Цените продължават нагоре: КНСБ отчете нов ръст на храните
Стойността на дребната потребителска кошница за месец май е 61,51 евро . Това е растеж от 0,8% по отношение на април, само че тогава растежът бе 2%, което значи, че има продължаващ растеж на цените, само че с по-забавен ритъм. Това от своя страна е знак, че се усилват разноските за храна, което визира най-много нискодоходните семейства, които все по-трудно ги покриват.
Това сподели Виолета Иванова , заместник-директор на Института за обществени и синдикални проучвания и образование , при представянето през днешния ден, 28 май, на данните от наблюдението на цените от дребната потребителска кошница . КНСБ следи динамичността им към този момент 11-ти следващ месец в над 600 дребни и огромни търговски обекта в 81 общини в България.
Най-осезаемо през май е повишаването при лимоните (+4%) и ябълките (+1,4%). Ръст се записва и при цените на хляба „ Добруджа “ (+2,8%), олиото (+1%) и брашното (+0,9%). Намаление има при цените на доматите (-1,2%) и краставиците (-0,6%).
Нарастването на цените на продуктите в дребната потребителска кошница е с 8,3% по отношение на юни 2025 година и с 6% по отношение на декември 2025 година
Надценката на продуктите е в диапазона 18,6% – 79,5% при търговията на дребно. Запазват се и значителните разлики по региони при основни артикули, сочат още данните от наблюдението.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров разяснява, че надценката при някои артикули е необяснима.
„ Пазарът стабилно не работи, щом генерира сходни надценки “ , разяснява той. По думите му неразбираеми са и районните разлики при някои артикули, да вземем за пример при пилешкото месо. То е най-скъпо в Пловдив и най-евтино в Пазарджик .
Пример е и цената на кг свински бут – в Габрово тя е 7,69 евро, а в Ловеч – 5,65 евро.
КНСБ продължава да упорства да се приложи спомагателен необятен набор от навременни и целенасочени политики за подкрепяне на най-уязвимите групи в обществото:
- За семействата с ниски приходи погашение на дотация за хранителни артикули в размер, равняващ се на цената на една дребната потребителска кошница за лица с приход до линията на беднотия за 2026 г.;
- Въвеждане на таван на надценките от 20%, на питателните артикули, които са част от дребната потребителска кошница – сходни дейности са приложени в някои европейски страни (например: Хърватия, Румъния, Унгария);
- Да се подсигурява опазване след юли 2026 година на сегашната базова стойност на електрическата енергия за бита, избрана от КЕВР в размер на 71,6 евро/MWh.
- Целева дотация за държавните и общински транспортни предприятия за опазване на сегашните равнища на цените на транспортните документи в градската и междуселищната мрежа за населението;
- Въвеждане на безвъзмезден превоз за преференциалните категории жители – пенсионери, възпитаници, хора с увреждания;
- Целева отплата в размер на 0,20 евро за литър гориво (до предел от 70 литра месечно) за нискодоходните семейства в обитаеми места без достъп до транспортна мрежа;
- За земеделските производители – отплата при закупуването на торове изразяваща се в ежемесечно покриване на 20% от цената на продукта;
По отношение на идното приемане на Бюджет 2026 Димитров уточни, че КНСБ упорства за две неща: в случай че ще има съкращения, те да не са повече от 5% , в това число незаетите бройки, а против това да има 5% нарастване на заплатите.
Ако има редуциране на незаетите бройки в тези елементи на администрацията, в които предлага финансовият министър, би трябвало да им дадем най-малко 5% нарастване , добави той.
Във връзка с изкване на обществения министър Наталия Ефремова за търсене на нова формула за установяване на минималната работна заплата Димитров разяснява, че все още няма съответно предложение за смяна. Преговори с представителите на бизнеса текат от една година, само че към момента няма общо решение. В мощ е настоящата формула, залегнала в Кодекса на труда, като изчисленията демонстрират, че съгласно нея МРЗ би трябвало да бъде 700 евро от 1 януари 2027 година
Присъединете се към нашия
Скандал с „ Школо “? „ Възраждане “ сигнализира за риск за данните на българските деца




