Столичната улица Латинка“ е една от най-красивите в София –

Столичната улица „ Латинка “ е една от най-красивите в София – на времето там живееха видни фигури от някогашната комунистическа номенклатура. На 2 октомври 1996 година в 9.20 часа там бе погубен някогашният министър председател на България Андрей Луканов. И до през днешния ден – 24 години по-късно, убийството остава неразкрито. Луканов е прострелян с 4 патрона в тил. Убиецът стреля от разстояние по-малко от 2 метра, до момента в който жертвата звъни по домофона на жена си пред входа на блока на ул. „ Латинка “ 15. Луканов е 40-ия български министър-председател и седмият, станал жертва на атентат. Четирите патрона са изстреляни от револвер, екипиран със заглушител. Убиецът стреля затулен зад резервоар за отпадък, превдварително решен с клошарски облекла. Така никой от съседите нито чува, нито съумява да види нещо, с изключение на безжизненото тяло на политика. Огледът на криминалистите продължава повече от 10 часа, а револверът „ Макаров “ е открит в торба, скрита зад радиатора в блок на близката улица „ Димчо Дебелянов ”. Други следи от килъра липсват. Според проверяващите убиецът е чужденец и е напуснал страната. Твърди се, че е убит с автомат „ Калашников “ ден по-късно в столицата на Украйна, Киев. Доказателствата в тази тенденция обаче са прекомерно нищожни. За проверяващите има и друго необичайно събитие - в деня на покушението за пръв път от доста време някогашният министър председател е без защита. Разбрал се е със комшия да го закара до работата му – офиса на тогавашното българо-руско акционерно сдружение за импорт на газ „ Топенерджи “. Личният му телохранител, който е някогашен командос от отряда за битка с тероризма – СОБТ, този ден изобщо не е бил на работа. Разследващите стигат до револвера на килъра, само че оповестяват за откриването на оръжието едвам 40 дни по-късно. Това значително опорочава следствието и е употребявано по-късно от юристите на упрекнатите лица в съда. Всъщност прогрес в следствието идва 3 години по-късно. На 23 май 1999 година на Капитан Андреево са арестувани двама украинци – Александър Акимов и Владимир Шевчук. Двамата са оповестени от Министерство на вътрешните работи като обвинени за убийството на Андрей Луканов. След няколко часови разпита чужденците показват други техни сънародници за директните причинители на покушението – Алексей Кичатов и Александър Русов. Всички медии гръмват, че убийството е разкрито. От прокуратурата не пропущат да се похвалят, че са арестувани причинителите на едно от най-знаковите убийства на прехода. Задържаните вършат цялостни признания. Изготвя се обвинителен акт, съгласно който Русов е директният причинител, а Кичатов е негов помощник. Обвинение е повдигнато и на строителния бизнесмен и началник на компания „ Колонел “ Ангел Василев като гарант, а като съучастници са подведени под отговорност водачът му Юрий Ленев и племенникът му Георги Георгиев – Голе. През 2003 година и петимата са наказани на пожизнен затвор. Три години по-късно обаче Софийският апелативен съд ги оправдава, а през 2007 година Върховният касационен съд постанонява дефинитивно, че са почтени. Мотивът на висшите магистрати е, че самопризнанията са изтръгнати с мъчения и не са събрани задоволително годни доказателства. И петимата подсъдими и оправдани по-късно завеждат серия каузи против България в Страсбург и съумяват да осъдят страната за общо над половин милион лв.. Пистолетът „ Макаров “ е нишката, която в началото разплита следствието, а по-късно се оказва скритият коз на отбраната за оневиняването на подсъдимите. Причината е в пропуски, свързани с следствието, загадъчният метод на разкриване и подозрения към точната дата на намирането на оръжието. По делото е маркирано, че на 7 ноември 1996 година 88-годишният пенсионер Цвятко Николчовски, до момента в който вади бележки от пощенската си кутия във вход „ А “ на блок 86 в квартал „ Изток “, изтървава едното листче и то пада сред ребрата на радиатора. Той се пробва да го извади и по този начин попада на увитото в брезент оръжие със заглушител, грижливо прикрито зад радиатора. Разследващите откриват, че заглушителят е особено приспособен за модела револвер „ Макаров “, защото общоприетият няма алтернатива за потреблението на такова съоръжение. Според проверяващите заглушителят не е юридически у нас, а най-вероятно от занаятчия в някогашните руски републики. Експертизата обаче разкрива и нещо, което изцяло изненадва проверяващите – със същото оръжие е погубен украинеца Сергей Шанин на 6 март 1996 година в столичния квартал „ Надежда “. Така стартират така наречен оперативни беседи с украинци. Така се стига до Владимир Шевчук, който пък показва Кичатов. Шевчук и Александър Акимов са хванати благодарение на турските служби на границата и са разпитвани в прословутата къща в Копривщица. По-късно по делото ще стане ясно, че там са водени и „ оперативни беседи “ с подсъдимите, а показанията от тях са изтръгнати с принуждение. Медиите я кръщават „ Къщата на ужасите “, а Кичатов е заставен да признае освен за Луканов, само че и за убийствата на Шанин и планове в бунар в Нови хан различен украинец – Юрий Кутепкин. След показанията на Кичатов украинските служби задържат в Бердянск Русов и ни го предават. От Чехия пък е екстрадиран Ангел Василев. Те дружно с другите обвинени също са затворени в „ Къщата на ужасите “ и дават нужните за покачване на обвиняване показания, уличаващи ги в убийството. По-късно тези неща се обясняват в съда и обвиняването се сгромолясва тотално. За топкриминалиста Ботьо Ботев, който е водещ следствието по това време, главната версия за гибелта на Луканов е, че е станал жертва на кръга „ Орион “. Причината е, че Луканов е щял да разобличи боса на " Орион " Румен Спасов. В протокол за разпит на Спасов от Националната следствена работа директно след убийството той декларира: " Не скърбя за гибелта на Луканов. С него сме в неприязнени връзки. Считам, че той е виновен за гибелта на татко ми. Но нямам връзка във връзка с осъщественото ликвидиране. " След дългогодишната работа по най-емблематичното ликвидиране от най-новата ни история Ботьо Ботев е навързал събития от последния месец от живота на Луканов. Според него тъкмо месец преди Луканов да бъде убит, на 2 септември 1996 година някогашният министър-председател се среща с тогавашния началник на Национална работа " Сигурност " Юлий Георгиев. Босът на " Орион " предходните дни обработва Георгиев в качеството му на началник на НСС да организира среща и диалог с Луканов. С оглед да се изгладят несъгласията посред им, които вредят на партията и на страната. Румен Спасов предлага на Луканов мир. Срещата се организира във вилата на Петър Манджуков в Бояна. Това е последният опит да се решат връзките им. Луканов отхвърля. Точният отговор на Луканов към Юлий Георгиев е: " Иди кажи на тези мародери, че с тях в домошлук няма да влизам. " За тази среща Луканов споделя със свои съпартийци. След убийството за този диалог е известено тогавашното управление на Министерство на вътрешните работи, само че той не доближава до проверяващите. Русов разхожда туристи в Азовско море, Кичатов стана пощальон у нас Оневинените за убийството на Луканов украинци започнаха личен бизнес с парите, които взеха от осъждането на България в Стасбург. Александър Русов има яхта, разкрил е туристическо агентство и разхожда туристи из Азовско море. Той лежа малко над 6 години в български затвор и съумя да вземе 150 000 лв. обезщетение по-късно. Русов, който тази година навърши юбилейните 50 години, живее в родния си Бердянск с жена си Наталия и като капитан на яхта се е отдал на обичания си лов на риба. За разлика от Русов Кичатов не пожела да се върне в родината си. Установи се в София, ожени се за българка и откри компания за куриерски услуги. Твърди, че откакто влезнал в пандиза, попаднал на хора, а и станал по-добър християнин. Съдия Георги Георгиев, произнесъл доживотните присъди, малко след делото отпътува със фамилията си в Съединени американски щати, където живее и до през днешния ден. В 5-членния състав с Георгиев бе и арбитър Цветинка Пашкунова, която в този момент е член на Висшия правосъден съвет. Галина Тонева от арбитър стана зам. основен прокурор, а в този момент още веднъж е редови арбитър във Върховен касационен съд. Прокурорът Николай Кокитов пък сега работи като юрист.