Стоянка Мутафова е любима на не едно или две поколения.

Стоянка Мутафова е обичана на не едно или две генерации. Нейното възприятие за комизъм заразява и държи дълго. Макар да е на 96-години, тя не се е оклюмала, а продължава да играе в няколко постановки. Едновременно с това пътува е разнообразни градове, с цел да показва последната си книга „ Добър вечер, столетие мое “, написана от нейната щерка Мария Грубешлиева – Муки. Случайно наш кореспондент я засече в града под тепетата и съумя да си побъбри с нея. Оказа се, че е тук по работа – с екипа й договарят за втора дата за премиерата на книгата й, която най-вероятно ще се реализира през месец май. Напоследък отхвърля да дава изявленията, само че направи едно изключение за читателите на „ Марица “.

- Г-жо Мутафова, по какъв начин се приема книгата ви „ Добър вечер, столетие мое “?
- Здравейте! Книгата върви извънредно добре, което може единствено да ме радва, несъмнено. Аз не съм суетна, само че този триумф е прелестен, значи биографията ми вълнува хората. Още ме обичат. Няма по какъв начин да не ти е прелестно, изключително на години като моите... Повечето ми връстници стоят у дома, гледат в една точка, а аз се веселя на триумфи! Впечатленията ми са такива, че още ме обичат. Книгата е на трети тираж за по-малко от половин година. Пътуваме доста интензивно, тези дни бяхме в Хасково и Димитровград, след това в Балчик, Велинград, Перник, Видин, Варна, Бургас, Плевен, Ямбол... и всичко това следва в околните месеци. А минахме Пловдив, Стара Загора, Русе, Пазарджик и други единствено за два месеца и то постоянно в неприятно време... може би по тази причина съм „ Стихийно злополучие “.

- В края на предходната година гостувахте и в Пловдив. Какви са усещанията и спомените ви за нашия град?
-Винаги съм идвала в Пловдив с изключително положително възприятие, тъй като тук публиката е доста топла и сърдечна. Южняци сте, въпреки всичко. И след София играя най-често тук, по тази причина пристигам с наслада. Знам, че постоянно ще заваря цялостен салон, по тази причина и от Пловдив потегли турнето за книгата ми.

- Имате ли родственици и другари тук?
- Вече не. Преди имах импресарио от вашия край, работили сме дълги години. Сегашният ми управител Евгени Боянов е с пловдивска жила, само че живее в София.

- А някоя остаряла обич от този край?
- Не, в никакъв случай не съм имала обич с пловдивски привкус! Късничко е в този момент да ми се случи.

- Замисляла ли сте се в миналото да заживеете в Пловдив?
- Не, не съм. Вашият град е доста прекрасен и културен, само че аз съм привикнала със столицата. Живяла съм, обаче, по време на войната в едно село до Асеновград, там ни изтеглиха.

- От къде черпите сили на 96 години да продължавате да играете в пиеси и сериали?
- От любовта на хората. Това крепи духа и дава сили. Вече не се запалвам по нови хрумвания, дъртичка съм, само че мисля, че ще имам сили докрая! Мен ме въодушевяват дребните неща, само че най-много любовта на публиката. Само тя ми остана...

- Има ли нещо, което не можете да си простите, че сте направила или не сте направила?
- Никога не мога да си простя, че се върнах от Прага. Историята е доста дълга и всеки, който желае ще я прочете в книгата ми „ Добър вечер, столетие мое “.

 

Родила се с кусур
Малко хора знаят, че краката на Стояна са с Х-конфигурация. Това са най-нестабилните крайници. Заради този кусур Атанас Петров не я взема в балета – огромна нейна фантазия. „ Това е кусур, с който съм се родила, и оправяне няма “, жалва се тя. Този проблем през годините й е създавал известни усложнения – доста е падала. Затова на тези години доста внимава и гледа постоянно да има някой, за който да се хване.

Прикривала любовниците на Коканова
Стоянка и Невена Коканова били близки. Мутафова знаела за любовниците й. „ Ама какво, за какво да няма? Тя си беше любовчийка и дори не го криеше “, споделя тя.
Главната й история била с Раде Маркович, през 1964 година. Обичала го ужасно доста, само че знаела, че в случай че замине при него в Сърбия с кариерата й е свършено. Успяла да се пребори със себе си, пък нямала и храброст да напусне Любчо Шарланджиев. Поставила преди всичко работата си – театъра и най-много киното. /Марица.бг