Белене - дори животното убива, за да се нахрани и оцелее, комун...
Стотици бяха пристигналите в горещия ден на острова край Белене, с цел да изкажат своята. Там бяха и такива, които към момента описват за своите тествания, за претърпяното в лагера и не не помнят всяка година да насочат още веднъж своя апел към държавното ръководство да има наказване за виновниците, поради които стотици са изгубили живота си, съобщи Българска телеграфна агенция.
Един от потърпевшите, който идва чак от Бурса дружно с още някогашни лагерници от Турция, е Шукри Сюлейман Мехмед. Той е бил преподавател по немски език. Преди 40 години по време на образователен час в гимназия в Крумовград е отведен и въдворен в лагера " Белене “. Тогава той е на 34 години. В концлагера изкарва 18 месеца, а по-късно още 27 месеца е интерниран в едно монтанско село като пастир.
" Опитът за промяна на имената на етническите турци беше с изключение на закононарушение, само че и нарушаване на човешките права. Какво пречеше моето име и това на фамилията ми на България ", към момента си задава този въпрос той. След като през 1989 година е експулсиран в Турция Шукри Сюлейман Мехмед се връща в България през 1992 година Той е безапелационен, че макар, че са минали десетилетия от този интервал, изпълнен с тежки мемоари за дни на неопределеност, би трябвало да има осъдени за потърпевшите и жертвите на режима, въдворил стотици хора в концлагерите.
Тази година поклонението бе намерено от президента (1997-2002) Петър Стоянов. В словото си към присъстващите той акцентира, че лагерът " Белене " се трансформира в синоним на комунистическата принуда и комунистическата свирепост, която в доста огромна степен беше безсмислена.
" В България има още доста други лагери и затвори, " Белене " обаче се трансформира в синоним на комунистическата принуда и комунистическата свирепост, която в доста огромна степен беше безсмислена. Дори животното, което има нагон за оцеляване, убива други животни от своя тип, с цел да се нахрани и оцелее, само че в никакъв случай не се гаври с тях и не демонстрира такава свирепост, каквато проявя човек към индивида. Това беше извънредно присъща линия на комунистическия режим, който искаше да наруши приемствеността в българската страна. Той си послужи с тези ужасни способи, които за жалост и в този момент остават неразбираеми и незнайни освен на хората отвън страната ни, само че и за нашата необятна общност ", уточни още той.
" Паметта е този подарък от Бога, посредством, на който човек помни освен това, което се случило от деня, в който е почнал да мисли и да разсъждава, само че и това, което се е случило хиляди години обратно, с помощта на човешката история. Затова ще бъде непростителен грях в тази наша общобългарска памет да не бъде вграден споменът и за " Белене " и за всички останали места, които са знаци на ужасяващия комунистически режим ", добави президентът Стоянов.
Специален посетител на поклонението бе писателката Теодора Димова. " Самият факт да си на това място на страданието, на изтезанието, на унижението, на несправедливостта е тестване. Като че ли духът на самите жертви ни кара да минем през това тестване, с цел да станем по-силни ", сподели в обръщението си към присъстващите писателката. Според нея тази страница от най-новата история на България би трябвало да бъде прочетена и осмислена.
Отслужени бяха молебствия от представители на вероизповеданията, от които е имало жертви на концлагера. С овации бяха приветствани някогашни концлагеристи, които излязоха пред събралите се поклонници с надписа: " Последните очевидци до момента в който са живи, желаят да видят правораздаване ".
По време на поклонението бе показана и изложбата " 40 години памет за жертвите на лагера " Белене " (1984-1987) ". Тя демонстрира лагеристите по време на насилствената промяна на имената на българските жители от турски генезис в Народна република България от комунистическия режим отпред с Тодор Живков. Експозицията е по самодейност на гражданската организация " Справедливост, права и културно съдействие на Балканите ", обединила някогашните лагеристи в " Белене " по време на асимилацията и техните близки.
Сред гостите на поклонението бяха посланикът на Турция у нас Н.Пр. Мехмет Саит Уянък и служебният министър на защитата Атанас Запрянов.
Организатор на поклонението е Инициативна група за подготовка и осъществяване на събитието, в което влизат жители, общественици и организации.
Концлагерът " Белене " е основан с поверително решение на държавното управление на Българска комунистическа партия с министър председател Георги Димитров на 27 април 1949 година През 1953 година е закрит, следвайки политиката на Москва за краткотрайно понижаване на репресиите в лагерите от наказателната система ГУЛАГ в Съюз на съветските социалистически републики. След експлоадиране на Унгарското национално въстание през есента на 1956 година комунистическата власт още веднъж отваря " Белене ".
През 1959 година лагерът още веднъж е закрит, откакто в изявление за западно издание тогавашният министър председател Антон Югов декларира, че в България към този момент няма лагери. В края на 1984 година комунистическият режим още веднъж отваря " Белене ", където изолира 517 български жители от турски генезис, съперници на така наречен възродителен развой. Последните лагеристи са освободени през 1987 г.
Един от потърпевшите, който идва чак от Бурса дружно с още някогашни лагерници от Турция, е Шукри Сюлейман Мехмед. Той е бил преподавател по немски език. Преди 40 години по време на образователен час в гимназия в Крумовград е отведен и въдворен в лагера " Белене “. Тогава той е на 34 години. В концлагера изкарва 18 месеца, а по-късно още 27 месеца е интерниран в едно монтанско село като пастир.
" Опитът за промяна на имената на етническите турци беше с изключение на закононарушение, само че и нарушаване на човешките права. Какво пречеше моето име и това на фамилията ми на България ", към момента си задава този въпрос той. След като през 1989 година е експулсиран в Турция Шукри Сюлейман Мехмед се връща в България през 1992 година Той е безапелационен, че макар, че са минали десетилетия от този интервал, изпълнен с тежки мемоари за дни на неопределеност, би трябвало да има осъдени за потърпевшите и жертвите на режима, въдворил стотици хора в концлагерите.
Тази година поклонението бе намерено от президента (1997-2002) Петър Стоянов. В словото си към присъстващите той акцентира, че лагерът " Белене " се трансформира в синоним на комунистическата принуда и комунистическата свирепост, която в доста огромна степен беше безсмислена.
" В България има още доста други лагери и затвори, " Белене " обаче се трансформира в синоним на комунистическата принуда и комунистическата свирепост, която в доста огромна степен беше безсмислена. Дори животното, което има нагон за оцеляване, убива други животни от своя тип, с цел да се нахрани и оцелее, само че в никакъв случай не се гаври с тях и не демонстрира такава свирепост, каквато проявя човек към индивида. Това беше извънредно присъща линия на комунистическия режим, който искаше да наруши приемствеността в българската страна. Той си послужи с тези ужасни способи, които за жалост и в този момент остават неразбираеми и незнайни освен на хората отвън страната ни, само че и за нашата необятна общност ", уточни още той.
" Паметта е този подарък от Бога, посредством, на който човек помни освен това, което се случило от деня, в който е почнал да мисли и да разсъждава, само че и това, което се е случило хиляди години обратно, с помощта на човешката история. Затова ще бъде непростителен грях в тази наша общобългарска памет да не бъде вграден споменът и за " Белене " и за всички останали места, които са знаци на ужасяващия комунистически режим ", добави президентът Стоянов.
Специален посетител на поклонението бе писателката Теодора Димова. " Самият факт да си на това място на страданието, на изтезанието, на унижението, на несправедливостта е тестване. Като че ли духът на самите жертви ни кара да минем през това тестване, с цел да станем по-силни ", сподели в обръщението си към присъстващите писателката. Според нея тази страница от най-новата история на България би трябвало да бъде прочетена и осмислена.
Отслужени бяха молебствия от представители на вероизповеданията, от които е имало жертви на концлагера. С овации бяха приветствани някогашни концлагеристи, които излязоха пред събралите се поклонници с надписа: " Последните очевидци до момента в който са живи, желаят да видят правораздаване ".
По време на поклонението бе показана и изложбата " 40 години памет за жертвите на лагера " Белене " (1984-1987) ". Тя демонстрира лагеристите по време на насилствената промяна на имената на българските жители от турски генезис в Народна република България от комунистическия режим отпред с Тодор Живков. Експозицията е по самодейност на гражданската организация " Справедливост, права и културно съдействие на Балканите ", обединила някогашните лагеристи в " Белене " по време на асимилацията и техните близки.
Сред гостите на поклонението бяха посланикът на Турция у нас Н.Пр. Мехмет Саит Уянък и служебният министър на защитата Атанас Запрянов.
Организатор на поклонението е Инициативна група за подготовка и осъществяване на събитието, в което влизат жители, общественици и организации.
Концлагерът " Белене " е основан с поверително решение на държавното управление на Българска комунистическа партия с министър председател Георги Димитров на 27 април 1949 година През 1953 година е закрит, следвайки политиката на Москва за краткотрайно понижаване на репресиите в лагерите от наказателната система ГУЛАГ в Съюз на съветските социалистически републики. След експлоадиране на Унгарското национално въстание през есента на 1956 година комунистическата власт още веднъж отваря " Белене ".
През 1959 година лагерът още веднъж е закрит, откакто в изявление за западно издание тогавашният министър председател Антон Югов декларира, че в България към този момент няма лагери. В края на 1984 година комунистическият режим още веднъж отваря " Белене ", където изолира 517 български жители от турски генезис, съперници на така наречен възродителен развой. Последните лагеристи са освободени през 1987 г.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ