Паметникът на Съветската армия ли е най-големият проблем на държавата?
Столичният общински съвет (СОС) предходната седмица одобри решение, с което разпореди на кмета на София Йорданка Фандъкова да изиска от страната да реалокира от Княжеската градина монумента „ Паметник на Съветската войска ", който е държавна благосъстоятелност. Решението бе взето след бурни диспути в СОС, траяли няколко часа. „ За " преместването гласоподаваха 41 общински съветници, 13 бяха „ срещу " и 1 „ въздържал се ".
Паметникът на Съветската войска е паметник, ситуиран в Княжеската градина, в центъра на българската столица София, отдаден на руската Червена войска. Построен през 1954г, 10 години след Деветосептемврийския прелом от 1944г година От доста време този монумент е предмет на разгорещени разногласия по отношение на неговото предопределение и бъдеще.
Най-важният проблем на София и България ли е преместването на монумента?
В момента сме в предизборна акция. Никой обаче не приказва по какъв метод ще позволи проблемите на българите. Отсъства политически спор за належащите настоящи тематики, макар че по време на предизборна акция точно това би трябвало да се случва. Всъщност спор въобще липсва. За сметка на това настойчиво се заприказва за пренасяне на Паметника на Съветската войска.
От „ Демократична България ", естествено, се активизираха по тази тематика . Проблемът е, че с изключение на преместването на монумента, не чуваме нищо друго да оферират, с изключение на да предоставяме военна помощ на Украйна. Демек, да дадем оръжия, които нямаме. Но това е различен въпрос . Т.е. приказва се за външнополитически въпроси, липсват същинските вътрешнополитическите тематики, като преместването на паметника е само на дневен ред.
Защо е толкоз незабавно тъкмо в този момент да решим ориста на монумента?
Толкова ли се изчерпаха концепциите на дясномислещите партии и хора, че единствено това съумяха да измислят? Това ли е въпросът, който най-правилно обслужва едни партийни цели в предизборната акция? Какво си мислят, че в случай че съумеят да се „ преборят " за преместването на паметника, ще си покачат рейтинга? Странно. Само това ли съумяха да измислят?
След този монумент несъмнено ще пристигна време да се реалокират и паметниците на Съветската войска в Пловдив и Бургас, известни с името Альоша. Ако с тяхното пренасяне или унищожаване се разрешаваха с магическа пръчка проблемите ни, нямаше да имам нищо срещу да приказваме за това. Истината е обаче, че това няма да способства за безусловно никакви изгоди, с изключение на да зачеркнем историята си. Само че с премахването на монументите от времената преди 1989 година, не реализираме безусловно нищо. Историята си ни остава. Вместо да се поучим от нея, ние желаеме да я зачекнем с премахването на монументи, само че не това е методът.
Постоянно приказваме за разтрошаване, за разрушение, за срутване.
Никой обаче не споделя нищо, че вървим по разрушени тротоари, в случай че изобщо ги има. Чупим си колите по надупчените като швейцарско сирене дупки по улиците. Хората към този момент нямат зелени площи, тъй като те се застрояват. Стоим от ден на ден време в тапите. Дишаме все по-мръсен въздух. Няма места за децата ни в яслите и детските градини. Демографската рецесия ни унищожава като нация. Инфлацията намали приходите на българите. Това е единствено за пръв взор. Проблемите освен не понижават, само че даже се усилват . Преместването на паметника ли ще ги позволи?
Преди години взривихме (от втория път) мавзолея на Георги Димитров. Това да позволи някои проблеми? Станахме ли по-богати, по-образовани, по-можещи? Мисля, че отговорите всички ги знаем, само че желаеме още веднъж да се пробваме да разрушавам (преместване). И този път резултатът ще бъде еднакъв, както с мавзолея.
Вместо да градим, ние разрушавам (преместваме)
Някои може да не харесват времената преди 1989 година Но не може да ги зачеркнем. Хубави - неприятни, те са част от историята ни. Дори от нея може и пари да изкараме. Ако беше трансфорат мавзолеят в туристическа атракция, сигурно щеше да има чужденци, които биха желали да „ видят " част от историята ни. За някои от нас може да е неприятна, за други да е хубава, само че за задграничните туристи щеше да е забавна.
Същото важи и за Паметника на Съветската войска. Виждам постоянно, че и туристите минават през това място и с интерес го оглеждат, а гидовете им описват по какъв начин и за какво се появил. След това какво ще им описват за това място, когато има единствено градинка? Между другото, като виждам какъв брой младежи се събират на него, по нищо не проличава, че толкоз доста им пречи.
Ако нещо не ти харесва, ти не отиваш на него всяка вечер да се събираш с другари точно там. Същата картинка се вижда и на площадите на паметниците на Альоша в Пловдив и Бургас. Омразата към тази ера даже поражда насърчаване на вандалските прояви. Това си е чисто проваляне на една нация, откакто насърчава хуленето, вандализма и рушенето. Така че дано се съсредоточим върху в действителност значимите проблеми на българите, тъй като неналичието на обучение води до цялостен крах на нацията ни.
Хората не се интересуват дали даден монумент ще бъде отстранен или не, в случай че няма какво да ядат, не могат да образоват децата и няма тротоари и улици, на които да вървят обикновено и да карат колите си, без да се постанова за заобикалят дупките. Както ние се опитваме да заобикаляме дупките, по този начин и политиците заобикалят същински значимите въпроси, занимавайки ни с пренасяне на монументи.
Паметникът на Съветската войска е паметник, ситуиран в Княжеската градина, в центъра на българската столица София, отдаден на руската Червена войска. Построен през 1954г, 10 години след Деветосептемврийския прелом от 1944г година От доста време този монумент е предмет на разгорещени разногласия по отношение на неговото предопределение и бъдеще.
Най-важният проблем на София и България ли е преместването на монумента?
В момента сме в предизборна акция. Никой обаче не приказва по какъв метод ще позволи проблемите на българите. Отсъства политически спор за належащите настоящи тематики, макар че по време на предизборна акция точно това би трябвало да се случва. Всъщност спор въобще липсва. За сметка на това настойчиво се заприказва за пренасяне на Паметника на Съветската войска.
От „ Демократична България ", естествено, се активизираха по тази тематика . Проблемът е, че с изключение на преместването на монумента, не чуваме нищо друго да оферират, с изключение на да предоставяме военна помощ на Украйна. Демек, да дадем оръжия, които нямаме. Но това е различен въпрос . Т.е. приказва се за външнополитически въпроси, липсват същинските вътрешнополитическите тематики, като преместването на паметника е само на дневен ред.
Защо е толкоз незабавно тъкмо в този момент да решим ориста на монумента?
Толкова ли се изчерпаха концепциите на дясномислещите партии и хора, че единствено това съумяха да измислят? Това ли е въпросът, който най-правилно обслужва едни партийни цели в предизборната акция? Какво си мислят, че в случай че съумеят да се „ преборят " за преместването на паметника, ще си покачат рейтинга? Странно. Само това ли съумяха да измислят?
След този монумент несъмнено ще пристигна време да се реалокират и паметниците на Съветската войска в Пловдив и Бургас, известни с името Альоша. Ако с тяхното пренасяне или унищожаване се разрешаваха с магическа пръчка проблемите ни, нямаше да имам нищо срещу да приказваме за това. Истината е обаче, че това няма да способства за безусловно никакви изгоди, с изключение на да зачеркнем историята си. Само че с премахването на монументите от времената преди 1989 година, не реализираме безусловно нищо. Историята си ни остава. Вместо да се поучим от нея, ние желаеме да я зачекнем с премахването на монументи, само че не това е методът.
Постоянно приказваме за разтрошаване, за разрушение, за срутване.
Никой обаче не споделя нищо, че вървим по разрушени тротоари, в случай че изобщо ги има. Чупим си колите по надупчените като швейцарско сирене дупки по улиците. Хората към този момент нямат зелени площи, тъй като те се застрояват. Стоим от ден на ден време в тапите. Дишаме все по-мръсен въздух. Няма места за децата ни в яслите и детските градини. Демографската рецесия ни унищожава като нация. Инфлацията намали приходите на българите. Това е единствено за пръв взор. Проблемите освен не понижават, само че даже се усилват . Преместването на паметника ли ще ги позволи?
Преди години взривихме (от втория път) мавзолея на Георги Димитров. Това да позволи някои проблеми? Станахме ли по-богати, по-образовани, по-можещи? Мисля, че отговорите всички ги знаем, само че желаеме още веднъж да се пробваме да разрушавам (преместване). И този път резултатът ще бъде еднакъв, както с мавзолея.
Вместо да градим, ние разрушавам (преместваме)
Някои може да не харесват времената преди 1989 година Но не може да ги зачеркнем. Хубави - неприятни, те са част от историята ни. Дори от нея може и пари да изкараме. Ако беше трансфорат мавзолеят в туристическа атракция, сигурно щеше да има чужденци, които биха желали да „ видят " част от историята ни. За някои от нас може да е неприятна, за други да е хубава, само че за задграничните туристи щеше да е забавна.
Същото важи и за Паметника на Съветската войска. Виждам постоянно, че и туристите минават през това място и с интерес го оглеждат, а гидовете им описват по какъв начин и за какво се появил. След това какво ще им описват за това място, когато има единствено градинка? Между другото, като виждам какъв брой младежи се събират на него, по нищо не проличава, че толкоз доста им пречи.
Ако нещо не ти харесва, ти не отиваш на него всяка вечер да се събираш с другари точно там. Същата картинка се вижда и на площадите на паметниците на Альоша в Пловдив и Бургас. Омразата към тази ера даже поражда насърчаване на вандалските прояви. Това си е чисто проваляне на една нация, откакто насърчава хуленето, вандализма и рушенето. Така че дано се съсредоточим върху в действителност значимите проблеми на българите, тъй като неналичието на обучение води до цялостен крах на нацията ни.
Хората не се интересуват дали даден монумент ще бъде отстранен или не, в случай че няма какво да ядат, не могат да образоват децата и няма тротоари и улици, на които да вървят обикновено и да карат колите си, без да се постанова за заобикалят дупките. Както ние се опитваме да заобикаляме дупките, по този начин и политиците заобикалят същински значимите въпроси, занимавайки ни с пренасяне на монументи.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ