НАСА пише история: Сондата „Паркър“ се приближи рекордно близо до Слънцето
Космическа сонда на НАСА влезе в историята, откакто оцеля при най-близкото приближаване до Слънцето в миналото, написа BBC.
Учените получили сигнал от слънчевата сонда „ Паркър “ малко преди среднощ източно общоприетоо време в четвъртък (бел. ред. - към 3 сутринта в петък, българско време), откакто в продължение на няколко дни нямали контакт със сондата.
НАСА сподели, че сондата е „ в сигурност “ и че работи обикновено, откакто е минала единствено на 3.8 млн. благи (6.1 млн. км) от слънчевата повърхнина.
Сондата се „ потопи “ във външната атмосфера на Слънцето в навечерието на Коледа, издържайки на брутални температури и рискова радиация в устрема на човечеството да разбере по-добре по какъв начин работи тази звезда.
Движейки се с до 682 хиляди км/ч, галактическата совалка е издържала на градуси до 980°C.
„ Това близко проучване на Слънцето разрешава на „ Паркър “ да направи измервания, които оказват помощ на учените да схванат по-добре по какъв начин материалът в този район се нагрява до милиони градуси, да наблюдава произхода на слънчевия вятър (непрекъснат поток от материал, излизащ от Слънцето), и да открие по какъв начин енергийните частици се форсират до скорост, близка до скоростта на светлината “, споделиха от организацията.
Векове наред хората са изучавали Слънцето, само че не може да усетите атмосферата на обещано място, до момента в който в действителност не отидете там да го посетите. Затова и не можем в действителност да усетим атмосферата на нашата звезда, в случай че не прелетим през нея “, сподели по-рано през днешния ден доктор Никола Фокс, теоретичен началник в НАСА.
Слънчевата сонда „ Паркър “ бе изстреляна през 2018 година, насочвайки се към центъра на нашата слънчева система. Тя към този момент е минала около Слънцето 21 пъти, приближавайки се от ден на ден, само че обиколката на Бъдни вечер сложи връх като непосредственост.
И въпреки дистанцията да не звучи изключително близо, доктор Фокс даде уточнения.
Ние се намиране на разстояние от 93 млн. благи от Слънцето, тъй че в случай че сложим Слънцето и Земята на един метър една от друга, слънчевата сонда „ Паркър “ е на 4 см от Слънцето – това е близо “, сподели Фокс.
Сондата, издържала тези високи температури и радиация, е била предпазена от въглероден композитен щит с дебелина 11.5 см, само че тайната се крие в тактиката, при която сондата влизала и излизала бързо от атмосферата.
Всъщност това е най-бързото напредване на който и да е било летателен обект, основан от индивида – придвижването на сондата е еквавилент на полет от Лондон до Ню Йорк за по-малко от 30 секунди. Скоростта на „ Паркър “ се подкрепя и от голямото гравитационно привличане, до момента в който пада към Слънцето.
Защо човечеството цели да „ допре “ Слънцето?
Учените се надяват, че до момента в който галактическият транспортен съд минава през външната атмосфера на нашата звезда - нейната корона - той ще е събрал данни, които ще разрешат дългогодишна тайнственост.
Короната е в действителност, в действителност гореща и нямаме визия за какво “, изясни доктор Дженифър Милард, астроном от Fifth Star Labs в Уелс.
„ Повърхността на Слънцето е към 6000°C или нещо такова, само че короната, тази слаба външна атмосфера, която можете да видите по време на слънчеви затъмнения, доближава милиони градуси – и това е по-далеч от Слънцето. Така че по какъв начин тази атмосфера става по-гореща? ", прибавя доктор Милард.
Мисията би трябвало също по този начин да помогне на учените да схванат по-добре метода на работа на слънчевия вятър, или това е непрекъснатият поток от заредени частици, изригващи от короната. Когато тези частици взаимодействат с магнитното поле на Земята, небето светва с ослепителни полярни сияния.
Но този така наречен „ галактически климат “ може да провокира и проблеми, като „ извади от строя “ електрически мрежи, електроника и информационни системи. „ Разбирането на Слънцето, неговата интензивност, галактическия климат, слънчевия вятър е толкоз значимо за всекидневието ни на Земята “, сподели доктор Милард.
Учените получили сигнал от слънчевата сонда „ Паркър “ малко преди среднощ източно общоприетоо време в четвъртък (бел. ред. - към 3 сутринта в петък, българско време), откакто в продължение на няколко дни нямали контакт със сондата.
НАСА сподели, че сондата е „ в сигурност “ и че работи обикновено, откакто е минала единствено на 3.8 млн. благи (6.1 млн. км) от слънчевата повърхнина.
Сондата се „ потопи “ във външната атмосфера на Слънцето в навечерието на Коледа, издържайки на брутални температури и рискова радиация в устрема на човечеството да разбере по-добре по какъв начин работи тази звезда.
Движейки се с до 682 хиляди км/ч, галактическата совалка е издържала на градуси до 980°C.
„ Това близко проучване на Слънцето разрешава на „ Паркър “ да направи измервания, които оказват помощ на учените да схванат по-добре по какъв начин материалът в този район се нагрява до милиони градуси, да наблюдава произхода на слънчевия вятър (непрекъснат поток от материал, излизащ от Слънцето), и да открие по какъв начин енергийните частици се форсират до скорост, близка до скоростта на светлината “, споделиха от организацията.
Векове наред хората са изучавали Слънцето, само че не може да усетите атмосферата на обещано място, до момента в който в действителност не отидете там да го посетите. Затова и не можем в действителност да усетим атмосферата на нашата звезда, в случай че не прелетим през нея “, сподели по-рано през днешния ден доктор Никола Фокс, теоретичен началник в НАСА.
Слънчевата сонда „ Паркър “ бе изстреляна през 2018 година, насочвайки се към центъра на нашата слънчева система. Тя към този момент е минала около Слънцето 21 пъти, приближавайки се от ден на ден, само че обиколката на Бъдни вечер сложи връх като непосредственост.
И въпреки дистанцията да не звучи изключително близо, доктор Фокс даде уточнения.
Ние се намиране на разстояние от 93 млн. благи от Слънцето, тъй че в случай че сложим Слънцето и Земята на един метър една от друга, слънчевата сонда „ Паркър “ е на 4 см от Слънцето – това е близо “, сподели Фокс.
Сондата, издържала тези високи температури и радиация, е била предпазена от въглероден композитен щит с дебелина 11.5 см, само че тайната се крие в тактиката, при която сондата влизала и излизала бързо от атмосферата.
Всъщност това е най-бързото напредване на който и да е било летателен обект, основан от индивида – придвижването на сондата е еквавилент на полет от Лондон до Ню Йорк за по-малко от 30 секунди. Скоростта на „ Паркър “ се подкрепя и от голямото гравитационно привличане, до момента в който пада към Слънцето.
Защо човечеството цели да „ допре “ Слънцето?
Учените се надяват, че до момента в който галактическият транспортен съд минава през външната атмосфера на нашата звезда - нейната корона - той ще е събрал данни, които ще разрешат дългогодишна тайнственост.
Короната е в действителност, в действителност гореща и нямаме визия за какво “, изясни доктор Дженифър Милард, астроном от Fifth Star Labs в Уелс.
„ Повърхността на Слънцето е към 6000°C или нещо такова, само че короната, тази слаба външна атмосфера, която можете да видите по време на слънчеви затъмнения, доближава милиони градуси – и това е по-далеч от Слънцето. Така че по какъв начин тази атмосфера става по-гореща? ", прибавя доктор Милард.
Мисията би трябвало също по този начин да помогне на учените да схванат по-добре метода на работа на слънчевия вятър, или това е непрекъснатият поток от заредени частици, изригващи от короната. Когато тези частици взаимодействат с магнитното поле на Земята, небето светва с ослепителни полярни сияния.
Но този така наречен „ галактически климат “ може да провокира и проблеми, като „ извади от строя “ електрически мрежи, електроника и информационни системи. „ Разбирането на Слънцето, неговата интензивност, галактическия климат, слънчевия вятър е толкоз значимо за всекидневието ни на Земята “, сподели доктор Милард.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ