Стоян Михайловски не може да се помири с факта, че българската учаща младеж го празнува мълком 24 май
Стоян Михайловски написва текста на Химна на българската култура „ Върви, народе възродени “ в Русе, където огромният патриот преподава на учениците френски език в тогавашната Първа мъжка гимназия, в този момент СУ „ Христо Ботев “. Стихотворението, то е отпечатано в списание „ Мисъл “. Музиката основава след години Панайот Пипков, с което възторженият химн стартира да звучи на всеки празник.
Създаването на стихотворението за Кирил и Методий става непринудено, една нощ на 15 април 1892 година, споделя в спомените си племенницата на Михайловски София Иванова. Ценящ високо делото им, Стоян Михайловски не може да се сдобри с обстоятелството, че българската учаща юноша го чества мълком и взема решение да напише този български химн, както самичък той го назовава. На сутринта дава текста на своя сътрудник по музика Атанас Паунов, с молба да сътвори подобаваща музика, да го разучи с учениците и те пеейки го, да манифестират на празника. Обаче музиката не дава отговор по дух и израз на наличието и химна остава единствено стихотворение. Това продължава до 1901 година, когато Панайот Пипков, преподавател по музика в Ловеч, не написва на един мирис върху черната дъска незаменимата, несравнима и красива музика, която изцяло да подхожда на творбата на Михайловски.
Ето целя текст на творбата:
Химн на св. св. Кирил и Методий
(Стоян Михайловски)
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз мощ нова,
съдбините си ти възобнови!
Върви към мощната Просвета!
В международните битки върви,
от служба непроменяемо воден —
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, незнаен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!… “
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли претърпя, в неволя
неописуема изпадна,
само че прави дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
по кое време обходи целий мир;
за все международната култура
тя бе изобилен вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский смел наследник
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но постоянно духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През 10 века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
национален талант възкресихте —
задремал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на истина, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
създатели на наший диалект благ!
Нека името ви да живее
във всенародната обич,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Създаването на стихотворението за Кирил и Методий става непринудено, една нощ на 15 април 1892 година, споделя в спомените си племенницата на Михайловски София Иванова. Ценящ високо делото им, Стоян Михайловски не може да се сдобри с обстоятелството, че българската учаща юноша го чества мълком и взема решение да напише този български химн, както самичък той го назовава. На сутринта дава текста на своя сътрудник по музика Атанас Паунов, с молба да сътвори подобаваща музика, да го разучи с учениците и те пеейки го, да манифестират на празника. Обаче музиката не дава отговор по дух и израз на наличието и химна остава единствено стихотворение. Това продължава до 1901 година, когато Панайот Пипков, преподавател по музика в Ловеч, не написва на един мирис върху черната дъска незаменимата, несравнима и красива музика, която изцяло да подхожда на творбата на Михайловски.
Ето целя текст на творбата:
Химн на св. св. Кирил и Методий
(Стоян Михайловски)
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз мощ нова,
съдбините си ти възобнови!
Върви към мощната Просвета!
В международните битки върви,
от служба непроменяемо воден —
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, незнаен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!… “
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли претърпя, в неволя
неописуема изпадна,
само че прави дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
по кое време обходи целий мир;
за все международната култура
тя бе изобилен вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский смел наследник
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но постоянно духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През 10 века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
национален талант възкресихте —
задремал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на истина, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
създатели на наший диалект благ!
Нека името ви да живее
във всенародната обич,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ