Стой си министър и трай
Стой си министър и трай.Това бъдеще го чака министъра на обществената политика Бисер Петков, в случай че съдим по днешното изказване на премиера Борисов, който през вчерашния ден одобри оставката му и след по-малко от едно денонощие го върна на поста.
Оставката на министъра пристигна съвсем на финала на продължителни старания от екипа на Бисер Петков в разговор със заинтересуваните страни и, преди всичко, майките на деца с увреждания да се откри законодателно решение за насъбраните и нерешавани с десетилетия проблеми. Но решения не като гасене на пожари ден за ден, както е привикнал да ръководи кабинетът " Борисов ", а с дълготрайна визия. Вчера Бисер Петков е поел ангажимент пред майките, че се вършат последни разяснения по проектозакона за персоналната помощ и той ще бъде придвижен. Няколко часа по-късно министърът подава оставка и тя е призната незабавно. Майките обаче скочиха в отбрана на министъра, с който са съумели да реализират ефикасен разговор. Тази реакция на майките попречи на премиера да отиграе и този път в своя изгода разтърсването - че, ето, взема ограничения и незабавно си отива министърът в бранша, в който има напрежение.
" Тази тематика да ми се маха от главата "
Без коментар на съответната фраза, задоволително изразителна е. Нервността на Борисов пред публицистите в Измир обаче разсея мъглата към оставката на Бисер Петков: " За промяна на бранша трябвали 300 млн. лева " /.../ " Щом го харесват и му имат доверие, да остане " /.../ " Ще продължат ли палатковите лагери?! /.../ " Тази тематика да ми се маха от главата ".
Бисер Петков обаче не е инцидентно озовала се на управнически стол калинка, която министър председателят с един жест и дума може да отстрани, а е почитан финансист и одобрен експерт в общественото, осигурителното и пенсионното дело, който не е опетнил управническата си кариера с нито едно подозрително деяние. Опитът му да бъдат решени точно дълготрайно проблемите пред децата с увреждания значи приемане на пакет от закони с точни планове за нужните средства, синхронизирани със здравното, просветителното и финансовото министерство. Без да е казано публично до момента, то е ясно, че Министерството на финансите е, което не е дало своето " ок " на плана на обществения министър.
Чуди ли се някой? Досега държавните управления са отстъпвали нееднократно пред претенции на разнообразни браншове. Но грижата за най-уязвимите е белегът за цивилизованост на страната и обществото. Това явно не се отнася за българския капитализъм. В който да приемеш да си министър на труда и обществената политика е еднакво на героизъм и всеотдайност.
Сега Бисер Петков - един непознат на ефектните жестове човек - е изправен пред абсурден избор: да си кротува и да остане на поста, който ще заслужи, като поеме ударите на майките за неизпълнените обещания; или да си тръгне, като отстъпи мястото на идващия, който ще... наподобява на останалите: ще си стои министър и няма да подхваща нищо, което би нарушило стабилната естетика на статуквото.
Оставката на министъра пристигна съвсем на финала на продължителни старания от екипа на Бисер Петков в разговор със заинтересуваните страни и, преди всичко, майките на деца с увреждания да се откри законодателно решение за насъбраните и нерешавани с десетилетия проблеми. Но решения не като гасене на пожари ден за ден, както е привикнал да ръководи кабинетът " Борисов ", а с дълготрайна визия. Вчера Бисер Петков е поел ангажимент пред майките, че се вършат последни разяснения по проектозакона за персоналната помощ и той ще бъде придвижен. Няколко часа по-късно министърът подава оставка и тя е призната незабавно. Майките обаче скочиха в отбрана на министъра, с който са съумели да реализират ефикасен разговор. Тази реакция на майките попречи на премиера да отиграе и този път в своя изгода разтърсването - че, ето, взема ограничения и незабавно си отива министърът в бранша, в който има напрежение.
" Тази тематика да ми се маха от главата "
Без коментар на съответната фраза, задоволително изразителна е. Нервността на Борисов пред публицистите в Измир обаче разсея мъглата към оставката на Бисер Петков: " За промяна на бранша трябвали 300 млн. лева " /.../ " Щом го харесват и му имат доверие, да остане " /.../ " Ще продължат ли палатковите лагери?! /.../ " Тази тематика да ми се маха от главата ".
Бисер Петков обаче не е инцидентно озовала се на управнически стол калинка, която министър председателят с един жест и дума може да отстрани, а е почитан финансист и одобрен експерт в общественото, осигурителното и пенсионното дело, който не е опетнил управническата си кариера с нито едно подозрително деяние. Опитът му да бъдат решени точно дълготрайно проблемите пред децата с увреждания значи приемане на пакет от закони с точни планове за нужните средства, синхронизирани със здравното, просветителното и финансовото министерство. Без да е казано публично до момента, то е ясно, че Министерството на финансите е, което не е дало своето " ок " на плана на обществения министър.
Чуди ли се някой? Досега държавните управления са отстъпвали нееднократно пред претенции на разнообразни браншове. Но грижата за най-уязвимите е белегът за цивилизованост на страната и обществото. Това явно не се отнася за българския капитализъм. В който да приемеш да си министър на труда и обществената политика е еднакво на героизъм и всеотдайност.
Сега Бисер Петков - един непознат на ефектните жестове човек - е изправен пред абсурден избор: да си кротува и да остане на поста, който ще заслужи, като поеме ударите на майките за неизпълнените обещания; или да си тръгне, като отстъпи мястото на идващия, който ще... наподобява на останалите: ще си стои министър и няма да подхваща нищо, което би нарушило стабилната естетика на статуквото.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ