Стотици посрещнаха гимнастичките в София
Стотици посрещнаха " златните " ни девойки от ансамбъла по художествена гимнастика на летище " София ", самостоятелните ни участнички в Токио и треньорите и ръководителите на тима.
“От самото начало се стремяхме към този край и направихме всичко допустимо, с цел да го спечелим ”, съобщи капитанът на българския отбор олимпийски първенец Симона Дянкова.
„ Още не можем да повярваме, че сме първи и че сбъднахме фантазията си. За да не ги повредим, седят на бюрата до нас. Все още спим умерено, тъй като мислим, че нещата са както преди. Емоциите в действителност са неповторими, тъкмо по този начин си мечтаехме да ни посрещнат в България. Не, към момента не. Всекидневни тренировки, доста труд в залата и ограничения. Силно се надявахме, мечтаехме всеки божи ден да спечелим златен орден, само че някак си не мислехме, че ще ни го дадат “, споделиха още родните ни грации.
„ Да, в реалност отговорността я осъзнавахме, когато заминахме за Олимпиадата. Много благодарим на хората за тази любов и поддръжка. Да, извънредно доста се радваме ние за италианския тим – това беше част от нашата фантазия, да са с нас на почетната стълбичка, поздравихме се взаимно. Посланието е, когато Бог каже нещо, то се случва, няма невъзможни неща. Нормално е да се усещат по този метод. Смятам, че всеки може да реши какво е спортсменско държание “, приключиха те във връзка реакцията на рускините, които не останаха удовлетворени от второто си място.
Боряна Калейн, която остана пета в самостоятелното в многобоя, се надява да издържи до Париж. „ Доволна съм, уповавам се да съм здрава и да устоя до Париж. Много се надявам, това ми е задачата. Абсолютно, това съревнование единствено беше образец, че упоритата работа побеждава безусловно всичко. Чувството беше необикновено, те са ми доста близки приятелки, плаках с тях в залата, поисквам им доста триумфи и на Световното, нека Бог е с нас. Още на тази Олимпиада потеглих с концепцията за орден, уповавам се да устоя физически и душевен за Париж. Моите треньори и целия ми екип, благодаря им. Да, ще имаме отмора до края на месеца, по-късно започваме подготовка за Световното в Япония в края на октомври. Искам да благодаря за благите думи, които получих преди и след надпреварата. Много благодаря на всички хора, които са тук, откровено ни зарадвахте “, сподели тя.
„ Чувствам се доста задоволена и си потеглям щастлива от спорта. Аз си изиграх толкоз неприятно съчетанието, че желаех да си потегли от килима. Оттук-нататък не преставам като треньор, още при започване на септември стартирам да работя с няколко девойки от националния тим персонално. Още не знам кое тъкмо първо ще ги науча, тъй като работата с деца е доста характерна, изключително на тази възраст 13-14 години, уповавам се да предам всичко от това, което ме е научила моята треньорка. Моят хубав беше сложен, само че хубав “, показа Катрин Тасева, която приключи своята професионална кариера.
„ Много сме щастливи, сюрпризирани сме, че толкоз доста хора пристигнаха тук да ни посрещнат. Това е отлично, веселя се, че сме създали това нещо, че девойките са образец за дребните деца. България се нуждае от такива образци. Да, щастливи сме, супер. Скачахме, викахме от наслада “, разяснява старши треньорът на ансамбъла ни Весела Димитрова.
“От самото начало се стремяхме към този край и направихме всичко допустимо, с цел да го спечелим ”, съобщи капитанът на българския отбор олимпийски първенец Симона Дянкова.
„ Още не можем да повярваме, че сме първи и че сбъднахме фантазията си. За да не ги повредим, седят на бюрата до нас. Все още спим умерено, тъй като мислим, че нещата са както преди. Емоциите в действителност са неповторими, тъкмо по този начин си мечтаехме да ни посрещнат в България. Не, към момента не. Всекидневни тренировки, доста труд в залата и ограничения. Силно се надявахме, мечтаехме всеки божи ден да спечелим златен орден, само че някак си не мислехме, че ще ни го дадат “, споделиха още родните ни грации.
„ Да, в реалност отговорността я осъзнавахме, когато заминахме за Олимпиадата. Много благодарим на хората за тази любов и поддръжка. Да, извънредно доста се радваме ние за италианския тим – това беше част от нашата фантазия, да са с нас на почетната стълбичка, поздравихме се взаимно. Посланието е, когато Бог каже нещо, то се случва, няма невъзможни неща. Нормално е да се усещат по този метод. Смятам, че всеки може да реши какво е спортсменско държание “, приключиха те във връзка реакцията на рускините, които не останаха удовлетворени от второто си място.
Боряна Калейн, която остана пета в самостоятелното в многобоя, се надява да издържи до Париж. „ Доволна съм, уповавам се да съм здрава и да устоя до Париж. Много се надявам, това ми е задачата. Абсолютно, това съревнование единствено беше образец, че упоритата работа побеждава безусловно всичко. Чувството беше необикновено, те са ми доста близки приятелки, плаках с тях в залата, поисквам им доста триумфи и на Световното, нека Бог е с нас. Още на тази Олимпиада потеглих с концепцията за орден, уповавам се да устоя физически и душевен за Париж. Моите треньори и целия ми екип, благодаря им. Да, ще имаме отмора до края на месеца, по-късно започваме подготовка за Световното в Япония в края на октомври. Искам да благодаря за благите думи, които получих преди и след надпреварата. Много благодаря на всички хора, които са тук, откровено ни зарадвахте “, сподели тя.
„ Чувствам се доста задоволена и си потеглям щастлива от спорта. Аз си изиграх толкоз неприятно съчетанието, че желаех да си потегли от килима. Оттук-нататък не преставам като треньор, още при започване на септември стартирам да работя с няколко девойки от националния тим персонално. Още не знам кое тъкмо първо ще ги науча, тъй като работата с деца е доста характерна, изключително на тази възраст 13-14 години, уповавам се да предам всичко от това, което ме е научила моята треньорка. Моят хубав беше сложен, само че хубав “, показа Катрин Тасева, която приключи своята професионална кариера.
„ Много сме щастливи, сюрпризирани сме, че толкоз доста хора пристигнаха тук да ни посрещнат. Това е отлично, веселя се, че сме създали това нещо, че девойките са образец за дребните деца. България се нуждае от такива образци. Да, щастливи сме, супер. Скачахме, викахме от наслада “, разяснява старши треньорът на ансамбъла ни Весела Димитрова.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ