Стотици ученици, учители, военни и родолюбци се включиха в 40-ия

Стотици възпитаници, учители, военни и родолюбци се включиха в 40-ия националени поход " По стъпките на четата на Таньо челник " през Делиормана, който се организира от 29 май до 2 юни.

Организатор на юбилейния поход е културно-просветното сдружение " Родно Лудогорие ".

Около 300 възпитаници от Силистра, Исперих, Разград, Попово, Средище, Тутракан ще изминат към 250 км за четири дни. Те ще следват стъпките на четата на Таньо челник. Това е втората чета, която здаедно с тази на Христо Ботев слиза при Дунав на 17 май 1876 година по време на Априлското въстание.

Затова походът потегля от село Пожарево край Тутракан, където стъпва четата на Таньо челник, минава през 28 обитаеми места, и стига до местността Керчан хълм при село Априлово и Попово, където четниците са разрушени и множеството от тях умират.

Идеята за похода дава преди четири десетилетия локалният краевед Борис Илиев. През всичките тези години уредник на проявата е сдружението " Родно Лудогорие ", чийто ръководител е известният столичен стоматолог доктор Анатолий Кънев. Той е подстрекател, спонсор и лидер на похода към този момент над 25 години. Неговата брачна половинка е щерка на Борис Илиев.
Програмата
Тази година походът е под патронажа на президента Румен Радев, с поддръжката на Министерството на образованието и науката и на общините и музеите в Силистра, Тутракан, Исперих, Разград и Попово.

В чест на юбилейния поход се включва и Минстерството на защитата. Сухопътни войски ще обособят боен палатков лагер на 29 май в Тутракан, а НВУ " Васил Левски " ще показа обучителни центрове за учениците, участващи в похода.

За децата това е огромно премеждие, тъй като има доста занимателни игри, а вечер се спи в палатки, сподели пред Mediapool доктор Венета Гергова, която се включва в проявата като патриот и здравно лице. Тя е родом от Тутракан и от дете е закърмена с разказите за подвизите на четата на Таньо челник.

Едно от събитията по време на похода е концертът на " Теодосий Спасов фолк квинтет ", който ще е на 29 май в 18 часа пред общината в Тутракан.

По традиция по пътя към колоната се причисляват още 1500 индивида, а в събитията, съпътстващи похода, се включват към 30 000 души от селищата, през които минава.

Правят се възстановки на слизането на четниците на река Дунав. Походът стопира при всеки монумент на българин, умрял за родината. Има срещи с локалните хора, рецитират се възрожденски стихове, организират се състезания за есе, викторини.

Програмата постоянно е доста разнообразна, което прави начинанието незабравимо премеждие и прекарване за децата, сподели доктор Гергова.

Походът по пътя на Таньо челник е една доста добра форма историята да бъде показана забавно на учениците, тъй като по този начин те я съпреживяват прочувствено с взор към бъдещето, добавя доктор Анатолий Кънев.
Подвигът на Таньо войвода
Таньо Стоянов Куртев, именуван още Домусчиев, Уйгунсуза и Диарбекирски, е роден на 5 април 1846 година в Сливен. Израства в заможно и многочислено семейство. Баща му - Стоян Куртев е бил прочут свиневъдец.

От дребен Таньо има безсънен и свободомислещ темперамент и още тогава получава прозвището " Войводата ". Възхищава се на Хаджи Димитър. За малко учи абаджийския поминък, само че го изоставя с цел да оказва помощ на татко си в търговията с добитък.

В революционните каузи е притеглен от Васил Левски през 1971 година и става пръв негов съмишленик в Сливен. Апостолът му поверява тайната поща. При последното посещаване на Левски в Сливен през ноември 1872 година Таньо му е защита. Левски го дефинира за деятел в Търговишко, Омурташко, Котленско и Добричко, като му дава и пълномощие.

Скоро по-късно обаче Таньо е задържан и е наказан на пожизнен затвор за революционната си активност. Заточен е в Диарбекир. Въпреки това на 14 февруари 1875 година той съумява за избяга и преоблечен като арабин се добира до Цариград, а оттова с транспортен съд стига до Румъния.

През август 1875 година е извикан в Букурещ и избран за деятел за готвещото се въстание в Сливенско. Таньо челник провежда чета от 26 души. Тъй като нямат средства вършат грабеж на пощата сред Търну Магуреле и Александрия през 1876 година Задигнатата сума поверява на сподвижник, който да купи оръжия, той обаче отмъква парите и бяга в Белград.

Въпреки това Таньо челник съумява да провежда четата. По съвет на Никола Обретенов и Христо Ботев Таньо се насочва към Олтеница, с цел да може едната емигрантска чета да подкрепи въстанието в Източна, а другатата чета на Ботев - в Западна България.

Знаменосец на четата на Таньо вайвода е Велко Дачев Тишев, писар е Петър Иванов Русков, а водачи са Стефан Заралията и Йовчо Кеяпенчев.

На 16 май 1876 година четата минава река Дунав с лодка и дебаркира при село Пожарево, Тутраканско. Насочва се към Стара планина, само че след Делиормана след нея потеглят турски потери. Водят три сражения и на 27 май на Керчан хълм, при днешното село Априлово, четата е разрушена.

Таньо челник стартира ръкопашен пердах с турците, с цел да обезпечи време на останалите живи четници да се спасят. Убива шестима с ятагана си преди да падне съсечен. Повечето от четниците са избити. Голяма част от оживелите пък са хванати, предадени на съд в Русе и обесени.

Таньо челник е обезглавен, а главата му е разнасяна из Разград, побита на кол. Твърди се, че турците даже събирани пари от българи и турци, по тази причина че " избавили " града от страшния комита.

Съдбата и на двете чети - тази на Христо Ботев и на Таньо челник е сходна - първичен възторг, миг на подозрения, блуждаене, сражения и погром. Различното през днешния ден е, че на тържествата на 2 юни нормално не се загатва подвига на четата на Таньо челник.

Затова и културно-просветното сдружение " Родно Лудогорие " всяка година прави този поход, с цел да не се не помнят делата на четата на Таньо челник.