Тандема Пуева - Кънев представя галерия Арте
Столичната изложба " Арте " (ул. " Бузлуджа " 31) показва до 11 февруари " Тандемът Пуева - Кънев " - галерия статуя и живопис от двамата създатели.
" Вярващият буйно в съдбовността русенски художник Кънчо Кънев още през 1987 година, виждайки Маргарита Пуева на нейната галерия в изложба " Досев " в София, си пожелава в миналото да я има до себе си. И го реализира след години, попадайки към този момент в изложба " Пуева " в Дюселдорф. Така фантазията му се сбъдва и стартира животът на тандема Пуева - Кънев, действителен на познатия принцип на противоположностите. Тя - буйна, ексцентрична, чепата като темперамент, на моменти с несъмнено ексцентрично държание в обществото, дало й прозвището " Желязната лейди ". Той - прочувствен, сензитивен, толерантен и мирен. Неговите деликатни лирични абстракции, отдадени на тънките човешки положения, контрастират с нейното фигуративно изкуство, повлияно от игровия код на homo ludens и непредвидима фикция. Но изчистени като контур и обработени до съвършенство, пластиките на Маргарита носят и нещо доста близо до поетичния свят и изтънчена цветност в платната на Кънчо. Това е необремененият от новите технологии свят, в който човек живее в естетика с природата. Светът, който двамата създатели са градили поотделно през годините. " (Аксиния Джурова, 2015 г.)
Едва в този момент, 7 години откакто Марги ни напусна вечно, изложба " Арте " за пръв път демонстрира взаимни произведения на двамата създатели: обща пластика и живописна картина - портрет, чувствени като самия тандем Пуева - Кънев. Изложбата включва част от креативния път на Маргарита Пуева (предимно от последните 10 години от нейния живот) и живописните платна на Кънчо Кънев, основани особено за актуалната експозиция. Заради пандемията към този момент две години отлагаме тази експозиция, пропуснахме юбилея на Марги (70 години от рождението й). Днес откриваме на 20 януари (рождената й дата) и посвещаваме това събитие на неспокойния й креативен дух, на упоритата и несломима лейди, споделя галеристката Гергана Борисова. " Светът на Маргарита бе този, който е съществувал, когато човек е съжителствал в естетика с природата. Целият й екстаз от природата е подправен с тъничък комизъм и стилистика, построена с обмислен еклектизъм, в който се откриват сюрреалистични препратки към северноевропейската неокласика. Неслучайно нейният гений бе оценен още през 1987 година, когато получи премията за статуя на Хенри Мур. " (Аксиния Джурова, 2015 г.)
Можем единствено да прибавим думите на Кънчо Кънев, който обобщава както своята живопис, по този начин и миговете, бленувани по обичаната Маргарита: " Човешката суетност и шум отлетяха със залеза. Плажът облече дрехата на уединението. Стъпвайки безшумно по пясъка, не наруших съня на птиците. Сгушени в храстите, ги топлеше ароматът на притихналото море. Въображението ми откриваше оставените следи на юношата. Когато е безшумно и всички спят, се раждат вълшебствата. Разбуждат се недокоснатите кътчета в нас и разлистват порива на желанията. Съкровени мигове, разгадаващи тайнството живот. "
" Вярващият буйно в съдбовността русенски художник Кънчо Кънев още през 1987 година, виждайки Маргарита Пуева на нейната галерия в изложба " Досев " в София, си пожелава в миналото да я има до себе си. И го реализира след години, попадайки към този момент в изложба " Пуева " в Дюселдорф. Така фантазията му се сбъдва и стартира животът на тандема Пуева - Кънев, действителен на познатия принцип на противоположностите. Тя - буйна, ексцентрична, чепата като темперамент, на моменти с несъмнено ексцентрично държание в обществото, дало й прозвището " Желязната лейди ". Той - прочувствен, сензитивен, толерантен и мирен. Неговите деликатни лирични абстракции, отдадени на тънките човешки положения, контрастират с нейното фигуративно изкуство, повлияно от игровия код на homo ludens и непредвидима фикция. Но изчистени като контур и обработени до съвършенство, пластиките на Маргарита носят и нещо доста близо до поетичния свят и изтънчена цветност в платната на Кънчо. Това е необремененият от новите технологии свят, в който човек живее в естетика с природата. Светът, който двамата създатели са градили поотделно през годините. " (Аксиния Джурова, 2015 г.)
Едва в този момент, 7 години откакто Марги ни напусна вечно, изложба " Арте " за пръв път демонстрира взаимни произведения на двамата създатели: обща пластика и живописна картина - портрет, чувствени като самия тандем Пуева - Кънев. Изложбата включва част от креативния път на Маргарита Пуева (предимно от последните 10 години от нейния живот) и живописните платна на Кънчо Кънев, основани особено за актуалната експозиция. Заради пандемията към този момент две години отлагаме тази експозиция, пропуснахме юбилея на Марги (70 години от рождението й). Днес откриваме на 20 януари (рождената й дата) и посвещаваме това събитие на неспокойния й креативен дух, на упоритата и несломима лейди, споделя галеристката Гергана Борисова. " Светът на Маргарита бе този, който е съществувал, когато човек е съжителствал в естетика с природата. Целият й екстаз от природата е подправен с тъничък комизъм и стилистика, построена с обмислен еклектизъм, в който се откриват сюрреалистични препратки към северноевропейската неокласика. Неслучайно нейният гений бе оценен още през 1987 година, когато получи премията за статуя на Хенри Мур. " (Аксиния Джурова, 2015 г.)
Можем единствено да прибавим думите на Кънчо Кънев, който обобщава както своята живопис, по този начин и миговете, бленувани по обичаната Маргарита: " Човешката суетност и шум отлетяха със залеза. Плажът облече дрехата на уединението. Стъпвайки безшумно по пясъка, не наруших съня на птиците. Сгушени в храстите, ги топлеше ароматът на притихналото море. Въображението ми откриваше оставените следи на юношата. Когато е безшумно и всички спят, се раждат вълшебствата. Разбуждат се недокоснатите кътчета в нас и разлистват порива на желанията. Съкровени мигове, разгадаващи тайнството живот. "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ