Стоян Райчевски е общественик, публицист, политик, историк и етног-раф.Завършил немска

Стоян Райчевски е държавник, журналист, политик, историк и етног-раф.Завършил немска и бъл-гарска лингвистика в Софий-ския университет. Бил е организатор в историческите музеи в Несебър, Бургас, Созопол и Малко Търново. Главен редактор на списа-ние “Родопи “.Депутат в 36-ото, 37-ото, 38-ото Народно събра-ние от Съюз на демократичните сили.Председател на Съюз “Истина ”. Автор на книги в региона на българската история и етнография. Пре-ди дни Райчевски показа в Пловдив последната си книга “Бягство от Германска демократична република през “Желязната завеса “ на България ” в съавторство с Фанна Коларова. От пада-нето на Берлинската стена се навършват 30 години.

-30 години след рухването на Берлинската стена и от началото на прехода у нас усеща ли се българинът същински свободен и самостоятелен?

- Свободата не е възприятие, тя е избор. Всеки самичък избира дали да е свободен, или да не е свободен. Защото свободата е и отговорност. Тежката отговорност самичък да взимаш решения и да носиш следствията за тези си решения. За свободата и за демокрацията би трябвало да се води война непрекъснато. Всичко се свежда до едно: Има ли я, или я няма волята за независимост? Това се отнася както за обособения субект, по този начин и цялото общество.

- Защо е толкоз значимо да разкрием истината за германците, убити, до момента в който се пробват да избягат на Запад през границата на комунистическа България?

- Важно е да знаем всяка истина такава, каквато е, изключително когато става дума за лишен човешки живот и разрушени човешки ориси. И изключително за жертви на тоталитарния комунистически режим. Също толкоз значимо е да знаем и за българските жертви по продължение на желязната завеса, които у нас, необичайно за какво не се регистрират, нито се признават понесените от техните близки репресии.

По до момента откритите документи в архивите на Държавна сигурност и в архива на Щази в Берлин са открити 21 германци, убити на българската граница; 19 от тях са жители на Германска демократична република, а двама - на Германска федерална република, които са помагали на сънародници в бягството. Повтарям, това са единствено тези, за които сме разкрили автентичен документ в двата архива - на Държавна сигурност и на Щази, а не по разкази, мемоари или изявления по медиите. Няма статистика за сполучливо миналите българската граница бегълци от Германска демократична република, има такава за хванатите и върнатите в Германска демократична република, където те са съдени. Техният брой варира от 30 до 100 годишно. Опитите за бягства на жители на Германска демократична република на Запад през българските граници стартират след 1961 година, когато се издига станалата знак на разграничена Европа Берлинска стена.

- Коя от историите, които проучихте, Ви потресе най-силно?

- Всяка история е покъртителна, тъй като починалите са все младежи, водени от персонални човешки претекстове. Едно от починалите на българската граница момче подхванало риска да се опита да премине незаконно „ Желязната завеса ”, с цел да отиде и види майка си в Западна Германия, която то не помнело и не познавало. Не по-малко вълнуват и рапортите за гонене с катер в бурно море на гумена лодка с младо семейство с две и повече дребни деца.

Мнозина са били подведени от популяризираните в Германия клюки, че пътят за бягство на Запад през България, станала известна с интернационалния си туризъм, е по-лесен и по безвреден.

- Как са били следени туристите от Германска демократична република у нас?

- Следени са на всички места, в хотелите, в заведенията за хранене, по плажовете, по време на всяко пътешестване и изключително контактите им с жители на Германска федерална република и на други западни страни. В музея на Щази видяхме специфични чинии и пепелници с инсталирани в тях микрофони, които са били поставяни на масите на туристите. За курортните сезони Щази изпращало в България свои оперативни групи в огромните курортни центрове, с цел да наблюдават туристите от Германска демократична република и техните контакти с жители от страните в Западна Европа.

- Има ли белези - паметни плочи да вземем за пример, по местата, където младежи са губили живота си в опит да се доберат до свободата?

- Нито една такава плоча или знак не може да се види, тъй като лобните места не са били обозначавани и околните на убитите на вятъра са ги издирвали. Същото се отнася и за починалите при желязната завеса български жители. Прилаган е правилото, прочут ни от най-мрачните интервали в нашата следвоенна история, че „ враговете на народа нямат право на гроб ”, където околните им да ги поменат.

За предотвратено нарушаване на границата или за хванат извършител премията е бил нормално малък предмет, някой ден отпуск. Ала наложително грамота, връчена на заседание пред поданството и учениците на най-близкото населено място и с прочитане на похвална заповед от командването. Документите, които можахме да прегледаме, не удостоверяват популяризираните по пресата в чужбина клюки за огромни парични награди.

Жителите на пограничните региони също са били пострадали от прелюдия там ограничаващ режим, неразрешен за придвижване без съответния документ, публикуван от Министерство на вътрешните работи, така наречен открит лист. Мнозина от тях са били наложително изселвани като неблагонадеждни навътре в страната. Поради изолацията, лимитираното придвижвания и прелюдия непоколебим режим на наблюдаване и следене стопанската система в тези региони запада, селищата демографски се срутват, а някои села са били и заличени.

Много от жителите на граничните региони са били задължени да сътрудничат по залавянето на бегълците - българи или жители на други страни от така наречен социалистическия лагер. Спрямо тях са прилагани и провокации за инспекция на лоялността им към режима. Има случаи, когато лица са подвеждали обърнали се към тях за подпомагане бегълци и вместо към границата, са ги отвеждали при органите за сигурност. Но има случаи и когато са им помагали безкористно, в това число и на жители на Германска демократична република, поради което са осъждани даже на затвор.

- Колко са българите, убити при опит за бягство през границата преди 1989 година?

- На този въпрос към момента мъчно може да се отговори с точност. Като ориентировъчен образец ще загатна единствено оповестените след питане непълни сведения от Министерството на защитата през 1992 година, че съгласно наличните документи в архива на Министерство на народната отбрана за интервала 1945-1985 година, без изчезналите данни за няколко години от същия интервал, общият брой на записаните убийства на българската граница за този откъслек от време е бил 339.

Всички починали по границата българи при опит да избягат от социалистическия лагер в свободния свят са жигосани като изменници на родината. И те, и техните близки са били подлагани на репресии.

- Има ли още неуместни секрети, скрити в архивите на Щази и в българските архиви?

- Архивите са пътят към истината за всяка ера и по тази причина са бивали обект на интервенции, унищожавани, горени, изнасяни в чужбина. Да си спомним героичните разкази в читанките за партизанските акции, които приключват с изгарянето на архива на кметството, за пожара в Партийния дом, за заповедта на ген. Атанас Семерджиев за прочистването на архива на Държавна сигурност и така нататък и т. н. Съвременното осведомително общество разполага с благоприятни условия да възвърне най-малко отчасти унищоженото и изгубеното, с цел да стигнем по-близо до истината.

- Достатъчни ли бяха 30 години, с цел да обединят същински Германия?

- Германските данъкоплатци демонстрираха огромна взаимност и заплатиха голяма цена за възобновяване и изравняването на стандарта и качеството на живота в двете елементи на Германия след рухването на Берлинската стена. Три десетилетия са доста време в днешния динамичен свят, но на територията на някогашната Германска демократична република отликите, да вземем за пример в инфраструктурата, в обществения статус и други, към момента не са изцяло заличени макар големите годишни вложения.