Фирмени забрани: Ограничен нет, телефонът в джоба... без висене във фейса!
Стоян е във Фейсбук, Анатоли пазари в Amazano, а пък Петко би трябвало да следи за киберсигурността на компанията, в която и тримата работят.
Един ден той не издържал и решил да забрани достъпа до избрани уеб сайтове, в това число обществените мрежи.
Сред работодателите у нас към този момент е тренд да не разрешават достъпа на чиновниците си до Фейсбук. Според тях ровенето там понижава работоспособността им и ги кара да губят визия за времето.
Според изчисленията всеки чиновник прекарвал незабелязано по 1/4 от работното си време в лайкване и матене, вместо да работи върху поставените му задания.
Вътрешната нужда, която обществената мрежа е основала у всеки един от нас, непрестанно да следи какво се случва с приятелите му, е главната причина за висенето в мрежата. Това е съвсем наложително за чиновници, които би трябвало да употребяват компютрите си за директна работа като да вземем за пример тестване на развалени коли или ръководство на кроячни машини.
Новият тренд е за ограничение на обществените мрежи на чиновници, които са на отдалечена работа, тъй като в множеството случаи работодателят предоставял интернет достъпа и желал от доставчика такива рестрикции - с изключение на обществени мрежи упорствали за прекъсване на търговски уеб сайтове, порно и прочие онлайн занимания.
Всъщност обаче много компании не разрешават мрежата не поради работливост.
" У нас трафикът на интернет на чиновниците в министерства е стеснен още от 2006 година. Тогава се оказа, че от Министерския съвет някой тегли филми от торент уебсайт, който се опитвахме да забраним ", споделя пред " 24 часа " шефът на отдел “Киберсигурност” в “Лев Инс” Явор Колев. По това време той е шеф на отдел “Киберпрестъпност” в ГДБОП.
Затова се наложило да се издаде заповед на тогавашния министър председател Сергей Станишев, която да лимитира трафика в министерствата, а няколко месеца по-късно уеб сайтът към този момент бил свален.
По това време Фейсбук въобще не бе известен в България и работещите в институциите се разминали с тази възбрана. Тя била въведена през 2013 година PR-и обаче почнали да се оплакват, че не могат пълноценно да си правят работата, по тази причина им били дадени обособени компютри, които не са свързани с общата мрежа на ведомствата. Така да вземем за пример м.г. виетнамци хакнаха формалната страница на Въоръжените ни сили, откакто пробиха акаунта на админа на страницата. Те обаче не можаха да стигнат до никакви секретни данни, тъй като той употребил обособен преносим компютър с външен достъп до интернет.
От 2013 година е и възбраната за посещаване на Фейсбук, както и редица други уеб сайтове в правосъдната система. Там чиновниците работят със секретни документи, СРС-та и други. Затова възбраните са доста строги, вкарват се разнообразни ограничения. Сред тях даже влиза махането на портовете за зареждането на мобилните телефони от служебните компютри
Причината е, че в случай че двете устройства се свържат, системата може да бъде пробита през неограничения трафик на смарт телефона.
За това множеството работодатели постановат санкции при потребление на Faceboo на работното място и от телефона. Сред аргументите са подозрения, че чиновниците си препращат файлове от телефона на служебния мейл да вземем за пример. Повечето компании в частния бранш пък употребяват уайърлес, който не е обвързван към вътрешната мрежа. Така телефоните на чиновниците нямат връзка с базата данни.
Най-малко забрани за уеб сайтове пък имат IT експертите. При тях обаче също постоянно Facebooк е неразрешен. Има даже случаи на обособен компютър, от който чиновниците влизат в обществената мрежа. Там е основан профил, който взе участие в специфични групи за взаимопомощ по компютърни въпроси.
И до момента в който в България рестриктивните мерки са по-скоро изключение, в чужбина от дълго време са стандарт. 54% от фирмите в международен мащаб имат наложени забрани за Фейсбук, Twitter, LinkedIn и даже Myspace. 19% пък ги разрешават, само че само със служебни цели.
Един ден той не издържал и решил да забрани достъпа до избрани уеб сайтове, в това число обществените мрежи.
Сред работодателите у нас към този момент е тренд да не разрешават достъпа на чиновниците си до Фейсбук. Според тях ровенето там понижава работоспособността им и ги кара да губят визия за времето.
Според изчисленията всеки чиновник прекарвал незабелязано по 1/4 от работното си време в лайкване и матене, вместо да работи върху поставените му задания.
Вътрешната нужда, която обществената мрежа е основала у всеки един от нас, непрестанно да следи какво се случва с приятелите му, е главната причина за висенето в мрежата. Това е съвсем наложително за чиновници, които би трябвало да употребяват компютрите си за директна работа като да вземем за пример тестване на развалени коли или ръководство на кроячни машини.
Новият тренд е за ограничение на обществените мрежи на чиновници, които са на отдалечена работа, тъй като в множеството случаи работодателят предоставял интернет достъпа и желал от доставчика такива рестрикции - с изключение на обществени мрежи упорствали за прекъсване на търговски уеб сайтове, порно и прочие онлайн занимания.
Всъщност обаче много компании не разрешават мрежата не поради работливост.
" У нас трафикът на интернет на чиновниците в министерства е стеснен още от 2006 година. Тогава се оказа, че от Министерския съвет някой тегли филми от торент уебсайт, който се опитвахме да забраним ", споделя пред " 24 часа " шефът на отдел “Киберсигурност” в “Лев Инс” Явор Колев. По това време той е шеф на отдел “Киберпрестъпност” в ГДБОП.
Затова се наложило да се издаде заповед на тогавашния министър председател Сергей Станишев, която да лимитира трафика в министерствата, а няколко месеца по-късно уеб сайтът към този момент бил свален.
По това време Фейсбук въобще не бе известен в България и работещите в институциите се разминали с тази възбрана. Тя била въведена през 2013 година PR-и обаче почнали да се оплакват, че не могат пълноценно да си правят работата, по тази причина им били дадени обособени компютри, които не са свързани с общата мрежа на ведомствата. Така да вземем за пример м.г. виетнамци хакнаха формалната страница на Въоръжените ни сили, откакто пробиха акаунта на админа на страницата. Те обаче не можаха да стигнат до никакви секретни данни, тъй като той употребил обособен преносим компютър с външен достъп до интернет.
От 2013 година е и възбраната за посещаване на Фейсбук, както и редица други уеб сайтове в правосъдната система. Там чиновниците работят със секретни документи, СРС-та и други. Затова възбраните са доста строги, вкарват се разнообразни ограничения. Сред тях даже влиза махането на портовете за зареждането на мобилните телефони от служебните компютри
Причината е, че в случай че двете устройства се свържат, системата може да бъде пробита през неограничения трафик на смарт телефона.
За това множеството работодатели постановат санкции при потребление на Faceboo на работното място и от телефона. Сред аргументите са подозрения, че чиновниците си препращат файлове от телефона на служебния мейл да вземем за пример. Повечето компании в частния бранш пък употребяват уайърлес, който не е обвързван към вътрешната мрежа. Така телефоните на чиновниците нямат връзка с базата данни.
Най-малко забрани за уеб сайтове пък имат IT експертите. При тях обаче също постоянно Facebooк е неразрешен. Има даже случаи на обособен компютър, от който чиновниците влизат в обществената мрежа. Там е основан профил, който взе участие в специфични групи за взаимопомощ по компютърни въпроси.
И до момента в който в България рестриктивните мерки са по-скоро изключение, в чужбина от дълго време са стандарт. 54% от фирмите в международен мащаб имат наложени забрани за Фейсбук, Twitter, LinkedIn и даже Myspace. 19% пък ги разрешават, само че само със служебни цели.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ