Изкуственият интелект вече е част от редакционния процес – въпросът

Изкуственият разсъдък към този момент е част от публицистичния развой – въпросът не е дали ще се употребява, а по какъв начин. Проучването за доверието и настройките към изкуствения разсъдък в новините, което TrafficNews направи взаимно с Департамент „ Медии и връзка “ на Нов български университет демонстрира, че обществото не води война с технологията. То обаче слага ясни граници. И те не са механически, а морални.
Прочетете още
В предходния материал създателите на изследването показаха, че аудиторията не отхвърля изкуствения разсъдък като инструмент. Данните демонстрираха прагматично отношение – подготвеност той да бъде употребен, стига да има човешки надзор и бистрота. Вторият разбор навлиза по-дълбоко: къде тъкмо минава линията сред позволена помощ и рискова замяна?

Отговорилите на онлайн анкетите ясно разграничават сферите на толерантност. Използването на принадлежности за изкуствен интелект за механически действия – обработка на информация, структуриране на текст, превод, публицистична инспекция – се възприема като разумно развиване на цифровата среда. В тези посоки липсва сериозна опозиция. Машината може да подкрепя, да форсира и да усъвършенства.

Картината обаче внезапно се трансформира, когато става дума за същинското авторство. Значителна част от интервюираните декларират, че биха изпитали запаси или дискомфорт, в случай че схванат, че вест е написана напълно от изкуствен интелект без човешка интервенция. Още по-категорично е мнението им във връзка с разбори, мнения и следствия. Там господства упованието за човешка преценка, морална позиция и ясно поета отговорност.

Кръстосаният разбор на данните разкрива изключително значим детайл – даже измежду респондентите, които употребяват изкуствен интелект постоянно в всекидневието си, желанието към човешки създател в публицистиката остава високо. Технологичната просветеност не води автоматизирано до по-висока приемливост към алгоритмично авторство. Напротив, точно хората, които са по-запознати с опциите на изкуствения разсъдък, по-често упорстват за ясно обозначаване на ролята му в основаването на наличие.

Друга основна взаимозависимост се следи сред общото доверие в медиите и настройката към автоматизирано генерираните вести. Сред участниците с по-ниско доверие към медийната среда съпротивата против напълно машинно основано наличие е по-изразена. Там изкуственият разсъдък не се възприема като решение, а като спомагателен риск от обезличаване и безнаказаност.

Особено показателна е и тематиката за прозрачността. Значителна част от интервюираните декларират, че биха приели потреблението на изкуствен интелект, в случай че това е ясно обозначено. Скритото потребление обаче се възприема като форма на заблуждение. За аудиторията казусът не е самата технология, а неналичието на изясненост кой носи отговорност за оповестения текст.

Така се обрисуват три ясни червени линии. Първо – изкуственият разсъдък не би трябвало да действа без човешки надзор . Второ – обществено сензитивните тематики, анализите и следствията следва да останат в човешки ръце. Трето – прозрачността не е пожелателна процедура, а нужен стандарт.

Проучването демонстрира зряла и рационална позиция на публиката. Читателите не желаят връщане обратно, нито софтуерен боязън. Те желаят граници. Искат изясненост. И най-много желаят журналистът да остане субектът, който мисли, интерпретира и поема отговорност. Изкуственият разсъдък може да бъде инструмент. Но легитимността на публицистиката продължава да зависи от индивида, който стои зад текста. И това е граница, която аудиторията не е подготвена да размие.

Очаквайте в идващите дни още забавни и любопитни данни от пручването, както и цялостния разбор, който TrafficNews изготвя в съдействие с Департамент „ Медии и връзка “ на Нов български университет.