Стотици пловдивчани разгледаха сградата на Българска народна банка
Стотици пловдивчани разгледаха постройката на Българската национална банка, откакто Георги Стаменов разгласи Ден на отворените порти за една от най-емблематичните здания в центъра на града. Още в 15 часа кметът на регион „ Централен ” посрещаше гости, а хора от „ Общинска защита ” пазеха по етажите на зданието. Отпред се бяха събрали много хора, а потокът от любопитни не спираше, без значение че към момента мнозина бяха на работните си места.
Прочетете още
Достъпни бяха както касовият салон, където можеха да се видят неповторими каси, по този начин и подземните трезори с пруски арки и солидни порти. Мнозина се спираха и снимаха внушителната дървена врата с часовник към салона.
Постепенно пред постройката на Българска народна банка се оформиха групички от архитекти, публицисти, общественици, които разясниха какви благоприятни условия има на постройката да се вдъхне живот.
Мнозинството се сплоти към това, че би трябвало да бъде музей на Пловдив, само че имаше и по-екзотични хрумвания – касовият салон да се трансформира в зала за събития и ритуали или пък гурме зона с няколко ресторанта.
На първия етаж е изложен планът за реституция и консервация на фасадата на постройката, предоставен от Българска народна банка на проектантите арх. Николай Симеонов, арх. Георги Савов и арх. Анастас Узунов.
„ Той е координиран с Националния институт за недвижимо културно завещание и с една актуализация на количествено-стойностните сметки може да бъде осъществен ”, напомни Стаменов и изясни, че преди всичко би трябвало да се реши какви функционалности ще има постройката, а за това би трябвало да има и публичен консенсус.
Прочетете още
Достъпни бяха както касовият салон, където можеха да се видят неповторими каси, по този начин и подземните трезори с пруски арки и солидни порти. Мнозина се спираха и снимаха внушителната дървена врата с часовник към салона.
Постепенно пред постройката на Българска народна банка се оформиха групички от архитекти, публицисти, общественици, които разясниха какви благоприятни условия има на постройката да се вдъхне живот.
Мнозинството се сплоти към това, че би трябвало да бъде музей на Пловдив, само че имаше и по-екзотични хрумвания – касовият салон да се трансформира в зала за събития и ритуали или пък гурме зона с няколко ресторанта.
На първия етаж е изложен планът за реституция и консервация на фасадата на постройката, предоставен от Българска народна банка на проектантите арх. Николай Симеонов, арх. Георги Савов и арх. Анастас Узунов.
„ Той е координиран с Националния институт за недвижимо културно завещание и с една актуализация на количествено-стойностните сметки може да бъде осъществен ”, напомни Стаменов и изясни, че преди всичко би трябвало да се реши какви функционалности ще има постройката, а за това би трябвало да има и публичен консенсус.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ