Стойка Кръстева пред „Марица“: Сбъднах едната мечта, следващ...
Стойка Кръстева завоюва олимпийска купа на кръга в категория до 51 кг на игрите в Токио, записвайки пет следващи победи. Родена е на 18 септември 1985 година в Добрич, където на 13 година стартира да тренира при Стефан Петков. Освен за локалния отбор, се е състезавала и за боксов клуб „ Русе “ (2012-2018) с треньор Павел Сяров и в столичния „ Локомотив “ София (от 2019 г.) при Борислав Георгиев, който я изведе до олимпийския връх. Два пъти състезател номер 1 на Добрич - 2011 и 2012 година Боксьорка номер 1 на България за 2012-а. Два пъти европейски първенец - Букурещ (2014) и София (2018). Два пъти международен вицешампион - Астана (2016) и Ню Делхи (2018). Седем пъти първенец на България.
Позволени ми бяха единствено 50 мл вода, откакто влязох в полуфиналите
Тестовете за коронавирус ме мъчеха - един позитивен хвърляше напразно 21 години труд
Продавах пици, с цел да се устоявам, карала съм смени по 36 часа
Като умря хубаво, ще реша дали оставам на кръга
Знаех, че имам сили за злато, само че ме притесняваше съдийството
- Добър ден, Стойка, къде ви намирам, успявате ли към този момент да си починете, да празнувате?
- Още нямам време за отмора. Намирате ме безусловно в месарския магазин в родния Добрич, пазаря.
- Прекрасен град, познавам го, тъй като дамата е оттова, а знаете приказката за дамата и родата...
- При мен се получи другата сентенция - откъдето мъжът, там и родът. Дори родителите ми живеят край Плевен. Но Добрич е моят град, обичам си го. Сега съм при другари.
- Добрич свързвам с превъзходни музиканти като Миро, Силвия Кацарова, Преслава, само че по какъв начин едно момиче от града се възпламени по бокса?
- Съвсем инцидентно. Забелязаха ме, до момента в който ритвам футбол с момчетата. Много играехме. И ме поканиха да опитам в залата. Така се стартира, та до ден сегашен.
- Какво ви стимулира да останете в този извънредно тежък спорт, цялостен с ограничения, а не толкоз заплатен като при капризните футболисти?
- Отначало мотивацията идваше от идната задача. Да извърша дадена композиция да вземем за пример. Дойде първата цел - да стана републикански първенец. После европейски. Детската ми фантазия беше да вземам участие на олимпиада. Изпълних я. Дойде и златният орден.
- Звучи прелестно, само че има и интервал, в който работите в пицария в Студентски град, не се ли отчаяхте тогава?
- Нито за миг. Налагаше се да работя в студентските години, с цел да се устоявам. Но упражнявах крепко, нито за ден не съм серпантина.
- Четох, че се е налагало да карате смени по 36 часа. Това правилно ли е?
- Абсолютно. Както споделих, устоях се сама. Правех пици на парче и продавах.
- Невероятно! Е, най-малко несъмнено вършиме най-хубавите пици в този момент?
- Да ви призная, въобще не върша пици. Нямам време за готвене около спорта.
- Между другото, имате ли проблеми с килограмите?
- Нормално, мъчно ги подкрепям. Но вардя режим и се оправям. Нямам проблеми. С годините съм се научила на дисциплинираност. Ограничения и ограничения, различен метод няма.
- Какво хапвате, до момента в който се готвите за огромно съревнование, дайте образец, с цел да схванат хората.
- Ще дам образец със самата олимпиада. Когато към този момент влязох в полуфиналите, хората се радваха, че България има сигурен орден. На мен обаче ми беше разрешено да изпия 50 мл вода. Това ми беше всичко до идващия ден - храна, вода.
- Леле! 50 мл вода за едно денонощие, когато се боксираш за край!
- За 16-17 часа, да бъда точна.
- Между другото, сънувахте ли нещо преди финала?
- Не съм сънувала. Просто още на потегляне за Токио всички бяхме уверени, че това е нашето съревнование. Знаех, че имам сили за купа. Не знаехме по какъв начин ще се развие въпросът със съдийството. В нашия спорт от време на време субективният фактор надвива. Съдийството се оказва решаващо, уви. Постоянната промяна на какво се натъртва обърква спортистите. Дали се търси силата, дали техниката. Не е доста ясно.
- По време на самия мач по кое време разбрахте, че сте олимпийски първенец?
- Когато удари финалният гонг, си помислих - „ Най-после го направи “. Иначе със старта на мача бях уверена. Все отново с този съперник бях играла два мача и знаех, че с нищо не ме превъзхожда. Просто трябваше да покажа какво мога.
- Аз като почитател не видях и секунда, в която да има подозрения кой е по-добрият боксьор.
Аз съм радостна, че по този начин се получи, само че ще дам едно съпоставяне. Много хора споделят, че съм спечелила прекомерно елементарно. Аз давам отговор - все едно Григор Димитров да бие Джокович и да наподобява прекомерно елементарно.
- Последно, решихте ли дали оставате на кръга?
- Още не съм. Ще го взема дружно с целия екип. Със сигурност оставам в спорта, само че дали като играч, не е ясно. Нека умря и ще реша. Първо да се събера и душевен, и физически.
- Как издържахте душевен в тази необикновена олимпиада на празни трибуни и безкрайни проби?
- Със сигурност имаше неприятни моменти. Единият беше след техническата конференция, когато треньорите се върнаха и ми оповестиха, че в случай че излезе позитивен тест на единия финалист, то и двамата ще бъдат оповестени за олимпийски първенци. Пък на полуфинал изобщо няма да се играе. Минаваше ми мисъл - „ Ами в случай че, не дай Боже, се заразя, всички тези години отиват напразно “. 21 години напразно!
- България доста се радва на триумфа ви, по какъв начин е в този момент, стопират ли ви хората по улиците?
- Да, случва се. Радват се, че съм им донесла позитивни страсти. Благодарят ми. Аз също съм горда, че българският народ се сплотява около спорта. Нацията ни има потребност от това.
- Какъв е този феномен - България изпрати най-малката делегация от години, а завоюва три златни медала за първи път след олимпиадата в Сидни ?
- Повечето спортисти в делегацията бяхме със сериозен опит, години наред се бяхме трудили за тези игри. От друга страна - мога да сравня делегацията ни с България. Малка страна, само че когато желае нещо, може да го направи.
- Всички медали пристигнаха от дамите ни, родиха се куп смешки, като да вземем за пример: „ Българката носи ракията, салатата, а в този момент и медалите “...
- Стечение на събитията. Аз не ги разделям. Всеки състезател е желал, трудил се е, е, не всеки съумява. Да ви призная, не съм ги чела тези смешки.
- Хващам ви в Добрич, нямате ли да почивате по морето?
- Още нямам време, тъй като до през вчерашния ден безусловно бях заета с разнообразни мероприятия. Но в идващите два-три дни ще намерим време и за морето.
- Добрич, Плевен, София? Къде се чувствате най-добре?
- При мен въпросът е не къде, а с кои хора. Навсякъде съм се чувствала добре - Добрич, Русе, Варна, Плевен, София. Виж, Пловдив не го познавам. Но поздрави на всички хора там. Сега в Пловдив има младо потомство треньори по бокс, които са много амбициозни.
- България видя едно бойно момиче с шампионски дух, само че какво не знаят за вас хората? Какъв човек е Стойка Кръстева в всекидневието?
- Обикновен човек, като всеки различен. Ако има нещо особено, е, че ужасно се нервирам от неправдите. И доста обичам родината си, бих направила всичко за нея.
- Последен въпрос - идната фантазия?
- Да си имаме дечица!
Обожава питите на брачна половинка си, той я върнал на кръга
Стойка се среща с бъдещия брачен партньор Борил в Русе. По това време тя тренира и работи в дунавския град, а той учи там.
„ Познавахме се 4-5 години, преди да стартира връзката ни. Но почтено казано, не бяхме поглеждали едни на различен по този метод. Връщайки се от дипломирането, той ме погледна по друг метод. И по този начин стартира всичко. Прехвърчаха искри “, разкрива шампионката. „ Безкрайно съм признателна на Борил за голямото самообладание и поддръжка при непрекъснатите лагери и отсъствия от вкъщи “.
Двукратната европейска шампионка няма да не помни по какъв начин получи годежен пръстен като победител на шампионата на Стария континент през 2018 година, когато нейният обичан падна на колене пред почетната стълбичка.
Борил, който в този момент работи в автосервиз, cъщo cпoртувaл интензивно преди време - редувал футбoл, вoлeйбoл, бacкeтбoл, кaрaтe, нo нa любитeлcкo нивo. Захласнал се по Стойка нa cтaдиoнa, къдeтo тя водела тренировки.
Съпругът в действителност е най-големият мотиватор на боксьорката. Точно Борил я кара да се върне на кръга, когато Стойка е напът за зареже ръкавиците и да стане треньор на деца в столичния " Локомотив ".
Така се стигнало и до превъзходния край на кариерата на надарената боксьорка - олимпийска шампионка.
И още нещо любопитно!
„ Съпругът ми е занаятчия на питите. Меси ужасно! Тайно се надявах да ме зарадва с една пита, да си хапна след лишенията в Токио. Той ме изненада прелестно, като ме посрещна у дома с пита “, споделя Стойка.
Отмаря с въдица в ръка, пада си по фолклора
Риболовът е обичаното занимание на Стойка и нейния брачен партньор Борил. “Не се имам за огромен експерт. Просто обичам да отида надалеч от града на някое умерено язовирче. С приятна компания и двете кучета, които след мъжа ми може би най-вече страдат поради непрекъснатите ми отсъствия “, разкрива шампионката.
Стойка обича да слуша български фолклор. “Закърмена съм с родните традиции. Обичам националните танци. Като дете съм ги упражнявала “, разкрива скромната дама. С нейния брачен партньор Борил се премениха в национални носии и подвигнаха достоверна българска женитба в Тетевенския балкан.
Първата годишнина завари двамата разграничени, тя на кръга в Токио, той пред тв приемника у дома.
Запалена е по политиката, отсрочила лагер, с цел да гласоподава
Стойка следи политиката, тъй като й е болно за страната. „ Искам да се оправят нещата допустимо най-бързо. Живея тук, обикновено е да се интересувам какво вършат политиците.
Не пропущам избор. Последните избори даже съответстваха с лагера край Варна, бяхме в „ Спорт палас “. Прибрахме се два дни по-рано, тъкмо с цел да гласоподавам “, разкрива златното ни момиче.
„ И тук моля всички български спортисти, които са избрали по една или друга причина други страни, дано се замислят, да се върнат. Ние може да създадем това за родината - да се чува българският химн, да се вижда българският трикольор “.
Позволени ми бяха единствено 50 мл вода, откакто влязох в полуфиналите
Тестовете за коронавирус ме мъчеха - един позитивен хвърляше напразно 21 години труд
Продавах пици, с цел да се устоявам, карала съм смени по 36 часа
Като умря хубаво, ще реша дали оставам на кръга
Знаех, че имам сили за злато, само че ме притесняваше съдийството
- Добър ден, Стойка, къде ви намирам, успявате ли към този момент да си починете, да празнувате?
- Още нямам време за отмора. Намирате ме безусловно в месарския магазин в родния Добрич, пазаря.
- Прекрасен град, познавам го, тъй като дамата е оттова, а знаете приказката за дамата и родата...
- При мен се получи другата сентенция - откъдето мъжът, там и родът. Дори родителите ми живеят край Плевен. Но Добрич е моят град, обичам си го. Сега съм при другари.
- Добрич свързвам с превъзходни музиканти като Миро, Силвия Кацарова, Преслава, само че по какъв начин едно момиче от града се възпламени по бокса?
- Съвсем инцидентно. Забелязаха ме, до момента в който ритвам футбол с момчетата. Много играехме. И ме поканиха да опитам в залата. Така се стартира, та до ден сегашен.
- Какво ви стимулира да останете в този извънредно тежък спорт, цялостен с ограничения, а не толкоз заплатен като при капризните футболисти?
- Отначало мотивацията идваше от идната задача. Да извърша дадена композиция да вземем за пример. Дойде първата цел - да стана републикански първенец. После европейски. Детската ми фантазия беше да вземам участие на олимпиада. Изпълних я. Дойде и златният орден.
- Звучи прелестно, само че има и интервал, в който работите в пицария в Студентски град, не се ли отчаяхте тогава?
- Нито за миг. Налагаше се да работя в студентските години, с цел да се устоявам. Но упражнявах крепко, нито за ден не съм серпантина.
- Четох, че се е налагало да карате смени по 36 часа. Това правилно ли е?
- Абсолютно. Както споделих, устоях се сама. Правех пици на парче и продавах.
- Невероятно! Е, най-малко несъмнено вършиме най-хубавите пици в този момент?
- Да ви призная, въобще не върша пици. Нямам време за готвене около спорта.
- Между другото, имате ли проблеми с килограмите?
- Нормално, мъчно ги подкрепям. Но вардя режим и се оправям. Нямам проблеми. С годините съм се научила на дисциплинираност. Ограничения и ограничения, различен метод няма.
- Какво хапвате, до момента в който се готвите за огромно съревнование, дайте образец, с цел да схванат хората.
- Ще дам образец със самата олимпиада. Когато към този момент влязох в полуфиналите, хората се радваха, че България има сигурен орден. На мен обаче ми беше разрешено да изпия 50 мл вода. Това ми беше всичко до идващия ден - храна, вода.
- Леле! 50 мл вода за едно денонощие, когато се боксираш за край!
- За 16-17 часа, да бъда точна.
- Между другото, сънувахте ли нещо преди финала?
- Не съм сънувала. Просто още на потегляне за Токио всички бяхме уверени, че това е нашето съревнование. Знаех, че имам сили за купа. Не знаехме по какъв начин ще се развие въпросът със съдийството. В нашия спорт от време на време субективният фактор надвива. Съдийството се оказва решаващо, уви. Постоянната промяна на какво се натъртва обърква спортистите. Дали се търси силата, дали техниката. Не е доста ясно.
- По време на самия мач по кое време разбрахте, че сте олимпийски първенец?
- Когато удари финалният гонг, си помислих - „ Най-после го направи “. Иначе със старта на мача бях уверена. Все отново с този съперник бях играла два мача и знаех, че с нищо не ме превъзхожда. Просто трябваше да покажа какво мога.
- Аз като почитател не видях и секунда, в която да има подозрения кой е по-добрият боксьор.
Аз съм радостна, че по този начин се получи, само че ще дам едно съпоставяне. Много хора споделят, че съм спечелила прекомерно елементарно. Аз давам отговор - все едно Григор Димитров да бие Джокович и да наподобява прекомерно елементарно.
- Последно, решихте ли дали оставате на кръга?
- Още не съм. Ще го взема дружно с целия екип. Със сигурност оставам в спорта, само че дали като играч, не е ясно. Нека умря и ще реша. Първо да се събера и душевен, и физически.
- Как издържахте душевен в тази необикновена олимпиада на празни трибуни и безкрайни проби?
- Със сигурност имаше неприятни моменти. Единият беше след техническата конференция, когато треньорите се върнаха и ми оповестиха, че в случай че излезе позитивен тест на единия финалист, то и двамата ще бъдат оповестени за олимпийски първенци. Пък на полуфинал изобщо няма да се играе. Минаваше ми мисъл - „ Ами в случай че, не дай Боже, се заразя, всички тези години отиват напразно “. 21 години напразно!
- България доста се радва на триумфа ви, по какъв начин е в този момент, стопират ли ви хората по улиците?
- Да, случва се. Радват се, че съм им донесла позитивни страсти. Благодарят ми. Аз също съм горда, че българският народ се сплотява около спорта. Нацията ни има потребност от това.
- Какъв е този феномен - България изпрати най-малката делегация от години, а завоюва три златни медала за първи път след олимпиадата в Сидни ?
- Повечето спортисти в делегацията бяхме със сериозен опит, години наред се бяхме трудили за тези игри. От друга страна - мога да сравня делегацията ни с България. Малка страна, само че когато желае нещо, може да го направи.
- Всички медали пристигнаха от дамите ни, родиха се куп смешки, като да вземем за пример: „ Българката носи ракията, салатата, а в този момент и медалите “...
- Стечение на събитията. Аз не ги разделям. Всеки състезател е желал, трудил се е, е, не всеки съумява. Да ви призная, не съм ги чела тези смешки.
- Хващам ви в Добрич, нямате ли да почивате по морето?
- Още нямам време, тъй като до през вчерашния ден безусловно бях заета с разнообразни мероприятия. Но в идващите два-три дни ще намерим време и за морето.
- Добрич, Плевен, София? Къде се чувствате най-добре?
- При мен въпросът е не къде, а с кои хора. Навсякъде съм се чувствала добре - Добрич, Русе, Варна, Плевен, София. Виж, Пловдив не го познавам. Но поздрави на всички хора там. Сега в Пловдив има младо потомство треньори по бокс, които са много амбициозни.
- България видя едно бойно момиче с шампионски дух, само че какво не знаят за вас хората? Какъв човек е Стойка Кръстева в всекидневието?
- Обикновен човек, като всеки различен. Ако има нещо особено, е, че ужасно се нервирам от неправдите. И доста обичам родината си, бих направила всичко за нея.
- Последен въпрос - идната фантазия?
- Да си имаме дечица!
Обожава питите на брачна половинка си, той я върнал на кръга
Стойка се среща с бъдещия брачен партньор Борил в Русе. По това време тя тренира и работи в дунавския град, а той учи там.
„ Познавахме се 4-5 години, преди да стартира връзката ни. Но почтено казано, не бяхме поглеждали едни на различен по този метод. Връщайки се от дипломирането, той ме погледна по друг метод. И по този начин стартира всичко. Прехвърчаха искри “, разкрива шампионката. „ Безкрайно съм признателна на Борил за голямото самообладание и поддръжка при непрекъснатите лагери и отсъствия от вкъщи “.
Двукратната европейска шампионка няма да не помни по какъв начин получи годежен пръстен като победител на шампионата на Стария континент през 2018 година, когато нейният обичан падна на колене пред почетната стълбичка.
Борил, който в този момент работи в автосервиз, cъщo cпoртувaл интензивно преди време - редувал футбoл, вoлeйбoл, бacкeтбoл, кaрaтe, нo нa любитeлcкo нивo. Захласнал се по Стойка нa cтaдиoнa, къдeтo тя водела тренировки.
Съпругът в действителност е най-големият мотиватор на боксьорката. Точно Борил я кара да се върне на кръга, когато Стойка е напът за зареже ръкавиците и да стане треньор на деца в столичния " Локомотив ".
Така се стигнало и до превъзходния край на кариерата на надарената боксьорка - олимпийска шампионка.
И още нещо любопитно!
„ Съпругът ми е занаятчия на питите. Меси ужасно! Тайно се надявах да ме зарадва с една пита, да си хапна след лишенията в Токио. Той ме изненада прелестно, като ме посрещна у дома с пита “, споделя Стойка.
Отмаря с въдица в ръка, пада си по фолклора
Риболовът е обичаното занимание на Стойка и нейния брачен партньор Борил. “Не се имам за огромен експерт. Просто обичам да отида надалеч от града на някое умерено язовирче. С приятна компания и двете кучета, които след мъжа ми може би най-вече страдат поради непрекъснатите ми отсъствия “, разкрива шампионката.
Стойка обича да слуша български фолклор. “Закърмена съм с родните традиции. Обичам националните танци. Като дете съм ги упражнявала “, разкрива скромната дама. С нейния брачен партньор Борил се премениха в национални носии и подвигнаха достоверна българска женитба в Тетевенския балкан.
Първата годишнина завари двамата разграничени, тя на кръга в Токио, той пред тв приемника у дома.
Запалена е по политиката, отсрочила лагер, с цел да гласоподава
Стойка следи политиката, тъй като й е болно за страната. „ Искам да се оправят нещата допустимо най-бързо. Живея тук, обикновено е да се интересувам какво вършат политиците.
Не пропущам избор. Последните избори даже съответстваха с лагера край Варна, бяхме в „ Спорт палас “. Прибрахме се два дни по-рано, тъкмо с цел да гласоподавам “, разкрива златното ни момиче.
„ И тук моля всички български спортисти, които са избрали по една или друга причина други страни, дано се замислят, да се върнат. Ние може да създадем това за родината - да се чува българският химн, да се вижда българският трикольор “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ