Столичната община иска да вдига билото на депо "Долни Богров"

...
Столичната община иска да вдига билото на депо "Долни Богров"
Коментари Харесай

София строи планина от боклук на "Долни Богров"

Столичната община желае да подвига билото на хранилище "Долни Богров " и да натрупа там по 146 хиляди тона боклук от завода за боклуци. Сметището и в този момент импровизирано се употребява като скрития пети детайл на системата, решителен проблемите на града. Инсинераторът на София се трансформира в тематика за партиите на смяната, като се появиха оферти за прекъсване на плана.
Дъждовен октомврийски ден. Жителите на софийските села Челопечене и Долни Богров блокират бул. " Ботевградско шосе " с искане изсипването на отпадъци на хранилище " Долни Богров " да спре и най-сетне то да бъде закрито.

Ако имате чувство за дежа вю, грешката не е във вас. Всъщност това е едно много остаряло заричане на Столичната община за остарялото бунище " Долни Богров ". То трябваше да бъде рекултивирано още през 2015 година с стартирането на завода за боклуци на столицата до Гара Яна.

Вместо обещания парк и 80 хиляди дървета там не престават да циркулират камиони с отпадък. За интервала 2013 - 2020 година на " Долни Богров " са влезнали най-малко 1 млн. тона боклуци, част от тях в несъблюдение на комплексното позволение на депото. И в несъгласие на цялата логичност за ръководство на отпадъците и превръщането им в RDF гориво.
Реклама
Нещо повече - при започване на есента общината излезе с капиталово желание да вдигне кота било на кафези 1 и 2 на хранилище " Долни Богров " и по този начин да узакони големите количества, които идват от завода, другояче струващ 300 млн. лева Или казано по различен метод - да направи камарата от боклуци още по-голяма. И най-много да я узакони за години напред.

Едно от обясненията за плана за повдигане на билото е точно потребността от изпиране на дългогодишните несъответствия, с цел да не се стигне до проблеми при новата контролна власт. Разбира се, причина е и неспособност общината да се оправи с отпадъците на града, като определеният преди 10 години метод среща от ден на ден рецензии и наподобява все по-морално стар. А новите документални размери в депото просто ще обезпечат успокоение до промяната на кмета и боклукът ще се изсипе на главата на идващия.

Не липсват и догатки, че общината в даден миг може да употребява рецесията в Долни Богров, с цел да прокара по-бързо плана си за инсинератор, поставяйки града в пред тежки алтернативи.
Заводът, който създава боклуци
За да се разбере казусът на сметището " Долни Богров ", би трябвало да се тръгне от завода за боклуци на София - така наречен " Интегрирана система от уреди за отнасяне на битовите боклуци на Столичната община - площадка " Садината ". Тя има три съставния елемент: апаратура за биологично отнасяне (където попадат зелени отпадъци), хранилище " Садината " и Инсталацията за механично-биологично отнасяне (МБТ), по-популярна като завода за произвеждане на RDF от боклуците.
Реклама
В завода попада всичко от сивите контейнери за битова боклук на столицата. Той работи от септември 2015 година Капацитетът му е 410 хиляди тона боклуци на година, от които би трябвало да създава по 178 хиляди тона RDF. Горивото пък трябваше да отива в инсинератора на " Топлофикация София " - последният, четвърти, детайл на завода, а до неговата поява да се изгаря в циментовите фабрики.

Системата обаче не сработва както би трябвало и от 2015 до 2019 година в това число заводът съумява да създаде едвам една трета от планувания RDF. (Данните са от формалните отчети на предприятието към Изпълнителна организация " Околна среда ".).

А поради това стартират да не излизат и всички останали по веригата. Тъй като над 100 хиляди тона от отпадъка не е станал на RDF, той си остава боклук (с код 19 12 12, водещи се други боклуци, в това число смеси) и би трябвало да отиде на хранилище. За което би следвало да се заплащат и такси.
Автор: Капитал Закъде сме без " Долни Богров "
Така се стига до втория проблем - съгласно плановете отпадъците от завода за хранилище не трябва да надвишават 75.6 хиляди тона. Данните обаче демонстрират, че още през 2016 година те са 156 хиляди тона и порастват всяка последваща година, като за 2019 година са близо 174 хиляди тона.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Промишленост 2 Коронавирус 3 Банки и финанси 1 Промишленост 2 Градове 3 Медийна сергия 1 Медийна сергия 2 Медиа и реклама 3 Политика Реклама
Към завода има построено с европейски пари хранилище - " Садината ", което би следвало да приема написаните до 75.6 хиляди тона на година. Но стремглавото им надхвърляне води до по-бързо запълване на потенциала.

Така се оказва, че към 100 хиляди тона отпадъци, минаващи всяка година през завода, няма къде да отидат. Там се появява петият детайл в картинката - депото в Долни Богров, което комфортно се води в развой на безконечна рекултивация.

Сметището е работило от 1972 до 1997 година През 2012 година са планувани 36 млн. лева за закриването и рекултивацията му, като година по-късно Столичната община съумява да получи сложно позволение за " Инсталация по план за закриване и рекултивация на сметоразтоварище - с. Долни Богров, посредством неутрализиране и оползотворяване ".

Процесът трябваше да трае три години - до 2015 година, за да има къде да отиват отпадъците в междинния интервал след затварянето на " Суходол " и преди стартирането на завода за боклуци. (Това включва редом засипване с пръст, създаване на системи за хващане на инфилтратни води, газоулавяне, изолационни мембрани, оформяне на откоси и т.н.)
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Реклама
Обратно на обещанията и очакванията, най-силните години на депото стартират точно с стартирането на завода.

От данните се вижда, че то стартира да прибира две трети от отпадъка на завода, или по над 100 хиляди тона от въпросния боклук 19 12 12. Останалата една трета от него отива на " формалното " европейско хранилище " Садината ". Отпадъкът е еднакъв по код и генезис. Когато той отива на " Садината " обаче, се води за депониране, а когато се кара на " Долни Богров ", се води за оползотворяване за задачите на рекултивацията.
За без пари на сметището
Това решение води и до други плюсове за Столичната община. А точно в отчислянията за депониране, които заявява пред Регионална инспекция за опазване на околната среда, най-малко съгласно обществените информации на екоинспекцията за депонираните боклуци на нейна територия по депа.

По Закона за ръководство на отпадъците са планувани две такси при депониране (по сметки на РИОСВ). Едната е по 4.77 лева на звук и отчислението е за бъдеща рекултивация на депото. Втората е по-висока и пораства по години, като през 2020 година е 69 лева./тон. (2022 година ще е 95 лева./тон). Тя има за цел да работи възпиращо на общините и да ги предизвика да ръководят отпадъците по-добре и да понижават количествата.

Разрешената норма на отпадъците за депониране на " Долни Богров " (което се води в рекултивация) е 260 хиляди тона и за 4-5 години позволеният потенциал от 1.195 млн. тона бързо би се запълнил. Данните от Регионална инспекция за опазване на околната среда за отпадъците на " Долни Богров " за интервала 2013 - 2020 година демонстрират по какъв начин до 2015 година в това число там са отивали по над 160 хиляди тона боклуци за депониране (общо 442 хиляди тона). Този поток секва през 2016 година и от този момент до момента за депониране отиват и се заявяват отчисления за по едвам 3-4 хиляди тона на година (виж таблицата). Това най-вероятно разрешава на общината да твърди пред публиката, че потенциалът на депото (1.195 млн. тона) бил напълнен в доста дребен размер и да провокира неразбиране.

През 2016 година обаче скача размерът на другите боклуци - тези от завода (с код 19 12 12). До 2020 година в това число на " Долни Богров " са отишли 560.5 хиляди тона от този вид. Те обаче не са забележими в таблиците на Регионална инспекция за опазване на околната среда с отчисленията за депониране (данните за тях на " Капитал " в таблицата са от отчетите за депото към ИАОС). Причината за неналичието им е неразбираема, като единственото пояснение би могло да бъде, че се водят за оползотворяване. Единственият плюс е че най-малко отпадъците от завода са минали авансово отнасяне.

От Столичната община не дадоха отговор на въпросите за " Капитал ", в това число и какъв брой се заплаща за звук боклук от завода, попадащ на " Долни Богров ". Сметка на " Капитал " демонстрира, че в случай че Столичната община заявяваше отчисления за действителното депониране на въпросните 560 хиляди тона, това би и коствало към 30 млн. лева, а единствено за следващата година по новите цени - към 10 млн. лева за 100 хиляди тона. Или наричането на отпадъците с разнообразни имена вълшебен очевидно икономисва както място в депото (поне на хартия), по този начин и пари на общината за отчисления за депониране. А и политическо напрежение.
Автор: Капитал Автор: Капитал Автор: Капитал Да заметем едни 100 хиляди тона
Рекултивацията на " Долни Богров " с боклуци от завода също не минава без нарушавания в комплексното позволение. Това се вижда този път от отчетите на " Чистота Искър " (с ново име " Софекострой " ), на която е предоставен планът. Според комплексното позволение оптималният размер на този вид боклук (19 12 12) е 54 хиляди тона. Или всяка година това количество се надвишава двойно.

Това става със знанието на районната екоинспекция, както и на Столичната община, като всяка година през лятото се пускат уведомителни писма от " Чистота Искър " за това противоречие, а идната година обстановката се повтаря.

В отчетите до Регионална инспекция за опазване на околната среда написа, че предаването на отпадъка за оползотворяване на хранилище " Долни Богров " е наложено от съвсем запълнения потенциал на първо равнище на клетка 2 на хранилище " Садината ". Официалната теза на общината за пред публиката обаче е противоположната - " нуждата от обезпечаване на материали за осъществяване на плана за рекултивация на хранилище " Долни Богров ". Все едно се построява нова планина и заводът е в услуга на депото, а не противоположното.
На депото " Долни Богров " на година постъпват към 100 хиляди тона боклук от завода. Общината споделя, че ги употребява за рекултивация Фотограф: Николай Ангелов от ИК на Челопечене Изпиране на депото
Сега общината употребява същата аргументация и за плана за повдигане на кота било - заради " установено незадоволително положително уплътняване на депонираните боклуци в някои сектори на тялото на сметоразтоварището и настъпили промени по време на употребата на Клетка №1 и Клетка №2 се постанова смяна на работния план и технологията на неутрализиране на боклуци в тези кафези ".

Или макар хилядите тонове отпадъци над нормата отново няма задоволително положително уплътняване на " Долни Богров ". Естествено планува се коригирането да е с голямо количество боклук от завода, като се пораждала " нужда от увеличение на количествата на одобрявания за оползотворяване боклук с код 19 12 12 от 54 хиляди тона на 146 333 хиляди тона на година ". Или даже над това, което сега отива там по документи.

Крайният период на валидност на депото в Долни Богров не става явен. Преди няколко месеца по Закона за достъп " Капитал " получи отговор от общината, че повдигането на кота било е направено с оглед " гарантиране на експлоатационна сигурност на рекултивацията в дълготраен проект ". На протестиращите пък кметът на столицата Йорданка Фандъкова даде обещание затварянето му да се случи през август 2023 година, като се отворят нови кафези на " Садината ". Дали това ще се случи и по какъв начин Столичната община ще реши изцяло проблема с боклуците към момента не е ясно. През 2023 година обаче има избори за локална власт.
Боклукът, който се задаваПодходът към боклуците, който София избра преди повече от десетилетие, срещна много рецензии още тогава. С времето те се усилват и технологията беше окачествена от екоорганизации отпред със " За Земята " като " морално и идейно остаряла ". Накратко, всеяден цех, захранван от сметосъбиращите компании, който би трябвало да зарежда огромен инсинератор, няма по какъв начин да докара до осъществяване на йерархията при отпадъците и задачите на Европейски Съюз. А точно - понижаване на основаването на отпадъците, повторна приложимост, преработване, задачите за които порастват доста, и едвам тогава - някакъв тип оползотворяване (каквото се води и изгарянето) и последна фаза хранилище.Критики провокира и местоположението на инсинератора в Топлоелектрическа централа " София " зад централната жп гара, което допуска големи разноски за превоз и непрекъснато циркулиращи камиони през града. Градът има съществени проблеми с качеството на въздуха. А технологията допуска и остатъчни рискови боклуци. Цената на плана е близо 300 млн. лева без Данък добавена стойност, като единствено 57.6% са безплатно финансиране. През всички тези години Столичната община показва и изключителна неяснота, а делата по решението по Оценка на въздействието върху околната среда не престават.Работата на завода докара до още въпроси, на които все по този начин не се дава отговор. Защо той създава толкоз малко RDF и това значи ли, че с цел да се запълни потенциалът на инсинератора, ще се внася отпадък? Както и за какво, в случай че заводът може да създава повече RDF, няма задоволително искащи да го купуват. И това значи ли, че в центъра на столицата ще се изгаря фалшив RDF.Не на последно място остава и подозрението до каква степен общината има потенциал да се оправи с сходен план, откакто заводът не извършва нормите си, обстановката с депата се замита, а сложни разрешителни не се съблюдават. Сложното оборудване на инсинератора пък е поверено на " Топлофикация София ", сдружение с големи задължения и с доста незнайни във връзка с бъдещата му благосъстоятелност.Общината обаче наподобява решена на всичко да прокара плана, като даже назначения на финалната права зам.-кмет по околната среда Десислава Билева идва от надзорния съвет на " Топлофикация София ". След като Комисия за защита на конкуренцията върна преразглеждането на офертите за инсинератора, сега се избира сред китайския претендент и свързани компании с Богомил Манчев и с Христо Ковачки, върнат в играта от комисията.Темата с инсинератора се оформи като конфликтна сред четирите договарящи за съставянето на държавно управление партии. От " Демократична България " предложиха планът да бъде спрян и да се намерения за изгарянето на отпадъците на други места, като да вземем за пример в държавния Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ". От " ИТН " и Българска социалистическа партия обаче се оповестиха за по-задълбочен метод по тематиката със прекъсването на плана. Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Калина Горанова
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР