Столетниците, които някога са били смятани за рядкост, са станали

Столетниците, които в миналото са били считани за необичайност, са станали нещо всекидневно. Всъщност те са най-бързо растящата демографска група от международното население, като броят им се удвоява почти на всеки 10 години от 1970 година насам.
Още Платон и Аристотел преди повече от 2300 години са писали за процеса на стареене. Днес медицината се доближава към същинските предписания за дълъг живот и положително здраве. Но безапелационният отговор не е еднопосочен, нито елементарен за разкриване. Учените не престават да проучват комплицираното взаимоотношение на факторите на генетичното влечение и метода на живот и по какъв начин те си взаимодействат. Задълбочено изследване, оповестено в GeroScience, съпоставя профили на биомаркери, измерени в зрелия живот измежду хора на 90+ и техните връстници, които са умряли по-рано от тях. Проследени са данните на 44 000 шведи, на които са правени здравни оценки във възрастовия диапазон  64-99 години – извадка от по този начин наречената кохорта Amoris.

1224 от тези хора, или 2,7%, са доживели до 100 години. По-голямата част (85%) от столетниците са дами.

За дълъг интервал от време са следени 12 кръвни биомаркери, свързани с инфектиране, метаболизъм, чернодробна и бъбречна функционалност, както и евентуално недохранване и анемия. Всички те са били свързани със стареенето или смъртността в предходни изследвания.
Биомаркерът, обвързван с възпалението е бил пикочната киселина – отпадъчен артикул в тялото, породен от храносмилането на избрани храни. Проследени са и маркери, свързани с метаболитен статус и функционалност, в това число общ холестерол и глюкоза, и такива, свързани с чернодробната функционалност. В полезрението на учените били още креатининът, желязото и албуминът. 

Изводи

Открихме, че като цяло тези, които са доживели до стотния си рожден ден, са поддържали по-ниски равнища на глюкоза, креатинин и пикочна киселина от шестдесетте си години нататък. За това споделя Карин Модиг, доцент по епидемиология в Karolinska Institutet, който е и създател на тази публикация, оповестена в  The Conversation. Много малко от столетниците са имали равнище на глюкоза над 6,5 mmol/L по-рано в живота си или равнище на креатинин над 125 µmol/L.
От 12-те изследвани биомаркери, единствено два (алат и албумин) не демонстрират връзка с вероятността да се живее век. 
Хората с най-ниски равнища на общ холестерол и желязо са имали по-малък късмет да доближат 100 години спрямо тези с по-високи равнища. При тези с по-високи равнища на глюкоза, креатинин, пикочна киселина и маркери за чернодробна функционалност шансът да станат столетници също понижава.
Дори разликите в другите групи за някои от маркерите да са разнообразни, закономерността е явна – има евентуална връзка сред метаболитното здраве, храненето и достолепната възраст, прецизира Модиг.
Проучването обаче не разрешава никакви изводи за това кои фактори или гени на метода на живот са виновни за стойностите на биомаркера. Разумно е обаче да се мисли, че фактори като храненето и приема на алкохол играят роля. Проследяването на вашите бъбречни и чернодробни стойности, както и глюкозата и пикочната киселина, когато остареете, евентуално не е неприятна концепция.
Въпреки това шансът евентуално играе роля в даден миг при достигането на дълбока напреднала възраст. Но фактът, че разликите в биомаркерите могат да се следят дълго време преди гибелта, допуска, че гените и методът на живот също могат да играят роля за дълголетието.