Кражбите на софийските гробища не секват
Столичните паркове за безконечен покой непрекъснато са под набезите на вандалите, макар сякаш строгите охранителни ограничения, които общината взе още през 2014 година, когато с категорично разпореждане бе упоменато, че би трябвало да се записват автомобилните номера на влизащите и излизащите от гробищата автомобили; че най-малко един от каменоделците би трябвало да има документ за майсторство, а всички служащи е належащо да имат чисто престъпно досие. Още преди 10 години тук-там бяха сложени видеокамери за 24-часово наблюдаване, които по неписано предписание много постоянно не записват.
И по този начин кражбите продължиха…
Наглеците отмъкват всичко – от железни кандила и кръстове до мраморни плочи. Плячката се препродава по няколко пъти на нови опечалени родственици, които гледат да се снабдят с кръстове на преференциална цена.
Част от притежателите на разрушени гробове са подали тъжби против частните охранителни компании с молба да бъдат възобновени сумите по счупените монументи и изкъртените стоманени огради. Делата обаче се точат с години и до финансово обезщетение се стига рядко.
Пейките, които в положителното остаряло време роднините слагаха около купчините с пръст, от дълго време принадлежат на предишното. Никой не оформя място за сядане, нито за масичка за слагане на храната по време на панихидите, тъй като било безсмислено. Дни след заваряването на масата тя била откъртена и претъргувана.
Близките на покойници считат, че зад вандалщината стоят наши сънародници, близки до притежателите на траурни организации.
„ Огорчена съм от служащи в Бакърените гробища. На погребението на татко ми сложихме дървен кръст. Сбогувахме се и си тръгнахме. Преди да създадем панихида за 40 дни, останахме сюрпризирани, че не можахме да намерим мястото. Всички кръстове в близост бяха изчезнали. Добре че на листче бяхме записали номера на имота на баща. Разочарованието ни не свърши до такава степен. Гробът е остарял, заплатен до живот по линия на баба и дядо, родителите на татко ми.
Няколко пъти сме го намирали разравян. Наглостта на вандалите стигна до такава степен, че разрушиха циментовата ограда и я изнесоха в незнайна посока, дружно с железата, които бяхме поставили като ограда. Кога е станало това – никой не можа да ни каже. Няма смисъл да вършим и следствие, тъй като знаем, че то ще стигне до кривата круша.
Говореше се, че гробари през зимата се топлят с дървени кръстове, в случай че им свърши горивото, че бетонната ограда се препродава на други опечалени, като й се прибавя малко нов цимент. Една вдовица ни разказваше, че откакто обиколила километри гробищна повърхност, намерила пейката, инсталирана до гроба на някогашния й брачен партньор на непознат гроб. Била пребоядисана. Познала я по дребните недостатъци в дървесината.
Как се случват тези неща?! Нали гробищните паркове имат входове и затварят след 17 часа следобяд?! Имат охранители. За да се изнесат мраморните плочи, си би трябвало кола. Същото важи и за направените от камък. Явно някаква „ невидима мощ ” кърти гробове, пренаписва имена на мъртъвци, а след това продава „ новите ” плочи на роднините на новите покойници ”, възмутена е столичанката Любов Николова.
Знае се и за друга скица на мародерство, при която съзнателно се поврежда паметникът. После се звъни на роднините, с цел да бъдат осведомени за случилото се. Почти незабавно се предлага и решение – ново създаване, което да бъде по-качествено, по-сигурно и да не предстои на трошене. Прозвъняващите изясняват, че те могат да създадат резистентен строеж и даже да вардят гроба от мародери против несъмнено възнаграждение на година. Понякога намирали наивници в самите гробищни паркове. Виждайки тъжните старици, те влизали в контакт с тях, започвали да ги успиват с благи думи и след 10-15-минутен диалог предложили да наглеждат мястото против символичните 20 лв. годишно. Възрастните рядко са замисляли над преференциалната оферта. Вадели парсата и благославяли мургавите служащи за положителното, което щели да извършат.
„ Железни кръстове от дълго време никой не поръчва, тъй като изчезват от гроба. Те се слагат в раниците на недобросъвестните служащи и предават за желязо. Железни огради също рядко се вършат – ясно е, че ще бъдат изкъртени и продадени за жълти стотинки на компания за вторични първични материали. Вазите за цветя също ги хвана неналичието. Близките избират да изрежат пластмасова бутилка от минерална вода, в която да слагат китките, вместо да купят нещо, което по-късно ще отиде на битака.
Най-честите похищения са на Централните софийски гробища върху по този начин наречените колумбарийни стени, където се поставят урните. Тъй като всичко по тях е изписано с дребни букви и направено с дребни плочи, къртенето става бързо и неусетно.
Задигнатият материал може да бъде подложен и в дамска чанта. Елементите по урните се изнасят, без да вършат усещане на охранителите. Сравнително недокоснат остава ВИП парцелът. Може би тъй като се намира покрай административната постройка на Централните гробища. Там е оживено и това евентуално възпира крадците, а и въпреки всичко тук са положени костите на обществени фигури. Годишно към 1000 гроба са поругавани в „ Бакърена фабрика “ и „ Малашевци “, разясняват осведомени с диващината по гробищните паркове в София.
Автор: Уикенд, crimesbg.com
