Д-р Монев: Не го правете! СОVID не се лекува така, както се прави в България
Стоян Монев е доктор в общинската болница в Гютерсло. От август 2020 работи в интензивното поделение. Специализира вътрешни, инфекциозни заболявания и незабавна медицина. Той е на 35 години от гр. Кермен, община Сливен. Това е негова обява от персоналната му страница във фейсбук. Накратко – той е изумен от методите, по които се лекува коронавирусната зараза у нас.
НЕ ПРАВЕТЕ ТАКА!!!
Изумен съм от методите, по които в България всеобщо се лекува КОВИД 19! На малко ще взема отношение:
1. Антистенокардин няма никакво отношение с лекуване на КОВИД 19 и няма смисъл да се приема по принцип и от никого. Спорно е и дали има въобще някакво деяние за главната си индикация, друго от това на светената вода, само че това е напълно различен въпрос.
2. НЕ е все тая кой кортикостероид ще се приема по време на стационарно лекуване – сигурните данни, че има изгода от подобен са единствено и само за дексаметазон, не за преднизолон, не за метилпреднизолон, медрол, урбазон и какво ли още не. ДЕКСАМЕТАЗОН, не нещо друго в болничното заведение!
Дозата е 6 мг дневно, като няма значение, дали ще се приема през устата или венозно или мускулно. Няма значение, дали се приема повече от 10 дни, т.е. при започване на лекуване то е с 6 мг дневно, които се одобряват заран сред 8 и 10 часа, без значение от храната. Дозата не се повишава, не се понижа, не се стопира „ постепенно “, стопира се внезапно на десетия ден.
Дексаметазон, даден на пациенти, без зной и без нарушена кислородна сатурация УВЕЛИЧАВА смъртността (леталитет от КОВИД 19), в случай че се одобряват медикаменти, от които няма потребност – умират повече хора!
3. Няма НИКАКВО значение, дали приемате витамини или не. По нашите географски ширини има недостиг на витамин Д, който в тази ситуация може, без да е потвърдено, да има някаква маргинална роля. Няма смисъл от приемане на витамини.
4. Аспирин, одобряван по време на КОВИД 19 зараза усилва смъртността – той не пази от емболии и тромбози, само че усилва хеморагичните събития.
Прием на лекарство, намесващо се в каскадата на кръвосъсирване би трябвало да става след оценка на персоналния риск, това става с премерване на д-димери и няма висока степен на доказателственост, само че когато се прави в общия случай при неявяване на контраиндикация, се приема, че при стойност на д-димерите над 500 µg/l би трябвало да се извърши антикоагулация, да кажем с еноксипарин в двойно приспособена на тежестта доза, при д-димери межди 250 и 500 500 µg/l може да се приема в профилактична доза.
5. Лечение с антибиотик се стартира САМО и ЕДИНСТВЕНО след определяне на доста покачване на индикаторите на възпалението, коити НЕ са единствено левкоцитите, в тези случаи се мерят CRP и прокалцитонин, като при CRP рекомендацията за банкет на антибиотик е при десеткратно покачване, а при прокалцитонин е над 0,6 ng/ml при референтна стойност от < 0.5 ng/ml.
НЯМА профилактичен банкет на азитромицин, метронидазол и какво ли още не. НЯМА.
НЯМА протокол за амбулантно лекуване на КОВИД 19, в случай че се стигне до такова е добре да се избере подобаващ антибиотик за пневмония, добита в обществото, такива са левофлоксацин (за който има алено предизвестие за странични ефекти) и амоксицилин/клавуланова киселина.
Други параметри за ПРОСЛЕДЯВАНЕ на тежестта на КОВИД 19 зараза са феритин и LDH.
6. Няма безапелационни или положителни първоначални данни, че ивермектин има каквото и да е позитивно деяние при лекуването. Прилагането му е медицински опит за събиране на данни, НЕ потвърдено лекуване. 80% от хората нямат потребност от никакво лекуване и като одобряват ивермектин си мислят, че от него са се излекували, което НЕ е по този начин.
7. Ремдезивир не се потвърди, като дейно стационарно лекуване. Няма на практика никакво значение, дали приемате или не приемате ремдезивир в болничното заведение. В тези данни, в които има що годе диря на меродавност виждаме, че медикаментът, прилаган в стационарното лекуване е понижил времето на машинна вентилация при тези, които са оживели с един ден. Няма разлика в това, дали е прилаган 5 или 10 дни за крайния резултат.
8. Прилагането на кръвна (реконвалесцентна) плазма досега не е понижило смъртността при лекуване на КОВИД 19 в лечебните заведения, приемалите я и неприемалите я са умирали еднообразно постоянно. Има пробни неприятни данни за лекуване с чисто академична цел в доста ранен стадий с такава плазма с най-малък резултат.
9. Най-ефикасното лекарство против вируса SARS Коронавирус 2 си остава имунизацията. При нея няма значение коя от позволените в Европейски Съюз ще се приложи. Всичи са безвредни и ефикасни, тяхното следене в така наречен фаза 4 ще продължи за десетки години, както е ставало с всички други лекарствени средства. С имунизациите не се трансформира генетичния материал на индивида, иРНК имунизацията даже не навлиза в ядрото на клетката, а вирусът, в случай че се болестите го прави. Не имунизацията, а вирусът се намесва в гените Ви.
10. Пулс-оксиметрията е метод за следене, само че не е добър метод за стационарно следене на пациентите. За степента на дихателната непълнота се съди по кръвно-газов разбор, освен по сатурацията на О2 в кръвта. Възможно е във хипервентилационна фаза да сте на минути или часове преди кома и да имате допустима сатурация със задържане на CO2, което се схваща единствено от кръвно-газов разбор. Такъв може да се прави капилярно с убождане в меката част на ухото или артериално.
Много лекари правят така наречен „ отбранителна медицина “ – те Ви изписват медикаменти не тъй като имате потребност от тях или тъй като те ще Ви оказват помощ, а тъй като в случай че се стигне до затруднение те юридически ще кажат, че са създали нещо, а не са изчаквали. Няма значение, че то не Ви е помогнало. Милиони пациенти, най-вече в по-изостаналите страни, одобряват излишно медикаменти, без да има здравно доказателство, че те им оказват помощ единствено и единствено, с цел да си мислят, че нещо се прави за тях…




