Стоян Орманджиев: Имам повече сделки с Левски, отколкото с ЦСКА
Стоян Орманджиев е роден през 1985 година. Той е правоприемник на една фамилия, която оставя трайна и незабравима след в историята на българския футбол и ЦСКА. Дядо му Стоян Орманджиев (1920-2006) е треньорът, който през сезон 1966/1967 извежда армейците до полуфинал в шампионата за КЕШ против Интер Милано, а през 1956 година като селекционер на националния тим се окичва със сребърен орден от Олимпиадата в Мелбърн. Бащата Стефан Орманджиев бе ръководител на Надзорния съвет на клуба в интервал 2002-2006 и е считан за един от най-успешните ръководители. Стоян Орманджиев сега работи с един от огромните полузщитници на ЦСКА от близкото минало Лъчезар Танев и се съгласи да се върне в спомените си към своите родители, както и да разкрие мнението си за настоящето положение на ЦСКА, възможностите в мача със Зоря, както и да показа забавни обстоятелства към футболните прехвърляния. Ето какво показа той пред " Тема Спорт ".
Г-н Орманджиев, дядо ви, на който сте кръстен Стоян Орманджиев е легенда като футболист на Локомотив София, само че е с сходен статут и в ЦСКА, защото е треньорът извел армейците до първия европейски полуфинал - през 1967 година против италианския Интер...
- Да, по този начин е. Аз нося неговото име и съм благополучен, че той съумя да ме възпита в полезностите, в които вярваше, а точно най-много на почитание към фамилията, приятелите, работата. Да бъдеш виновен и почтен в това, което правиш. Моите съзнателни мемоари с него са от времето, когато той бе отвън дейната си спортна кариера, само че аз съм слушал доста за него от татко ми (Стефан Орманджиев) и вуйна ми Антоанета, както и от хора от футболните среди. Всички ми споделяха, че най-малко малко в случай че съм наследил от неговия темперамент и човещина то мога да бъда спокоен, че ще стане добър човек от мен. Бил е фундаментална фигура. Като футболист е носил фланелката на Локомотив и аз доста почитам този клуб, само че моето сърце принадлежи на ЦСКА и повода за това е моят татко. Той ме заведе и ме записа да упражнявам на " Червено знаме ", той ме водеше на мачове на " Българска войска ", с него гледахме и преживявахме дуелите на армейците.
Кайседо: ЦСКА не е по-слаб от нито един противник в групата
ЦСКА отпътува за Украйна
Баща ви пък е един от най-успешните ръководители на ЦСКА. На какво ви научи той?
- Основният урок, който се опита да ми съобщи бе да съм почтен и добър човек. Принципен. От него научих да почитам футбола и спорта. Той беше прелестен родител, който ми даваше образец и в спорта. Неговото верую бе, че нещата не би трябвало да се случват непременно, а да бъдеш преди всичко правилен по отношение на себе си и близките, като по този метод да запазиш чисто името си. За страдание и той си отиде прекомерно млад, само че това, което виждах от него и от дядо като действия, чувайки какво е мнението за тях на хората, всичко това ме кара да се стремя в никакъв случай да не мятам леке върху името, което са градили.
С кой от двамата обичахте да гледате повече мачове?
- И с двамата, несъмнено с татко ми изгледаните дружно мачовете са повече. Той обичаше да проучва повече, а дядо бе по-мълчалив. Татко говореше, обясняваше ми, обръщаше внимание на детайлите и очевидно опитваше да ме приготви и да ме научи да разбирам играта.
Разказвали ли са ви някакви забавни истории?
- Дядо обичаше да си записва всичко. Имаше едни дебели тетрадки, в които можеше да се прочете всеки подробност от срещите му с Пеле, със звездите на Бразилия, от присъединяване на Олимпиадата в Мелбърн през 1956-та, където печелим бронзов орден. В моята глава са останали спомените по какъв начин се е подготвял за всеки мач, за всеки един противник. Той в действителност е един от първите треньори, които са почнали да изследват противника. Много забавно ми беше по какъв начин си е водил мемоари за положението на своите играчи, само че там можеше да се види освен спортно-техническото положение на индивида, а и неговото душевно такова - спокоен ли е, имал ли е проблеми с жена си, благополучен ли е, обезпокоен ли... Това са страхотни ръкописи, които баща и вуйна подариха на Музея на ЦСКА и всеки, който има предпочитание може да ги види. Щастлив съм, че и до ден сегашен чувствам реномето и уважението, което са построили у хората дядо и баща, който с изключение на водещ арбитър, по-късно бе ръководител на Надзорния съвет на ЦСКА, началник на съдийската комисия, вицепрезидент на БФС, а до последно бе и ръководител на Асоциацията на футболните съдии.
Вие сте младеж на ЦСКА и бяхте част от един доста мощен набор на алените...
- Да, спомените от тези време са доста ярки. Още от първите години, когато даже дядо идваше на мои мачове, а по-късно ме дърпаше встрани и ми даваше препоръки, като треньор. Наистина бяхме превъзходен тим и колектив, а огромна част от момчетата играха професионален футбол по-късно. Това са Миро Манолов, Румен Трифонов, Христо Бахтарлиев, Христо Митов, който продължава да е част от Ботев Враца, Ангел Йошев, Адриан Олегов, Ники Николов - Джакстъра, Антон Петров, Любо Величков, Иван Петков, който отпътува за Шотландия, Стойчо Младенов, Красен Вълков... Ние успяхме да спечелим доста оценки и като юноши, а и по-късно се извърши главната цел на всяка школа да приготви играчи за мъжките тимове. Това се дължеше най-много и на нашите треньори. През годините с нас работиха Пламен Янков, Динко Димитров, Ангел Калбуров, които за жалост напуснаха този свят, само че ни дадоха доста. На нападателите помагаше легендата Петър Жеков. Бяха страхотни времена...
По това време сте бил съотборник със Стойчо Младенов - младши, който бе определян за огромен гений, само че не съумя да направи сериозна кариера. Какво му попречи и смятате ли, че името на татко му му тежеше?
- Той в действителност притежаваше страхотни качества и голямо въображение на терена. Мнозина го сравняваха с татко му, а той в действителност като че ли бе взел доста от него. Наистина може би това му е тежало, само че той като че ли не бе задоволително непрекъснат, с цел да извърши огромните упования, които имаше към него.
Вие също прекратихте рано своята кариера. С какво се занимавате сега?
- Да. Аз поиграх в Б група. Бях във Вихър Горубляне, Конелиано, Академик София. С всеки от тези тимове печелехме промоция, само че по-късно по този начин и не стигахме до мачове в елита, тъй като се разпадаха. Можех да го направя най-после с Академик София, само че аз тъкмо тогава взех решение да кажа " Край ". Осъзнавах, че нямах задоволително качества за огромен футбол и нямаше смисъл да не преставам. Татко, Бог да го елементарни, доста искаше да стана огромен футболист, само че не се получи. Казах му го. Беше една събота. Имах почивен ден неделя, а в понеделник той ми сподели: " Ела с мен. Отиваме при Лъчо Танев ". Аз не знаех защо става въпрос, само че когато поговорихме тримата и ми споделиха, че от този ден стартирам към мениджърската организация. И по този начин за 2-3 дни от терена на бюрото и към този момент 12-13 години съм част от компанията на господин Танев в ролята на футболен сътрудник.
Като футболен медиатор може ли да разкривате клубната си принадлежност и какво е да работиш с Лъчезар Танев?
- Няма никакъв проблем, че хората знаят, че съм от ЦСКА. Аз не тичам от името си, само че и това не пречи на трезвата ми преценка и на всички места съм одобряван добре. Дори може да е необичайно, само че досега имам повече покупко-продажби с Левски, в сравнение с с ЦСКА. А работата с Лъчо Танев мога да я дефинира с една дума - благосъстояние. Работата при него най-хубавото учебно заведение и той най-подходящия преподавател в тази специалност. Респектиран съм от всеки негов ход, от мисленето му, от отношението...
В качеството си на специалист - подвигнаха ли си футболистите на ЦСКА цената?
- Играчите на ЦСКА си подвигат цената с всеки минал сезон и това се дължи най-много на постоянството, което показват в евротурнирите. Отборът натрупа коефициент, втора година подред е в груповата фаза, а това е доста значимо изискване. От друга страна притежателят на клуба е дълги години във футбола и е прочут в Европа, а и той знае по какъв начин да основава и продава футболисти. От трета страна Академията, която е дала много съществени имена... Всички тези съставни елементи събрани в едно дефинират обстоятелството, че цената на играчите на ЦСКА се подвига и те стават забавни на европейския пазар. Тук не приказвам единствено за българи, а за всички.
Какво е вашето мнение за ЦСКА сега?
- Въпреки, че ще приказваме на гърба на злополучния мач с Локо Пд, то считам, че с всеки минал сезон става все по-актуално детронирането на Лудогорец. Но всякога липсва нещо. Дали това е плод на честите треньорски смени, продажба на съществени футболисти, неточности в селекцията или има друга причина, само че е реалност. И въпреки всичко имам вяра, че на фона на проблемите в Лудогорец, разтърсените Левски и Локо Пд, то ЦСКА има късмет да е до последното в битката за купата и през този сезон. Позитивът е, че присъединяване в групите на евротурнирите се трансформира в предписание, а не се гледа на него като изключение.
На ЦСКА следва мач със Зоря... Армейците не са в най-хубавата си форма, а украинците завоюваха последния турнирен мач с 6:1...
- Хубавото е, че футболът дава опция единствено няколко дни след неверна стъпка да я поправиш. В ЦСКА не трябва да вършат нещастия, а да изчистят главите и да опитат да излязат от сложната обстановка. Зоря е добър, здрав, добре квалифициран тактически тим, само че не е несломим. Положителното за алените е, че отиват необременени и не са притиснати от наложителното изискване да победят. Те просто би трябвало да играят освободено и да покажат най-хубавото, на което са способни, а те го умеят. Показаха го против Осиек и Пилзен.
Ще има ли скоро огромен произлязъл трансфер на български футболист?
- Искрено се надявам. Честно казано в най-обозримо бъдеще няма подобен, който е подготвен. Пазарът в последните години се промени. Гледат се най-вече млади футболисти, които не са навършили 19-20 години и тъкмо заради тази причина в последно време от България излязоха Петко Христов, Филип Кръстев, Мартин Минчев, а тук поставям и Валентин Антов. Но по-важното съгласно мен е, когато излезе този състезател да успее да се наложи и по този метод той ще отвори вратите и за други свои сътрудници. Защото съвсем на всички места в Европа има към този момент образувани сръбски, хърватски, босненски групи... Но те са посочили, че умеят да улавят шанса. Така би трябвало да стане и с нас българите. Един като отиде, да остави положително усещане и по-късно, когато бъде препоръчан различен българин, от клуба да си кажат " Да, тези не ни подведоха предходния път ".
Какво би трябвало да има един млад състезател, с цел да подпише с вашата организация?
- Ние търсим качество. Футболистът би трябвало да се откроява, да има капацитет да стигне до над междинното европейско равнище. Да бъде ОК с това, което има в главата. Гледаме доста елементи, като образование, упоритост, а даже и родителите, тъй като в доста случаи млади футболисти страдат от свръхамбициите на своите родители.
Колко пандемията повлия на бизнеса?
- Интересното е, че при нас беше в позитивна тенденция. В началото персонално аз имах терзания, само че след първичното стесняване се стигна до там, че по-сериозните клубове започнаха да поглеждат все по-често към по този начин наречените " бюджетни " шампионати, каквото е и нашето. Разбира се, имаше усложнения с пътуването, само че към този момент и те се преодоляват и все по-често тимовете изпращат свои скаути.
Бихте ли коментирали случилото се на конгреса на БФС?
- Има разнообразни гледни точки, само че аз като непряк наблюдаващ и без да съм директен участник в тези процеси мога да кажа, че не ми стана до дъно ясно дали към избора на Борислав Михайлов всичко бе правилно. Не споделям дали е или не е, само че останаха подозрения. Получи се оспорвана борба. Но по-скоро борба сред две персони (с цялото ми почитание към другите кандидати), а не сред две хрумвания и концепции за българския футбол и неговото бъдеще.
Вие сте по-малък, само че помните ли Димитър Бербатов, Стилян Петров и Мартин Петров от школата на ЦСКА?
- От школата имам незадълбочен спомен единствено от Димитър Бербатов, само че от Стилян и Мартин - не. Помня ги като млади футболисти в първия тим. Любопитното е, че и тримата са свързани с нашата организация. При техните първи прехвърляния от ЦСКА в чужбина, Лъчо Танев е с ефективно присъединяване. При Бербатов - като медиатор с Байер Леверкузен, а при Мартин в Сервет и Стилиян в Селтик - като техен персонален сътрудник и представител. Мартин и Танев до ден сегашен работят дружно.
Г-н Орманджиев, дядо ви, на който сте кръстен Стоян Орманджиев е легенда като футболист на Локомотив София, само че е с сходен статут и в ЦСКА, защото е треньорът извел армейците до първия европейски полуфинал - през 1967 година против италианския Интер...
- Да, по този начин е. Аз нося неговото име и съм благополучен, че той съумя да ме възпита в полезностите, в които вярваше, а точно най-много на почитание към фамилията, приятелите, работата. Да бъдеш виновен и почтен в това, което правиш. Моите съзнателни мемоари с него са от времето, когато той бе отвън дейната си спортна кариера, само че аз съм слушал доста за него от татко ми (Стефан Орманджиев) и вуйна ми Антоанета, както и от хора от футболните среди. Всички ми споделяха, че най-малко малко в случай че съм наследил от неговия темперамент и човещина то мога да бъда спокоен, че ще стане добър човек от мен. Бил е фундаментална фигура. Като футболист е носил фланелката на Локомотив и аз доста почитам този клуб, само че моето сърце принадлежи на ЦСКА и повода за това е моят татко. Той ме заведе и ме записа да упражнявам на " Червено знаме ", той ме водеше на мачове на " Българска войска ", с него гледахме и преживявахме дуелите на армейците.
Кайседо: ЦСКА не е по-слаб от нито един противник в групата
ЦСКА отпътува за Украйна
Баща ви пък е един от най-успешните ръководители на ЦСКА. На какво ви научи той?
- Основният урок, който се опита да ми съобщи бе да съм почтен и добър човек. Принципен. От него научих да почитам футбола и спорта. Той беше прелестен родител, който ми даваше образец и в спорта. Неговото верую бе, че нещата не би трябвало да се случват непременно, а да бъдеш преди всичко правилен по отношение на себе си и близките, като по този метод да запазиш чисто името си. За страдание и той си отиде прекомерно млад, само че това, което виждах от него и от дядо като действия, чувайки какво е мнението за тях на хората, всичко това ме кара да се стремя в никакъв случай да не мятам леке върху името, което са градили.
С кой от двамата обичахте да гледате повече мачове?
- И с двамата, несъмнено с татко ми изгледаните дружно мачовете са повече. Той обичаше да проучва повече, а дядо бе по-мълчалив. Татко говореше, обясняваше ми, обръщаше внимание на детайлите и очевидно опитваше да ме приготви и да ме научи да разбирам играта.
Разказвали ли са ви някакви забавни истории?
- Дядо обичаше да си записва всичко. Имаше едни дебели тетрадки, в които можеше да се прочете всеки подробност от срещите му с Пеле, със звездите на Бразилия, от присъединяване на Олимпиадата в Мелбърн през 1956-та, където печелим бронзов орден. В моята глава са останали спомените по какъв начин се е подготвял за всеки мач, за всеки един противник. Той в действителност е един от първите треньори, които са почнали да изследват противника. Много забавно ми беше по какъв начин си е водил мемоари за положението на своите играчи, само че там можеше да се види освен спортно-техническото положение на индивида, а и неговото душевно такова - спокоен ли е, имал ли е проблеми с жена си, благополучен ли е, обезпокоен ли... Това са страхотни ръкописи, които баща и вуйна подариха на Музея на ЦСКА и всеки, който има предпочитание може да ги види. Щастлив съм, че и до ден сегашен чувствам реномето и уважението, което са построили у хората дядо и баща, който с изключение на водещ арбитър, по-късно бе ръководител на Надзорния съвет на ЦСКА, началник на съдийската комисия, вицепрезидент на БФС, а до последно бе и ръководител на Асоциацията на футболните съдии.
Вие сте младеж на ЦСКА и бяхте част от един доста мощен набор на алените...
- Да, спомените от тези време са доста ярки. Още от първите години, когато даже дядо идваше на мои мачове, а по-късно ме дърпаше встрани и ми даваше препоръки, като треньор. Наистина бяхме превъзходен тим и колектив, а огромна част от момчетата играха професионален футбол по-късно. Това са Миро Манолов, Румен Трифонов, Христо Бахтарлиев, Христо Митов, който продължава да е част от Ботев Враца, Ангел Йошев, Адриан Олегов, Ники Николов - Джакстъра, Антон Петров, Любо Величков, Иван Петков, който отпътува за Шотландия, Стойчо Младенов, Красен Вълков... Ние успяхме да спечелим доста оценки и като юноши, а и по-късно се извърши главната цел на всяка школа да приготви играчи за мъжките тимове. Това се дължеше най-много и на нашите треньори. През годините с нас работиха Пламен Янков, Динко Димитров, Ангел Калбуров, които за жалост напуснаха този свят, само че ни дадоха доста. На нападателите помагаше легендата Петър Жеков. Бяха страхотни времена...
По това време сте бил съотборник със Стойчо Младенов - младши, който бе определян за огромен гений, само че не съумя да направи сериозна кариера. Какво му попречи и смятате ли, че името на татко му му тежеше?
- Той в действителност притежаваше страхотни качества и голямо въображение на терена. Мнозина го сравняваха с татко му, а той в действителност като че ли бе взел доста от него. Наистина може би това му е тежало, само че той като че ли не бе задоволително непрекъснат, с цел да извърши огромните упования, които имаше към него.
Вие също прекратихте рано своята кариера. С какво се занимавате сега?
- Да. Аз поиграх в Б група. Бях във Вихър Горубляне, Конелиано, Академик София. С всеки от тези тимове печелехме промоция, само че по-късно по този начин и не стигахме до мачове в елита, тъй като се разпадаха. Можех да го направя най-после с Академик София, само че аз тъкмо тогава взех решение да кажа " Край ". Осъзнавах, че нямах задоволително качества за огромен футбол и нямаше смисъл да не преставам. Татко, Бог да го елементарни, доста искаше да стана огромен футболист, само че не се получи. Казах му го. Беше една събота. Имах почивен ден неделя, а в понеделник той ми сподели: " Ела с мен. Отиваме при Лъчо Танев ". Аз не знаех защо става въпрос, само че когато поговорихме тримата и ми споделиха, че от този ден стартирам към мениджърската организация. И по този начин за 2-3 дни от терена на бюрото и към този момент 12-13 години съм част от компанията на господин Танев в ролята на футболен сътрудник.
Като футболен медиатор може ли да разкривате клубната си принадлежност и какво е да работиш с Лъчезар Танев?
- Няма никакъв проблем, че хората знаят, че съм от ЦСКА. Аз не тичам от името си, само че и това не пречи на трезвата ми преценка и на всички места съм одобряван добре. Дори може да е необичайно, само че досега имам повече покупко-продажби с Левски, в сравнение с с ЦСКА. А работата с Лъчо Танев мога да я дефинира с една дума - благосъстояние. Работата при него най-хубавото учебно заведение и той най-подходящия преподавател в тази специалност. Респектиран съм от всеки негов ход, от мисленето му, от отношението...
В качеството си на специалист - подвигнаха ли си футболистите на ЦСКА цената?
- Играчите на ЦСКА си подвигат цената с всеки минал сезон и това се дължи най-много на постоянството, което показват в евротурнирите. Отборът натрупа коефициент, втора година подред е в груповата фаза, а това е доста значимо изискване. От друга страна притежателят на клуба е дълги години във футбола и е прочут в Европа, а и той знае по какъв начин да основава и продава футболисти. От трета страна Академията, която е дала много съществени имена... Всички тези съставни елементи събрани в едно дефинират обстоятелството, че цената на играчите на ЦСКА се подвига и те стават забавни на европейския пазар. Тук не приказвам единствено за българи, а за всички.
Какво е вашето мнение за ЦСКА сега?
- Въпреки, че ще приказваме на гърба на злополучния мач с Локо Пд, то считам, че с всеки минал сезон става все по-актуално детронирането на Лудогорец. Но всякога липсва нещо. Дали това е плод на честите треньорски смени, продажба на съществени футболисти, неточности в селекцията или има друга причина, само че е реалност. И въпреки всичко имам вяра, че на фона на проблемите в Лудогорец, разтърсените Левски и Локо Пд, то ЦСКА има късмет да е до последното в битката за купата и през този сезон. Позитивът е, че присъединяване в групите на евротурнирите се трансформира в предписание, а не се гледа на него като изключение.
На ЦСКА следва мач със Зоря... Армейците не са в най-хубавата си форма, а украинците завоюваха последния турнирен мач с 6:1...
- Хубавото е, че футболът дава опция единствено няколко дни след неверна стъпка да я поправиш. В ЦСКА не трябва да вършат нещастия, а да изчистят главите и да опитат да излязат от сложната обстановка. Зоря е добър, здрав, добре квалифициран тактически тим, само че не е несломим. Положителното за алените е, че отиват необременени и не са притиснати от наложителното изискване да победят. Те просто би трябвало да играят освободено и да покажат най-хубавото, на което са способни, а те го умеят. Показаха го против Осиек и Пилзен.
Ще има ли скоро огромен произлязъл трансфер на български футболист?
- Искрено се надявам. Честно казано в най-обозримо бъдеще няма подобен, който е подготвен. Пазарът в последните години се промени. Гледат се най-вече млади футболисти, които не са навършили 19-20 години и тъкмо заради тази причина в последно време от България излязоха Петко Христов, Филип Кръстев, Мартин Минчев, а тук поставям и Валентин Антов. Но по-важното съгласно мен е, когато излезе този състезател да успее да се наложи и по този метод той ще отвори вратите и за други свои сътрудници. Защото съвсем на всички места в Европа има към този момент образувани сръбски, хърватски, босненски групи... Но те са посочили, че умеят да улавят шанса. Така би трябвало да стане и с нас българите. Един като отиде, да остави положително усещане и по-късно, когато бъде препоръчан различен българин, от клуба да си кажат " Да, тези не ни подведоха предходния път ".
Какво би трябвало да има един млад състезател, с цел да подпише с вашата организация?
- Ние търсим качество. Футболистът би трябвало да се откроява, да има капацитет да стигне до над междинното европейско равнище. Да бъде ОК с това, което има в главата. Гледаме доста елементи, като образование, упоритост, а даже и родителите, тъй като в доста случаи млади футболисти страдат от свръхамбициите на своите родители.
Колко пандемията повлия на бизнеса?
- Интересното е, че при нас беше в позитивна тенденция. В началото персонално аз имах терзания, само че след първичното стесняване се стигна до там, че по-сериозните клубове започнаха да поглеждат все по-често към по този начин наречените " бюджетни " шампионати, каквото е и нашето. Разбира се, имаше усложнения с пътуването, само че към този момент и те се преодоляват и все по-често тимовете изпращат свои скаути.
Бихте ли коментирали случилото се на конгреса на БФС?
- Има разнообразни гледни точки, само че аз като непряк наблюдаващ и без да съм директен участник в тези процеси мога да кажа, че не ми стана до дъно ясно дали към избора на Борислав Михайлов всичко бе правилно. Не споделям дали е или не е, само че останаха подозрения. Получи се оспорвана борба. Но по-скоро борба сред две персони (с цялото ми почитание към другите кандидати), а не сред две хрумвания и концепции за българския футбол и неговото бъдеще.
Вие сте по-малък, само че помните ли Димитър Бербатов, Стилян Петров и Мартин Петров от школата на ЦСКА?
- От школата имам незадълбочен спомен единствено от Димитър Бербатов, само че от Стилян и Мартин - не. Помня ги като млади футболисти в първия тим. Любопитното е, че и тримата са свързани с нашата организация. При техните първи прехвърляния от ЦСКА в чужбина, Лъчо Танев е с ефективно присъединяване. При Бербатов - като медиатор с Байер Леверкузен, а при Мартин в Сервет и Стилиян в Селтик - като техен персонален сътрудник и представител. Мартин и Танев до ден сегашен работят дружно.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ