Столетникът от пловдивското село Бенковски дядо Георги: Казаха ми да пия хапчета за сърцето, аз обаче хапнах една тенекия мед
Столетникът от пловдивското село Бенковски дядо Георги е един от най-възрастните българи, а причина за дълголетието си открива в изобилното похапване. „ Всичко е било по норма в живота ми – хранене, спане, ястие. Правя луканки от телета, тъй като доста ги одобрявам. И огромни свине съм колил. Храня се доста богато. Макар че в никакъв случай не съм бил богат, трапезата ми постоянно е била богата. И преди е било по този начин, и в този момент е по този начин “, споделя 105-годишният дядо Георги. Възрастният мъж няма загадка за дълголетието, само че има вяра, че положителната храна оказва помощ за пълностоен живот. Обича да споделя, че почита лекарите, само че в никакъв случай не купува медикаментите, които му изписват. „ Заболя ме сърцето преди години и ми изписаха хапчета. Но не ги взех, а вместо това за година изядох една тенекиена кутия мед. Сега имам сърце като камък„, споделя столетникът от Бенковски.
Дядо Георги е минал през доста компликации в живота си. Надживял е Първата и Втората международна война. „ Карах медикаменти на бойците на фронта. Трябваше да се движа 40 метра до окопите. Всеки ден беше напрежение “, спомня си дядо Георги и с смут се присеща по какъв начин хора са загивали пред очите му. В казармата работел като готвач, само че най-дълго се изявявал като пастир. Друг сложен интервал от дългия му живот е, когато се скарва с татко си и стопират да си приказват 10 години. След десетилетие се срещнали и поговорили, а родителят му се извинил. След гибелта на брачната половинка му почнала да го мъчи самотата. „ Много рано ме остави, 36 години съм самичък, все виждам тавана “, прибавя с горест столетникът, само че който му липсва доста и придвижването. До 90-ия си рожден ден карал интензивно колело, само че по-късно спрял и в този момент повече време се застоява на едно място. Въпреки преклонна си възраст дядо Георги към този момент възнамерява празненството за идващия си рожден ден. „ Ще си поканя най-своите хора да честваме. Ще ми свири и музика “, бленува столетникът.
