Стои ли България на ръба на европейските политики, свързани с

...
Стои ли България на ръба на европейските политики, свързани с
Коментари Харесай

Експертът Апостол Дянков пред Dir.bg: Затопляне от 2,7° може да увеличи с 4 пъти наводненията у нас

Стои ли България на ръба на европейските политики, свързани с климата... Какви са заканите от климатичните промени и какво значи световно стопляне? По тези и други въпроси потърсихме за коментар Апостол Дянков, старши специалист от WWF България, експерт в региона на климата и силата. Ето какво показа той пред Dir.bg.

- Г-н Дянков, скоро представихте настоящи данни за климатичните промени, компликациите, свързани с тях, и нужните незабавни дейности както в международен проект, по този начин и в България. Какво ни чака?

- Климатичната рецесия не е проблем, който може да бъде изцяло позволен в границите на нашия живот. Овладяването на резултатите от нарушавания климатичен баланс, които към този момент сме отключили, могат да лишават десетилетия - за прекъсване покачването на температурите, епохи - за стабилизиране на океанското ниво и даже доста хилядолетия - за възобновяване на биоразнообразието и популациите на типовете на земята и в моретата, които ще загинат, в резултат на стоплянето. Към момента базираме прогнозите си в границите на живота на нас и идващото потомство - към 2100 година с общи старания може да стабилизираме температурите до общо повишаване от под 1.5 градуса, само че в случай че продължаваме със сегашните темпове на излъчвания - покачването ще е към 2.7 градуса, с всички произлизащи от това последствия и опасности за човечеството и планетата.
 Снимка: Андреас Ренц/Getty Images
- Говорите за три критично-важни цели: да съхраним екосистемите, да стабилизираме климата и да създадем климатично-неутрална, кръгова и процъфтяваща стопанска система в България. На думи е добре, а действително какво можем...
- Една от най-важните бариери пред сполучливото решение на климатичната рецесия е личната ни нерешителност в качествата ни като основана върху науката цивилизация, стопанска система и общество. Чувството за изтощение е парализиращо, само че излишно. В България сме способни да реализираме климатична индиферентност преди поставената от Европейския съюз цел от 2050 година На първо място за по-малко от две десетилетия може да умножим производството и съхранението на възобновима сила, тъй че въглеродните излъчвания и замърсяването на въздуха от изкопаемите горива да останат в предишното. Може да развием високотехнологична промишленост на база на чиста сила и кръгово потребление на материалните запаси. Може да подобрим икономическите вероятности като влагаме в образованието, науката и развойните действия с фокус върху този зелен преход, изключително в изостаналите райони, подвластни от въглищата и енергийно-интензивните промишлености. Не на последно място, възстановявайки екосистемите и природосъобразното земеделие, може по едно и също време да гълтаме въглерод в по-голяма степен от множеството страни членки на Европейския съюз, а съхранената природа да спомогне за привлекателността на България като място за живот и вложения. Ако погледнете икономическите произшествия от близкото и по-далечно минало, възобновяване и напредъкът може да бъдат изненадващо бързи и да подкрепят всички българи. Последното е извънредно значимо, тъй като е в областта на по този начин наречената " климатична правдивост " - не би трябвало новите технологии, нововъведения, вложения и стратегии да подкрепят единствено богатите райони или семейства. Ползите би трябвало да са за всички - както за всички са разноските от налози, държавни и европейски вложения, които задвижват прехода.

- Прогнозите са, че в случай че излъчванията на парникови газове продължат със сегашните равнища, планетата ще се затопли с почти 2,7°C до 2100 година? Какво значи това? Защо това равнище на стопляне се дефинира като пагубно за човешкото общество?
- За света стопляне от подобен мащаб значи най-малко половин метър повишаване на океанските равнища до края на века, което би наводнило домовете на стотици милиони хора в крайбрежни градове и би направило границите на континентите съвсем неузнаваемо. Означава също неведнъж увеличение на рисковите проявления на времето: невиждани наводнения, стихии и топли талази, каквито видяхме през 2021 година на Балканите, в Съединени американски щати и Германия, като за някои международни райони сушите ще са съвсем перманентни, а за други разрушителните събитие ще се случват с многократна периодичност и активност. За нас българите е същото - стопляне от 2.7 градуса на международно равнище може да докара до почти два пъти по-голямо стопляне у нас, да усили поройните наводнения 2 до 4 пъти, да провокира суши и загуби на годишна продукция всяко лято. Можем и би трябвало да се приспособяваме към неизбежните последствия, само че и ние и нашите екосистеми и ландшафти, имаме предел на акомодация. Много аграрни производители няма да устоят в случай че сухите интервали се усилят с 20%, туризмът ще се срине, в случай че горите ни изгарят, а морето ни цъфти от водорасли всяко лято. Дори инфраструктурата от жп линиите до електроцентралите, които имат потребност от вода, са непосредствено застрашени. Да не забравяме, че България не е система в изолираност - резултатите от климатичната рецесия ще са доста по-тежки в райони като Източна Азия и Северна Африка, което ще провокира местни и районни спорове за вода и запаси, политическа неустойчивост и още климатични бежанци. Гражданската война в Сирия бе отчасти породена от общественото неодобрение и икономическите резултати, провокирани от нетипично дълга суша в района и подбудената от нея миграция. Не може да допуснем това. Затова би трябвало дружно с другите европейски и международни страни да създадем оптимално вероятното да удържим стоплянето под 1.5 градуса, каквато е задачата начертана от учените.
 Снимка: AP/БТА
- Всъщност, учените считат, че всяко стопляне над 1,5°C може да аргументи необратими вреди, като отмирането на амазонските тропически гори и коралови рифове и цялостното размразяване на целия арктически лед през лятото?
- Учените изготвят вероятностни разпределения, съгласно които продължаващо няколко години или десетилетия стопляне над 1.5 градуса е доста евентуално да отключи на необратими процеси, които да унищожат изцяло или обиден мощно основни за планетата системи - арктическия лед, кораловите рифове, Амазонската гора, океанското течение Гълфстрийм, екосистемите и биологичните типове, които поддържат. Може би за някои това се коства като допустима цена на икономическия напредък, само че не е. Зад всяка от тези системи стоят милиони човешки същества, които са подвластни от тях за водата и храната си, за работните си места, за възприятието си за еднаквост и принадлежност в света. Жителите на Аляска не могат да си показват живота без арктическия лед. Жителите на островни страни не могат да живеят в потопени от океана атоли. Няма по какъв начин такива промени да не са пагубни за хората.
 Снимка: AP/БТА
- Според актуалните прогнози за излъчванията, България може да се затопли с 4,4°C до 2100 година преваляванията да намалеят с повече от 20%, застрашавайки водоснабдяването на градовете и селското стопанство. Добивите от пшеница и царевица може да намалеят с 1/5. До края на века тежки летни засушавания евентуално ще се случват всяка година?
- Трябва да уточним, че това са прогнози, които се базират на световно и макро-регионално климатично моделиране и касаят няколко вероятни сюжета - съответните числа са систематизирани от Световната банка в последния обзор на тези модели от 2021 година по отношение на актуалните темпове на излъчвания и стопляне. Тази година ще бъдат оповестени актуализирани районни прогнози от Междуправителствения панел за климатичните промени, който обновява сюжетите и прогнозите си един път на 6-7 години. През август предходната година излезе първият отчет от новата научна оценка, който рамкира стоплянето на равнище планета и континенти, само че са ни нужни доста по точни местни прогнози - на равнище град, речно корито или съответен регион на България. Такива прогнози към този момент се изготвят - от 2013 година до момента от време на време се правят оценка рисковете за обособени райони на България и стопански браншове и те залягат в икономическото обмисляне, само че детайлността на тези прогнози не е задоволителна. Например, дали пагубните наводнения (които обикновено се случват единствено един път на 50 години) ще се усилят единствено 2 пъти или цели 4 пъти, е от голямо значение, само че това би трябвало да се уточни - да вземем за пример, за правите от течението на всяка българска река. Човешките жертви и вредите от гигантските наводнения в Германия и Белгия през предишното лято частично се дължат на обстоятелството, че нямаше казус на сходни превалявания и макар предизвестията, и локалните управляващи не взеха задоволително бързи ограничения. Не би трябвало да позволяваме това. Работата на държавните институции и общините да разпознават и предотвратяват рисковете в България ще бъде основна.

- Влажните зони покриват почти 6% от земната повърхнина, а 87 % са изгубени през последните 300 години?
- Днес те изчезват три пъти по-бързо от горите и това заплашва живота на растения, типове и животни, подвластни от влажните зони.
 Снимка: БТВ
- В басейна на река Дунав повече от 80 % от заливните низини са изгубени през последните 150 години, а това включват внезапно понижаване на популациите на риба и диви животни...

- Влажните зони са основни тъй като по едно и също време гълтам въглерод, смекчават наводненията надолу по течението на реките и са хабитат за скъпи и застрашени скотски и растителни типове. В България и по нашата права на Дунав те са унищожени главно заради директна интервенция на индивида - пресушаване на блата, увеличение на обработваемите земи, урбанизация. Но от ден на ден страдат и заради засушаването, подбудено от климатични фактори. Във WWF България работим към този момент 2 десетилетия за възобновяване на влажните зони и основаване на локален занаят от екосистемните услуги, които те обезпечават. През миналите две години бяхме очевидци на огромни пожари, които отчасти унищожиха растителността върху основни влажни зони - да вземем за пример, блатото Кайкуша в Природен парк " Персина " и Драгоманското тресавище. Съдействаме за възобновяване на двете зони, само че в случай че тези пожари продължат, загубата ще е необратима. В българския проект за възобновяване и резистентност бе включен план за възобновяване на влажни зони като " значими за климата екосистеми " и такава е посоката. Но тези действия би трябвало да оказват помощ и на хората в дребните обитаеми места и градовете - нужно е да се мисли за основани на природата решения и същинска зелена инфраструктура, а не просто почистване на речни корита и наливане на бетон. Говорим за действително възобновяване на екосистемите, които имат защитни функционалности.
 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos
- Ефектът от Часът на Земята какъв е? Говорим за последната събота на месец март сред 20:30 и 21:30 ч., когато милиони хора от целия свят алегорично гасят осветлението в домовете си, а знакови здания притъмняват фасадите си?
- Ефектът от Часът на Земята върху световните излъчвания, несъмнено, е алегоричен - частично тъй като и в България множеството семейства и обществени здания към този момент имат енергийно-ефективно осветяване. Часът на Земята е доста значим знак. Когато вършим този жест дружно, ние виждаме, че смяната е допустима и пренасяме вдъхновението от едно малко и алегорично изпитание върху сложната и амбициозна работа, която ни следва. През последните години във WWF посвещаваме Часът на Земята на разнообразни природозащитни дела, защото е належащо хората да се включат по-активно в съхранението на всеки аспект от природата, в допълнение към стабилизирането на климата. Тази година ще посветим самодейността на битката против закононарушенията, осъществявани против дивата природа у нас.

- Защо Индия предложи на един международен конгрес текст, който разяснява не преустановяване ерата на въглищата, а понижаване потреблението им?
- COP26 съумя в позиционирането на изкопаемите горива като главен проблем и спънка за решаването на климатичната рецесия. Много от нас, в природозащитната общественост, се надявахме и на съответен ангажимент и последна дата за излаз от въглищата на международно равнище, само че в последна сметка бе призната по-меката дефиниция за поетапно понижаване. Смятаме, че това ще се промени на идващите климатични срещи, когато се чака упоритостта в договарянията да се ускори. В случая, Индия изигра ролята на страната, която постави краткотрайна спирачка в равнището на упоритости, защото всички регистрират, че Индия е измежду страните, за които е належащо ускорено икономическо развиване, с цел да може едно от най-големите международни популации да реализира съответен стандарт на живот през идващите години. Няма нищо неприятно в това, само че упоритостта можеше да е по-голяма. Вярваме, че тя ще бъде, тъй като обществото в Индия е мощно сензитивно към въздушното замърсяване - друго пагубно следствие от въглищните Топлоелектрическа централа. А към този момент има и все по-голям напън върху политиците за деяние. Така е и във все-повече от страните от по този начин наречения " световен юг " - намаляването на излъчванията върви ръка за ръка с натиска за понижаване на локалното замърсяване.
 Снимка: istock by Getty Images
- Говори се за нов фокус върху парниковия газ метан, чието редуциране може да докара до по-скоростно смъкване на излъчванията, с цел да се ограничи рискът от или интервала на прехвърлянето на 1.5 градуса стопляне?
- Метанът се задържа в атмосферата доста по-кратко от въглеродния диоксид, а в това време излъчванията и концентрациите на метан устойчиво порастват през последните години - в огромна степен поради индустриалното отглеждане на животни, частично и поради излъчванията от взрива на изкопаем (природен) газ, чийто рандеман и превозване води до остатъчни излъчвания от този газ. Това значи, че в случай че внезапно съкратим излъчванията на метан, концентрациите ще паднат по-бързо и това ще спомогне температурите да остават под 1.5 градуса в сериозното десетилетие сред 2030 и 2040 година Това десетилетие е нужно, с цел да бъдат спрени множеството въглищни централи по света (надяваме се в България да е преди 2030 г.), тъй че по-късно последователно и по-бавно да стартират да понижават и излъчванията и концентрациите на въглероден диоксид. Именно по тази причина във WWF и другите природозащитни организации считаме, че газът не е дълготрайно решение за енергетиката и промишлеността на България - той генерира доста парникови излъчвания в виталния си цикъл, а в това време политиките за климата ще го лимитират скоро. Газът така и така е в този момент е прекомерно безценен (понеже прекалено много страни взеха решение да базират енергетиката си на него).

- Къде е България в цялата тази международна общественост? Бившият президент Доналд Тръмп извади Съединени американски щати от климатичното съглашение. Какъв сигнал е това?
- Съединени американски щати след това се завърна в Парижкото съглашение, което значи, че не би трябвало да тълкуваме решимостта на страните да разрешат климатичната рецесия на база на един единствен политик. Популистите като Доналд Тръмп дават обещание краткосрочни решения за електората си, а климатичните политики са с дълготраен небосвод. Нещо повече, те касаят бъдещите генерации, които към този момент са гласоподаватели, тъй че бягането от отговорност на политиците няма да продължи постоянно. България е дребна част, само че част от Европейския съюз, който е може би най-важният балансиращ състезател на международната климатична дипломатическа сцена. Благодарение на уговорките на Европейски Съюз Китай и даже Индия също заложиха задължения за климатична индиферентност - въпреки и към 2060 и 2070 година Европейски Съюз ще продължи да играе тази роля и е в полза на България да поддържаме този развой. Защото, както споделих нагоре, надалеч не сме готови за рисковете и евентуалностите от стопляне над 1.5 градуса (особено заради обстоятелството, че сме гранична и южна държава), а в това време модернизацията и икономическата промяна, обвързвана с безвъглеродните технологии и промишлености, може да ни разреши да догоним останалите страни членки във връзка с икономическо и човешко развиване.

- Европейски Съюз одобри, че газът и нуклеарната енергетика влизат в Зелената договорка. Франция лобира за нуклеарната сила, към това се причисляваме и ние, а Германия държи за газа. Това оттегляне ли е от първичния вид на концепцията?
- На първо място, Европейски Съюз към момента не е приел газът и нуклеарната сила в Таксономията за устойчиви финанси. Ако това се случи, което може да стане единствено след гласоподаване от Съвета на Европейски Съюз и Европейският парламент, то това в действителност ще бъде доста оттегляне от поетите задължения за климатична индиферентност през 2050 година Ядрената сила може да бъде климатично-неутрална, само че това се реализира в дълъг интервал, защото за построяването на АЕЦ са нужни съвсем 2 десетилетия, с които не разполагаме, без да приказваме за други екологични вреди и опасности. Колкото до газа, неговите излъчвания не подхождат на визията за климатична индиферентност. Дори новите препоръчани от Европейската комисия правила будят подозрение, че множеството газови вложения ще могат да бъдат класифицирани като зелени. В същото време възобновимата сила е към този момент по-евтина даже без никакви дотации, а новите технологии за предпазване на сила и умните енергийни решения могат да реализират енергийна самостоятелност на налична цена - както бе неотдавна демонстрирано от гражданския бранш с оповестената и анализите на. Ние се надяваме, че политическите водачи и представители на страните членки в европейските институции ще проявят здрав разсъдък и дълготрайна визия и повече няма да концентрират обществени вложения и дотации в централизираната енергетика, основана върху изкопаеми горива.
Източник: dir.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР