Скандалът Тръмп - Зеленски: Проблемът не е в превода
Стотици хиляди дадоха своя живот в Украйна, а излезе, че хората, с които желаеме да приказваме за правдивост и независимост, са седнали да играят с нас на карти и мислят за покупко-продажби и бизнес ползи, написа Серхий Жадан, съобщи.
Той продължава:
Мисля, че всички сме под усещането на това, което се случи в Белия дом – имам поради срещата на американския президент Тръмп с президента на Украйна Володимир Зеленски.
На мен обаче ме се желае да приказваме не за политика и за моето отношение към участниците в тази среща, а да я разгледаме от езикова позиция. Аз съм публицист и бях изумен от това по какъв начин представителите на Съединени американски щати говореха за войната на Русия срещу Украйна.
За тази война, която ни изтощава към този момент над десетилетие, чиято пълномащабна фаза продължава три години. За войната, в която починаха хиляди украинци. За войната, която през днешния ден в действителност е засегнала всекиго. За войната, за която сме привикнали да приказваме, ръководейки се от своите страсти – в категориите на болката, вярата, омразата, т.е. в категориите, които по този начин или другояче ни характеризират като хора, които имат сърце, съвест и блян към правдивост.
За Тръмп войната в Украйна е „ договорка “
А президентът на САЩ говореше за тази война като предприемач. Той употребява в своята лексика думата „ договорка “. Макар да става дума за извънредно комплициран и значим документ, който може да избави милиони хора, който може да промени хода на историята. А той говореше за това единствено като за бизнес самодейност. Той загатна за „ договорка “ и за „ карти “ , с които украинският президент не разполагал.
Като цяло тази лексика, мненията и забележките на Тръмп и Ванс правеха необичайно усещане: огромната война тече към този момент три години и внезапно в диалога за нея се включват хора, които от самото начало до тогава са мълчали – за тях войната просто не е съществувала. Дотогава, до момента в който не стартира предизборната акция на Тръмп, до момента в който той не стартира да дава обещание, в това число на своите гласоподаватели, че ще спре войната – неразбираемо по какъв начин, само че за 24 часа. Дотогава сходни диалози нямаше, нито пък, наподобява, я имаше и самата война. И ето, че те внезапно се оказаха на масата на договарянията и видяха войната пред себе си. Както сподели единият от тях: „ Гледал съм истории за нея “.
Лексиката им издава равнището на тяхната емпатия, съпричастие и схващане на казуса. „ Историите “ очевидно са индикатор за подготвеност или по-скоро на нейното неявяване. Седнали едни уверени в себе си хора и се пробват да си приказват за нашата покруса, болежка, кръв, вяра, за разочарованието на милиони хора в страната, чиято кръв изтича, до момента в който се пробват да се защитят от агресора. И приказват за това на езика на предприемачите, които желаят да сключат преференциална договорка – преди всичко за себе си, за своите гласоподаватели, а при положително предпочитание, вероятно и за ползите на останалите страни. Това е напълно различен метод и друго усещане на нещата, спрямо тези, с които сме привикнали.
" Седнаха да играят с нас карти, а ние искахме да приказваме за правдивост "
Свикнали сме да приказваме за тази война посредством смисъла. Да приказваме за това, което ни изпълва. За това, което е значимо и значимо за нас. Да приказваме за свободата – не просто като красива дума, а като действителна полезност, поради която хората непринудено взимат оръжието и отиват да се бият. Да приказваме за демокрацията – като за полезност, поради която хората са подготвени да се опълчват на агресора. Да приказваме за достолепието – като за разбиране, поради което хората са подготвени да се изправят против патроните на окупаторите, без да се опасяват и да свеждат очи. За годините на огромната война тази лексика стана за нас нормална, естествена, неотменима.
И не щеш ли в този момент ни се постанова да си имаме работа с хора, които ни приказват за „ договорка “ и за „ карти, с каквито не разполагаме “. Че всичко това е просто бизнес – нищо персонално . И това в действителност е най-голямото сблъскване, най-огромният контрастност на възгледи и полезности. Това се хвърли на очи и се вряза в съзнанието: оказа се, че хората, с които сме седнали да приказваме за правдивост, в действителност са седнали да играят с нас карти.
Това е нещо значимо, мъчително и ненадейно за нас. Предполагам, че точно с това ще ни се наложи да се сблъскваме по-нататък и би трябвало да го имаме поради. Докато ние сме говорили за полезности, някой просто е изчислявал бизнес ползи и тактики. Светът е подобен. Добре ли е това? Очевидно не. Означава ли това, че всичко свършва? Не, всичко продължава. Какво положителното тук? Добро е всичко, което ни оставя вярата.
Той продължава:
Мисля, че всички сме под усещането на това, което се случи в Белия дом – имам поради срещата на американския президент Тръмп с президента на Украйна Володимир Зеленски.
На мен обаче ме се желае да приказваме не за политика и за моето отношение към участниците в тази среща, а да я разгледаме от езикова позиция. Аз съм публицист и бях изумен от това по какъв начин представителите на Съединени американски щати говореха за войната на Русия срещу Украйна.
За тази война, която ни изтощава към този момент над десетилетие, чиято пълномащабна фаза продължава три години. За войната, в която починаха хиляди украинци. За войната, която през днешния ден в действителност е засегнала всекиго. За войната, за която сме привикнали да приказваме, ръководейки се от своите страсти – в категориите на болката, вярата, омразата, т.е. в категориите, които по този начин или другояче ни характеризират като хора, които имат сърце, съвест и блян към правдивост.
За Тръмп войната в Украйна е „ договорка “
А президентът на САЩ говореше за тази война като предприемач. Той употребява в своята лексика думата „ договорка “. Макар да става дума за извънредно комплициран и значим документ, който може да избави милиони хора, който може да промени хода на историята. А той говореше за това единствено като за бизнес самодейност. Той загатна за „ договорка “ и за „ карти “ , с които украинският президент не разполагал.
Като цяло тази лексика, мненията и забележките на Тръмп и Ванс правеха необичайно усещане: огромната война тече към този момент три години и внезапно в диалога за нея се включват хора, които от самото начало до тогава са мълчали – за тях войната просто не е съществувала. Дотогава, до момента в който не стартира предизборната акция на Тръмп, до момента в който той не стартира да дава обещание, в това число на своите гласоподаватели, че ще спре войната – неразбираемо по какъв начин, само че за 24 часа. Дотогава сходни диалози нямаше, нито пък, наподобява, я имаше и самата война. И ето, че те внезапно се оказаха на масата на договарянията и видяха войната пред себе си. Както сподели единият от тях: „ Гледал съм истории за нея “.
Лексиката им издава равнището на тяхната емпатия, съпричастие и схващане на казуса. „ Историите “ очевидно са индикатор за подготвеност или по-скоро на нейното неявяване. Седнали едни уверени в себе си хора и се пробват да си приказват за нашата покруса, болежка, кръв, вяра, за разочарованието на милиони хора в страната, чиято кръв изтича, до момента в който се пробват да се защитят от агресора. И приказват за това на езика на предприемачите, които желаят да сключат преференциална договорка – преди всичко за себе си, за своите гласоподаватели, а при положително предпочитание, вероятно и за ползите на останалите страни. Това е напълно различен метод и друго усещане на нещата, спрямо тези, с които сме привикнали.
" Седнаха да играят с нас карти, а ние искахме да приказваме за правдивост "
Свикнали сме да приказваме за тази война посредством смисъла. Да приказваме за това, което ни изпълва. За това, което е значимо и значимо за нас. Да приказваме за свободата – не просто като красива дума, а като действителна полезност, поради която хората непринудено взимат оръжието и отиват да се бият. Да приказваме за демокрацията – като за полезност, поради която хората са подготвени да се опълчват на агресора. Да приказваме за достолепието – като за разбиране, поради което хората са подготвени да се изправят против патроните на окупаторите, без да се опасяват и да свеждат очи. За годините на огромната война тази лексика стана за нас нормална, естествена, неотменима.
И не щеш ли в този момент ни се постанова да си имаме работа с хора, които ни приказват за „ договорка “ и за „ карти, с каквито не разполагаме “. Че всичко това е просто бизнес – нищо персонално . И това в действителност е най-голямото сблъскване, най-огромният контрастност на възгледи и полезности. Това се хвърли на очи и се вряза в съзнанието: оказа се, че хората, с които сме седнали да приказваме за правдивост, в действителност са седнали да играят с нас карти.
Това е нещо значимо, мъчително и ненадейно за нас. Предполагам, че точно с това ще ни се наложи да се сблъскваме по-нататък и би трябвало да го имаме поради. Докато ние сме говорили за полезности, някой просто е изчислявал бизнес ползи и тактики. Светът е подобен. Добре ли е това? Очевидно не. Означава ли това, че всичко свършва? Не, всичко продължава. Какво положителното тук? Добро е всичко, което ни оставя вярата.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ