Столичното 36-о СУ Максим Горки. Десетки патриотични организации и общественици

Столичното 36-о СУ " Максим Горки ".

Десетки патриотични организации и общественици упорстват за връщане на остарялото име на столичното 36-о Средно учебно заведение (СУ) " Максим Горки " – " Ген. Иван Колев ".

Това излиза наяве от техен цивилен апел, изпратен до медиите, просветителното министерство, Столичната община, Регионалното ръководство на образованието и управлението на учебното заведение.

Основният аргумент на създателите на декларацията, че преименуването на 36-о СУ през 1952 година е осъществено от комунистическия режим, признат за незаконен с решение на Народното събрание от 2000 година Освен това те показват че съветският публицист Максим Горки не дава отговор на Закона за предучилищното и учебното обучение (ЗПУО), съгласно който " името на учебното заведение би трябвало да е публично задоволително ".

" Като жители на Република България – демократична и правова страна, член на Европейския съюз, ние показваме своето мнение, че осъществените в интервала на комунистическия режим дейности, в това число и премахването на името на военачалник Иван Колев като патрон на 36 СУ, са част от незаконните напълно с антибългарска устременост решения, вземани в този интервал ", се споделя в апела.

Предложението за връщане на остарялото име на учебното заведение е изпратено на директорката му Светла Нотева още на 17 май от Сдружението за изграждане на монумент на ген. Иван Колев в Добрич. Въпросът по-късно е разискван от Педагогическия съвет на 36-о СУ, който съгласно създателите на концепцията погрешно е посочен като директорски орган на учебното заведение. По този мотив в гражданския апел се напомня, че съгласно ЗПУО " орган на ръководство и надзор на държавните и общинските институции в системата на предучилищното и учебното обучение е шефът ".

" Особено несполучлив е аргументът, бележит от Педагогическия съвет, че "...обществеността познава учебното заведение с името " Максим Горки ". Понятието " познава " няма нормативен темперамент, тъй като не се покрива с нормативното разбиране " публично задоволително име ". Известност на името и социална толерантност на името са две разнообразни неща. В случая, както настоящето име на учебното заведение, по този начин и неговото предишно име – " Генерал Иван Колев ", с което то е публично известно до 1952 година, са познати на обществеността имена. Но съгласно нас те показват несъпоставими като значителност персони съответно за историята на България ", стимулират се основателите на концепцията.

Допълват и, че възможното връщане на остарялото име " ще значи освен възобновяване на историческа правдивост, само че и ще бъде образец за родолюбие, от какъвто младото потомство постоянно ще има потребност ".

Според организациите и жителите, подписали апела, ген. Колев е " народен воин, бранител на Отечеството в трагичен исторически интервал, който би трябвало да се познава от българските възпитаници, и в същото време персона, чието държание, както в персоналния му живот, по този начин и при осъществяване на дълга към Родината е образец, който възпитава в добродетели, скъпи и изключително нужни през днешния ден ".

Тези претекстове обаче не се споделят от учителите в 36-о СУ, които единомислещо са дали своят вот на въпросния Педагогически съвет за опазване на сегашния му патрон Максим Горки.

" В случая Педагогическият съвет взема " решение " по въпрос, който не е от неговите пълномощия, защото " способен орган при взимане на решения за промени в наименованието на общинските учебни заведения на територията на град София е Столичен общински съвет ". Това разяснява в писмо до Сдружението Министерството на образованието и науката. Училището е безспорно " заинтригувана страна ", само че не е решителен орган в едно такова административно произвеждане. То няма пълномощие да издава заповед по отношение на смяна в наименованието на образователните заведения ", се споделя в декларацията.

Авторите са възмутени и от обстоятелството, че съгласно учителите в учебното заведение Максим Горки е от дълго време приет за " жител на света ".

" След демократичните промени както в България, по този начин и в Руската федерация след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година всяко безрезервно отношение към гражданското държание на Максим Горки може да се дефинира като неведение. Докато за делото и честното име на военачалник Иван Колев като бранител на Родината няма и не може да има две отзиви, то не по този начин стои въпросът с Максим Горки. По въпроса за литературната стойност на неговите творби има разнообразни и противоположни отзиви. Затова пък е потвърдено писмено, че този руски публицист е обвързван с някои от най-антихуманните страници в историята на сталиновия режим в Съюз на съветските социалистически републики. Той става апологет на този режим и поддържа политиката на мъчения и унижения на човешката персона, осъществена в всеобщ мащаб в концентрационните лагери ГУЛАГ ", продължава декларацията.

В нея се показва още, че актуалните откриватели са изнесли " голям брой доказателства за неговото неприемливо за публицист държание в тези години на всеобщи репресии и унижения на човешката персона ". Припомня се и визитата на Горки в един от лагерите в " Соловки ", след което там " е разстреляно дете ".

" Едва ли е инцидентно, че в самата Русия бяха възобновени старите наименования на град Горки и проспект " Горки " в Москва – надлежно Нижни Новгород и " Тверски проспект ". Това е също оценка, въпреки и непозната, както за личността на Максим Горки, по този начин и за политиката на " преименуване " в руския интервал. Оценка – показателна и поучителна. Факт е, че в уеб страницата на самото 36 СУ дълги години съществуваше следният изяснителен текст: " До края на живота си (Горки) приема и поддържа с престижа си закононарушенията на сталинския режим ". Но какъв образец е било това за учениците? И по какъв начин този " образец " се свързва с безусловно противоречивото изказване, че Максим Горки е " международен публицист, нравствен преподавател на Бърнард Шоу, Хърбърт Уелс, Стефан Цвайг и на редица още гении на словото ", питат подписалите апела.

В края му се прави и още едно конкретизиране за Максим Горки: " Оставянето за патрон на името на непознат казионен публицист, сталинист и великоруски шовинист, какъвто е Максим Горки, е в прорез с още два правилото, заложени в ЗПУО, а точно: " опазване и развиване на българската просветителна традиция " (чл. 3, алинея 1, т. 5) и " хуманизъм и приемливост " (чл. 3, алинея 1, т. 6) ".

Предстои патриотичните организации и общественици, подкрепящи преименуването на 36-о СУ да провеждат " спорен конгрес " на тематика: " Обществено задоволително ли е в XXI век Максим Горки да е патрон на българско учебно заведение? "

Сред основателите на тази концепция са придвижване " Обществен напън ", съюз на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ, клуб на летците " Капитан Димитър Списаревски ", клуб " Един завет ", съюз на офицерите от запаса " Атлантик ", Сдружение за създаване на монумент на военачалник Иван Колев в Добрич, сдружение " Родолюбец ", Запорожкото регионално сдружение за българска просвета в Украйна, българската община " Св.София " в град Измаил, Бесарабия, кметството на с. Бановка, Болградски регион в Бесарабия, групировка " Сите българи дружно ", общобългарски съюз " Истина ", спорен клуб " Свободна България ", съдружие " Достойнство, отговорност, морал " и историческо сдружение " Българска Орда ".

Сред подписалите декларацията са и политологът Антоний Гълъбов, някогашният народен представител от общински консултант от ДСБ Вили Лилков, историкът Георги Марков, журналистът иво Инджев, някогашният ни дипломат в Москва Илиян Василев, Манол Глишев, Марта Георгиева, поетът Румен Леонидов и други.