Когато имах всичко...
Стояхме с моя брачен партньор и пиехме кафе в едно кафене.
Моят мъж беше млад и хубав, а аз го обичах.
Носех остаряло палто, което ми вгорчаваше живота. Имах комплекс за непълноценност от това палто, мразех го... Освен че не топлеше, толкоз ме загрозяваше!
Заведението беше долнокачествено, а кафето безвкусно.
И си мечтаех, по какъв начин някой ден ще пием хубаво кафе в хубав ресторант, а аз ще бъда с съвременно палто. А брачният партньор ми ме гледаше със блестящ взор, изпълнен с обич и не знаеше за какво съм тъжна.
... Той умря млад, аз останах сама.
После в живота си бях в доста разнообразни кафенета, облечена с доста съвременни палта.
Но него го нямаше с мен.
Много постоянно си припомням този епизод от живота си, когато имах всичко, само че не осъзнавах, какво владея.
Автор: Елена Рог
Източник: Gnezdoto
