В ада на руския плен. Защо Украйна още не успява да прибере стотици бойци от батальон Азов
Стотици бранители на Мариупол към момента са в съветски плен в жестоки условия. Бойци от батальон " Азов " по-рядко попадат измежду разменените с Русия военнопленници от началото на войната. Техни близки и братя по оръжие задават въпроса за какво. Само отхвърли на съветските управляващи ли е повода?
На 25 май Русия и Украйна завършиха най-голямата замяна на пленници от началото на пълномащабната съветска инвазия, която започвана през 2022 година.
Сделката, реализирана в първите договаряния сред съветска и украинска делегация в Истанбул от три години, разреши на хиляди бойци да се завърнат по домовете си. Но нито един от освободените украинци не беше от батальона „ Азов “ - една от най-известните и алегорични военни елементи на Украйна.
Стотици бойци от „ Азов “ бяха пленени по време на кървавата блокада на Мариупол на Азовско море през 2022 година
Битката за Мариупол е една от най-бруталните във войната, която Русия стартира. Тази борба продължи дълго и се счита, че дава на украинската войска сили жизненоважно време в първите месеци на съветската пълномащабна инвазия.
на последната цитадела на Мариупол - стоманодобивния цех „ Азовстал “ - провокира гнева на доста съветски публични лица, които оповестиха батальона " Азов " за терористична организация и призоваваха бойците му да бъдат изправени на съд и даже екзекутирани.
Руската войска пленява доста от бранителите на " Азовстал ", само че украинското общество се сплотява зад идеята оживелите да бъдат освободени. Въпреки че някои бранители на Мариупол - в това число командири на " Азов " - бяха пуснати от съветски плен, стотици други бойци остават в пандиза при жестоки условия.
В продължение на години съветски публични лица се възползват от произхода на „ Азов “. Военната украинска част се ражда през 2014 година като националистическа паравоенна милиция при боевете за Мариупол против проруските сепаратисти в региона на Донбас. Кремъл преувеличава националистическите възгледи на членовете ѝ, с цел да поддържа погрешното си изказване, че Украйна се ръководи и е доминирана от неонацисти.
Украинските управляващи споделят, че Русия непрекъснато блокира напъните за връщане на бойците от „ Азов “ от съветски плен.
Три години след началото на войната някои от най-изтъкнатите командири на батальона - дружно с роднините на тези, които към момента са в плен - към този момент не са уверени, че това е единствената причина.
" Некомпетентност или умишлено решение? "
Часове откакто на 25 май Украйна и Русия приключиха последния стадий от размяната на 1000 военнопленници, Денис Прокопенко , пълководец на „ Азов “, назова неналичието на бойци от батальона измежду освободените от Москва „ срам ".
„ Това е насмешка “, споделя Прокопенко, който самичък е претърпял съветски плен. Той не има вяра Русия да е единствената спънка за завръщането на бойците от " Азов " вкъщи.
„ Ако това в действителност беше по този начин, нито аз, нито други бойци от " Азов " щяхме да се върнем от плен “, написа командирът в обществената мрежа X.
Дни след третата годишнина от изтеглянето на Украйна от завода „ Азовстал “ думите на Прокопенко ускориха опасенията на доста украинци за ориста на бранителите на Мариупол, които Русия към момента държи в плен.
В отговор Андрий Юсов , заместник-ръководител на Координационния щаб за отнасяне на военнопленници в Украйна, съобщи пред украинската работа на RFE/RL, че няма да разяснява „ прочувствени “ изказвания, защото тематиката за пленените бойци от „ Азов “ е „ сензитивна и мъчителна “.
Юсов упрекна Русия, че съзнателно не предава на Украйна бойци от " Азов ", с цел да усили натиска върху управляващите ѝ.
Пример за това са наказателните каузи, формирани от съветски следователи против украински военнопленници, съобщи по-рано координационният щаб.
„ Нашите пленници са в ръцете на Путин и [руските специфични служби] употребяват въпроса с пленниците за задачите на военни дейности против Украйна “, съобщи Юсов.
Прокопенко обаче съобщи, че казусът се крие и в тактиката на Украйна, като прикани за промени в това, което той назова „ механизъм, който е спрял да работи “.
„ Трябва да намерим други възможности, да им предложим някой по-ценен за тях заложник “, сподели той. „ Украйна е цялостна с съветски сътрудници, нашите служби знаят това доста добре. “
Украинските управляващи прецизираха още, че описите за последната замяна на пленници са основани поотделно от Украйна и Русия и двете страни са избрали военнопленниците, които желаят да бъдат освободени.
Святослав Паламар , заместник-командир на „ Азов “, се причисли към Прокопенко, като сложи под подозрение сходен метод. Паламар съобщи, че размяната в действителност е „ върнала вкъщи доста почтени бойци “. Но е освободила и такива, които са сътрудничили на Москва.
„ [Това] отвращение, непросветеност или умишлено решение е? Преговаряме ли, или просто одобряваме това, което споделя врагът? “, попита Паламар.
В изявление за Свободна Европа (RFE/RL) Олександра Ефименко , управител по връзките на Асоциацията на роднините на политическите пандизчии, съобщи, че не има вяра украинските управляващи съзнателно да не желаят връщането на бойците от „ Азов “.
Въпреки това, дружно с ръководителя на асоциацията Игор Котелианец , Ефименко прикани украинските управляващи за отговори.
„ Ако при размяната не участват предпочитани категории - тежко заболели, дами, възрастни хора или такива, които са били дълго време в пандиза - това основава надълбоко съмнение “, написа по-рано Котелианец в обществените мрежи.
„ Призоваваме офиса на украинския президент и Координационния щаб за отнасяне на военнопленници да оповестят обществено процеса на замяна “, добави той.
В пъкъла на съветския плен
След нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година украинските бойци, най-вече от подразделението „ Азов “, удържат в продължение на месеци завода „ Азовстал “ в Мариупол като последна цитадела преди градът да падне под съветска окупация. Това се оказа основен миг, който оказа помощ украинските сили да приготвят отбранителни линии.
През май 2022 година, след близо два месеца на непрекъснати бомбардировки, обкръжените бойци от " Азов " получават заповед от украинския президент Володимир Зеленски да се предадат дружно с останалите военнослужещи, бранещи Мариупол.
Прокопенко акцентира, че бойците на „ Азов “ са се подчинили на тази заповед и затова имат „ безусловно право “ да бъдат измежду военнопленниците, които Киев би трябвало да си изиска назад с приоритет.
„ Те отидоха в плен не по своя воля, а по заповед на висшото командване “, споделя той.
Около 2500 бойци са напуснали крепостта " Азовстал " след заповедта на Зеленски. Украинските военни публично нарекоха това „ интервенция за избавяне “.
Мнозина от пленените бойци на батальона са били измъчвани, а десетки са починали в съветски плен. Сред тях са 54 украински бойци, починали при детонация в затвор в град Оленовка в окупираната Донецка област.
Игор Титовски, офицер от „ Азов “ и един от бранителите на „ Азовстал “, който е бил в плен в затвор в Оленовка, назова съветския плен „ пъкъл “.
Спомняйки си за по-нататъшните си премествания през пандизите в съветските области Ростов и Волгоград, Титовски разказва мъченията, на които е бил подложен там.
„ Преживях три дни доста интензивни разпити, по време на които ми изпотрошиха краката “, споделя той пред Свободна Европа. И прибавя по какъв начин руснаците са употребявали електрически ток и други мъчения - " като нищо, което съм усещал преди ".
Той е освободен след замяна на военнопленници сред Украйна и Русия през септември 2024 година, само че доста от бойците на " Азов " към момента са в ръцете на руснаците.
Костянтин Кожекин , различен офицер от бригада „ Азов “ пресмята, че към 850 бойци от „ Азов “ още са в съветски затвори.
Анастасия Хондул, брачна половинка на покорен войник, споделя, че роднините на пандизчиите живеят в „ неопределеност и обезсърчение “.
След последната и най-мащабна замяна на военнопленници сред Русия и Украйна украинският министър на защитата Рустем Умеров съобщи, че управляващите са съумели да договорят освобождението на 33-ма бранители на „ Азовстал “ от други военни елементи.
По думите му макар съпротивата и отказитена Русия, Украйна си е е върнала общо 1279 бранители на „ Азовстал “ - в това число 455 от батальон „ Азов “.
На 25 май Русия и Украйна завършиха най-голямата замяна на пленници от началото на пълномащабната съветска инвазия, която започвана през 2022 година.
Сделката, реализирана в първите договаряния сред съветска и украинска делегация в Истанбул от три години, разреши на хиляди бойци да се завърнат по домовете си. Но нито един от освободените украинци не беше от батальона „ Азов “ - една от най-известните и алегорични военни елементи на Украйна.
Стотици бойци от „ Азов “ бяха пленени по време на кървавата блокада на Мариупол на Азовско море през 2022 година
Битката за Мариупол е една от най-бруталните във войната, която Русия стартира. Тази борба продължи дълго и се счита, че дава на украинската войска сили жизненоважно време в първите месеци на съветската пълномащабна инвазия.
на последната цитадела на Мариупол - стоманодобивния цех „ Азовстал “ - провокира гнева на доста съветски публични лица, които оповестиха батальона " Азов " за терористична организация и призоваваха бойците му да бъдат изправени на съд и даже екзекутирани.
Руската войска пленява доста от бранителите на " Азовстал ", само че украинското общество се сплотява зад идеята оживелите да бъдат освободени. Въпреки че някои бранители на Мариупол - в това число командири на " Азов " - бяха пуснати от съветски плен, стотици други бойци остават в пандиза при жестоки условия.
В продължение на години съветски публични лица се възползват от произхода на „ Азов “. Военната украинска част се ражда през 2014 година като националистическа паравоенна милиция при боевете за Мариупол против проруските сепаратисти в региона на Донбас. Кремъл преувеличава националистическите възгледи на членовете ѝ, с цел да поддържа погрешното си изказване, че Украйна се ръководи и е доминирана от неонацисти.
Украинските управляващи споделят, че Русия непрекъснато блокира напъните за връщане на бойците от „ Азов “ от съветски плен.
Три години след началото на войната някои от най-изтъкнатите командири на батальона - дружно с роднините на тези, които към момента са в плен - към този момент не са уверени, че това е единствената причина.
" Некомпетентност или умишлено решение? "
Часове откакто на 25 май Украйна и Русия приключиха последния стадий от размяната на 1000 военнопленници, Денис Прокопенко , пълководец на „ Азов “, назова неналичието на бойци от батальона измежду освободените от Москва „ срам ".
„ Това е насмешка “, споделя Прокопенко, който самичък е претърпял съветски плен. Той не има вяра Русия да е единствената спънка за завръщането на бойците от " Азов " вкъщи.
„ Ако това в действителност беше по този начин, нито аз, нито други бойци от " Азов " щяхме да се върнем от плен “, написа командирът в обществената мрежа X.
Дни след третата годишнина от изтеглянето на Украйна от завода „ Азовстал “ думите на Прокопенко ускориха опасенията на доста украинци за ориста на бранителите на Мариупол, които Русия към момента държи в плен.
В отговор Андрий Юсов , заместник-ръководител на Координационния щаб за отнасяне на военнопленници в Украйна, съобщи пред украинската работа на RFE/RL, че няма да разяснява „ прочувствени “ изказвания, защото тематиката за пленените бойци от „ Азов “ е „ сензитивна и мъчителна “.
Юсов упрекна Русия, че съзнателно не предава на Украйна бойци от " Азов ", с цел да усили натиска върху управляващите ѝ.
Пример за това са наказателните каузи, формирани от съветски следователи против украински военнопленници, съобщи по-рано координационният щаб.
„ Нашите пленници са в ръцете на Путин и [руските специфични служби] употребяват въпроса с пленниците за задачите на военни дейности против Украйна “, съобщи Юсов.
Прокопенко обаче съобщи, че казусът се крие и в тактиката на Украйна, като прикани за промени в това, което той назова „ механизъм, който е спрял да работи “.
„ Трябва да намерим други възможности, да им предложим някой по-ценен за тях заложник “, сподели той. „ Украйна е цялостна с съветски сътрудници, нашите служби знаят това доста добре. “
Украинските управляващи прецизираха още, че описите за последната замяна на пленници са основани поотделно от Украйна и Русия и двете страни са избрали военнопленниците, които желаят да бъдат освободени.
Святослав Паламар , заместник-командир на „ Азов “, се причисли към Прокопенко, като сложи под подозрение сходен метод. Паламар съобщи, че размяната в действителност е „ върнала вкъщи доста почтени бойци “. Но е освободила и такива, които са сътрудничили на Москва.
„ [Това] отвращение, непросветеност или умишлено решение е? Преговаряме ли, или просто одобряваме това, което споделя врагът? “, попита Паламар.
В изявление за Свободна Европа (RFE/RL) Олександра Ефименко , управител по връзките на Асоциацията на роднините на политическите пандизчии, съобщи, че не има вяра украинските управляващи съзнателно да не желаят връщането на бойците от „ Азов “.
Въпреки това, дружно с ръководителя на асоциацията Игор Котелианец , Ефименко прикани украинските управляващи за отговори.
„ Ако при размяната не участват предпочитани категории - тежко заболели, дами, възрастни хора или такива, които са били дълго време в пандиза - това основава надълбоко съмнение “, написа по-рано Котелианец в обществените мрежи.
„ Призоваваме офиса на украинския президент и Координационния щаб за отнасяне на военнопленници да оповестят обществено процеса на замяна “, добави той.
В пъкъла на съветския плен
След нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година украинските бойци, най-вече от подразделението „ Азов “, удържат в продължение на месеци завода „ Азовстал “ в Мариупол като последна цитадела преди градът да падне под съветска окупация. Това се оказа основен миг, който оказа помощ украинските сили да приготвят отбранителни линии.
През май 2022 година, след близо два месеца на непрекъснати бомбардировки, обкръжените бойци от " Азов " получават заповед от украинския президент Володимир Зеленски да се предадат дружно с останалите военнослужещи, бранещи Мариупол.
Прокопенко акцентира, че бойците на „ Азов “ са се подчинили на тази заповед и затова имат „ безусловно право “ да бъдат измежду военнопленниците, които Киев би трябвало да си изиска назад с приоритет.
„ Те отидоха в плен не по своя воля, а по заповед на висшото командване “, споделя той.
Около 2500 бойци са напуснали крепостта " Азовстал " след заповедта на Зеленски. Украинските военни публично нарекоха това „ интервенция за избавяне “.
Мнозина от пленените бойци на батальона са били измъчвани, а десетки са починали в съветски плен. Сред тях са 54 украински бойци, починали при детонация в затвор в град Оленовка в окупираната Донецка област.
Игор Титовски, офицер от „ Азов “ и един от бранителите на „ Азовстал “, който е бил в плен в затвор в Оленовка, назова съветския плен „ пъкъл “.
Спомняйки си за по-нататъшните си премествания през пандизите в съветските области Ростов и Волгоград, Титовски разказва мъченията, на които е бил подложен там.
„ Преживях три дни доста интензивни разпити, по време на които ми изпотрошиха краката “, споделя той пред Свободна Европа. И прибавя по какъв начин руснаците са употребявали електрически ток и други мъчения - " като нищо, което съм усещал преди ".
Той е освободен след замяна на военнопленници сред Украйна и Русия през септември 2024 година, само че доста от бойците на " Азов " към момента са в ръцете на руснаците.
Костянтин Кожекин , различен офицер от бригада „ Азов “ пресмята, че към 850 бойци от „ Азов “ още са в съветски затвори.
Анастасия Хондул, брачна половинка на покорен войник, споделя, че роднините на пандизчиите живеят в „ неопределеност и обезсърчение “.
След последната и най-мащабна замяна на военнопленници сред Русия и Украйна украинският министър на защитата Рустем Умеров съобщи, че управляващите са съумели да договорят освобождението на 33-ма бранители на „ Азовстал “ от други военни елементи.
По думите му макар съпротивата и отказитена Русия, Украйна си е е върнала общо 1279 бранители на „ Азовстал “ - в това число 455 от батальон „ Азов “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ