ние лекуваме растенията, това, което сме посадили, само че и те лекуват нас по един неповторим метод. Когато се случи да повеждам диалог по телефона и съм в градината, тук има птички. Те пеят и този, с който приказвам по телефона ме пита: „ Къде се намираш, че се чуват птички “? А аз споделям: „ В градината съм, на двора. Запретнал съм ръкави и обливам, любувам се на тези песни на птиците “.  Дори и по телефона усещат, че съм на райско място.

-        Как може да се оправи актуалният човек претрупан с толкоз упования и отговорности, в това забързано всекидневие и непрекъснат стрес? 

– Смятам, че един от огромните бичове на актуалния живот, това е градският звук. Огромният звук там. Колкото по-голям град, толкоз повече звук. И не е инцидентно, че доста хора, освен ние, по-възрастното потомство, само че доста хора от по-младите към този момент избират да живеят или да работят отвън огромните обитаеми места. Шумът е извънредно нещо. Той унищожава нервната система. И тук като седнеш, и като има птички, и като е безшумно и умерено, и като си пръскаш градината с хладната вода, която в моя двор извира от 40 метра подземен, ледена, освежаваща… Това работят, бих споделил, лековито на нервна система, а и на тялото, което другояче по през целия ден в офиса на бюро или в колата шофирайки, то е обездвижено. За това наложително работя не по-малко от два часа в градината всеки ден. И даже без да сложа гривната на ръката, която отмерва интензивностите ми знам, че съм направил здравословните си крачки за деня. Нека това, което споделям да не звучи като апология на селския труд, а по-скоро като апология на един живот, който е на едно единство с природата. 



Щедростта на природата

-         Какъв език говорите с растенията – и по какъв начин те ви дават отговор?

– Усещането е несравнимо. Невероятно е. Слагаш едно малко семенце в земята. Поливаш го и не след дълго се демонстрира едно такова тъничко стъбло. Обаче след 3-4 дни към този момент набира и отива нагоре. Този развой е необикновен да го наблюдаваш. Аз съм изумен от природата на растенията, от природата на дърветата. Имаме праскова, с огромни едри праскови. Тези праскови имат неповторим усет и мирис. Казваш си по какъв начин може това дърво, което от едно зрънце, от един цвят, от тази черна земя да събере най-прекрасното, с цел да направи този усет? Магията на природата в действителност е в растенията, в дърветата. Как може тези цветя, които ги сееш от едно семе и да има подобен цвят и подобен мирис. От къде го взимат това? Те черпят от земята, преработват и го трансформират. А индивидът е капризно създание. Той отива в магазина, взема готовите пържоли, поставя ги на скарата. Аз приказвам като физика, като човешко тяло. Той има привилегията да има дух и душа, само че като тяло е доста капризно създание. И тази разглезеност никак не е добра като вероятност, тъй като виждам, че наклонността в света е това глезене да продължава от ден на ден и повече. И за това съм извънредно впечатлен от тази работливост, от това, което природата носи в недрата си. Непонятно ми е това. Може би експертите, такива, които имат такова обучение, могат да го обяснят. Технически могат да го обяснят. Обаче... Как става това? Тази праскова да бъде толкоз едра, да бъде оцветена и да има подобен усет. Наистина е неповторимо нещо. Така че тук на двора е мястото, където отдъхвам, мястото, където си възвръщам.



Любимо място в Троянския балкан, покрай храма

-        Това ли е методът ви да постигнете естетика, с цел да може да се справяте с ежедневното напрежение?

– Тук намираш вътрешното равновесие, тъй като то е доста значимо. За всеки човек е значимо това, освен за хората, които имат бизнес, които носят тежестта на тази отговорността на бизнеса. За всеки човек е значимо да има равновесие, тъй като актуалният живот е доста забързан и стресиращ. Бих споделил, че в актуалният живот всеки човек самичък по себе си е като Исус Христос. Той е разпнат. Не във физическия смисъл, а в духовния, което също е доста рисково. Той е разпнат от какви ли не проблеми, въпроси, заболявания. И тук доста значимо е да има естетика в фамилията. Щастлив съм, че децата ми макар огромните ни грижи, като създавахме „ Хермес “, получиха положително образование – те са доста виновни, амбициозни са. Синът ми има личен бизнес, само че се включва и в издателството. Дъщеря ми крепко е прегърнала към този момент издателската къща. Тя работи с целия публицистичен състав. Аз се занимавам повече с книжарската верига и с маркетинга на  българските създатели. Това е изключително значимо, тъй като в този повсеместен разпад, който е в света, на страни, на общности – фамилията да е сплотено. Това е най-ценното, в действителност. 

-        Живеем в доста бурни, сложни и напрегнати времена. Свидетели сме на доста войни и спорове във всички точки на планетата? Ако книгата е избавителна лодка, в какви бурни води плува през днешния ден човечеството?

-        Според мен, книгата може да помогне за спасението. Но първо индивидът би трябвало да се избави самичък. Да огледа в себе си и да изиска да се себепознание. За да се избави самичък индивидът, би трябвало да има визия за метода на живота, за пътя по който върви . За това може да му оказват помощ книгите. На времето, когато Хорхе Букай идваше в България и обикаляхме с него, събирахме по хиляда индивида негови читатели в зала. В една от книгите си той написа за трите най-важни неща в живота. Това са три въпроса, най-важните въпроси, на които всеки би трябвало да си отговори. Кой си ти? Къде отиваш? И с кого ? Ето квинтесенцията на една човешка орис. 



В двора на емблематичната къща на Христо Г. Данов в Стария град, Владимир Зарев и издателят Стойо Вартоломеев, засаждат дръвчета. Символ на безконечен спомен – нещо, което ще остане и ще пораства във времето, по този начин както порастват думите и духът на огромните разказвачи

-        Търси ли актуалният човек отговор на тези въпроси?

– Моето наблюдаване е, че в последните няколко години издаваме доста книги, които са свързани с вид логика на психиката, вглеждане в себе си. И има все по-голям интерес към тях. Това значи, изключително за младото потомство, че от ден на ден хора желаят да разчетат себе си. Искат да се себеопознаят. Има една книга „ На кафе със себе си “. И в нея има такива диалози. Сядаш и беседва със себе си. Тоест, доста хора желаят към този момент да разчетат себе си, да опознаят какво носят. И оттова нататък да изберат пътя по който ще вървят. Книгата може да ти бъде потребна да почерпиш опит. Даже читателят, последно време съм се мислил по тази тематика, че той в доста случаи е един воайор. Влизайки в непознати светове, той следи една орис, която е разказана в воин, той следи и я следи с интерес. Даже стартира да си я показва. Как тъкмо се случва, къде се случва и по този начин нататък. Така че това е значимо човек да избере пътя, по който би трябвало да върви. Ако може да усети в себе си предопределение, в случай че има гении, да се опита да ги развие. 

-        Кое е това огънче, което кара един човек да влезне в книжарницата, да посегне към една книга, да пожелае да купи, с цел да я прочете?

 – Често съм си задавал този въпрос. И не знам дали съм си дал отговор, към този момент 33 години, откогато издателство Хермес съществува? Кое е това огънче, което е в индивида, тази нужда да чете книги. Благодарение на това огънче, книгоиздаването продължава да се развива сполучливо. Независимо от всичко, което се случва. Дори хартиеният вид, е преобладаващ вид. Аз имам своето пояснение. Не знам дали е 100% правилно, само че аз хвърлям, че индивида в актуалния свят е доста мощен или най-малко се прави на подобен, само че е доста нежен. И той е нежен, тъй като доста огромен товар му се стоварва върху него, върху душeвността му. Нужна му е поддръжка. Смятам, че една част от хората влизат в книжарницата и търсят книга, тъй като тя е като някакъв лек за душата . За това и споделям на писателите, с които поддържам връзка, че книгата е тяхна, до момента в който е в ръкопис. В момента, в който излезе, тя към този момент не е тяхна, тя е на читателя. Да. Тя е на индивида, който е взел. Освен това другите читатели четат по друг метод. Моето пояснение е, че колкото един четец припознава в книгата част от своята орис, толкоз тази книга му става по-любима. Книгата се явява като терапия за душата. 

-        В учебно заведение ни учеха, че книгата е прозорец към света. Споделяте ли това изказване?

– Да, в учебниците по литература пишеше, че книгата е прозорец към света. Но аз считам, че това не е правилно към този момент. Книгата не е прозорец към света. Съвременния свят е доста явен и отворен за всички. Аз считам, че книгата е прозорец към личната ти душа. Това е моето умозаключение. Книгата към личната ти душа. И с това си изяснявам, за какво хората не престават да влизат в книжарницата и търсят и протягат ръка да вземат книга. 

-        Вие бихте ли описали някой ден в книга историята на издателство „ Хермес “?

– Когато издателството ме пенсионира и имам повече време, може би ще го направя. Има доста насъбрана история, когато започнеш да описваш и някак си лентата стартира да се връща и паметта се отприщва за цялото премеждие от началото на „ Хермес “, едно дълго премеждие. Имам разнообразни хрумвания, само че още доста жива работата. Освен това в България никак не е скучно, когато правиш бизнес. Винаги има доста трудности, които би трябвало да се прескачат. Може би ще пристигна това време, когато ще седна и ще пиша. Най-малкото би трябвало да го направя за историята на издателството. 

-        Ако рожденият ден е спирка в дълго странствуване, какви пейзажи виждате обратно – и какви хоризонти ви зоват напред?

– Дъщеря ми към този момент 25 години работи в издателството. Моите деца са ми съдружници, дружно управляваме. Аз нормално описвам, следната история когато ме питат за бъдещето -  малката ми внучка беше на към 5-6 години и идва в офиса, влиза в моя кабинет, а той беше огромен, с голяма заседателна маса. Аз заставам на един тронен стол на бюрото. И тя ме гледа, рисува се нещо и най-невинно ме пита - дядо, ти ли си огромният началник на издателството? Аз споделям – „ Да, моето момиче “. А тя пита: „ А, мама? “ Защото мама работи в прилежащата стая. Казвам й: „ Мама е дребният началник “.  Детето се замисли и ми споделя: „ А мама, по кое време ще стане огромен началник “? Аз й откликвам – „ След години мен няма да има. Тук ще има моя фотография, а на този стол ще седне мама “. Детето доста се замисли и в един миг споделя: „ А аз по кое време ще стана огромен началник? “ Което значи, че мисли в вероятност, което е доста добре. За това съм спокоен за бъдещето на „ Хермес “. 

-        Четат ли младежите книги и какви? Кои са най-новите и забавни планове, върху които работи „ Хермес “? 

Сериозните издателства, като се изключи че би трябвало да имат построени стратегии, които осъществят, то те би трябвало да наблюдават и най-новите трендове. В момента да вземем за пример вървят Алеи на книгата - Алея на книгата във Варна, Алея на книгата в Бургас. В края на седмицата в петък ще вървим с писателя Крисимир Димовски ще представяме в Бургас неговата книга „ Тезеят “. След това ще има Алея на книгата в София при започване на септември. След това в Пловдви към 20 септември. И нашата издателска продукция през лятото постоянно е ориентирана към по-леките четива. И това е разбираемо, тъй като хората като пристигна юни месец и избират книгите, които са по-леки. Такива, които да не ги натоварват. За отпуската, за почивката желаят нещо по-развлекателно. И не инцидентно, когато вършим програмата на издателството за юни, юли и август, акцентираме навръх такива създатели, които са към този момент известни в България и доста сполучливо продаваме. И книги на Джоджо Мойс, на Сандра Браун, Сара Джио и  Лусинда Райли. Това са по-класически вид дамски създатели, които издаваме. Но същинска находка и по-голямото внимание сега е ориентирано към тези книги, които са с по този начин наречените цветни прорезки. Самата книга наподобява на кутия, тъй като тя е затворена отвред с изображение. Този вид книги нашумяха последните няколко месеца. Хит са най-вече измежду по-младите читатели. Има няколко серии. Ние имаме такава серия на Елси Силвър. Това са развлекателни романи, леко еротични. В момента има огромен интерес към тях от младежите на 17-18 години до към 30-35-годишните. Моите книжари обаче споделят, че и по-възрастни хора ги купуват, дали поради наличието или поради оформлението, не знам. Но с прорезките книгата се трансформира в един естетически артикул. Аз настоявам, че някои ги купуват просто поради естетиката и не е доста несъмнено, дали в действителност ще ги прочетат, само че такава книга сложена на библиотеката вкъщи има тип на мощно изразен естетически артикул. 

И това е новият анонс на издателите. Има го в Европа. Бях в Италия, в Прага, в Чехия. Там виждам сътрудниците издатели по същия метод – трансформира се в нещо като нова мода в книгоиздаването. Но най-много се веселя, че то визира една младежка публика читатели , която по принцип доста мъчно се печели. Ако прорезките на книгите е метода младите да четат повече, то това си заслужава. Наред с класическите дамски романи, които в действителност продаваме сполучливо към този момент включихме в програмата си и такива книги, които с изключение на четиво са и един естетически артикул - доста красиви, а като наличие са леко развлекателни за наслада на младите читатели.