Яврово почете Николай Хайтов СНИМКИ
Сто години от рождението на един от най-българските писатели - Николай Хайтов, честваха в родното му село Яврово. Младежи от организацията " Възроден " изиграха в читалището " Пробуда " пиесата " Стайков камък ". Преди това явровци уважиха паметта на създателя на " Диви разкази " в среща със синовете му Здравец и Александър Хайтови, както и с писателя Николай Табаков.
" Баща ми постоянно е бил като камък, който си тежи на мястото. Имаше режим, правеше си всяка заран разходка до връх Св. Илия. След това сядаше пред пишещата машина и с брат ми Сашо знаехме, че би трябвало да бягаме далеко, да не шумим. Винаги защитаваше слабите. Имаше си задача и тя беше Родопа планина. По-точно българите мохамедани, живеещи в нея - той постоянно се е борил за това, че те са българи. Има хиляди спекулации за него - от разравянето на гробове, до кражбата на писателски писания, само че той в никакъв случай не се е давал на враговете си, постоянно е воювал с интригантите и завистниците. А тук, в родното му село, няма да намерите кой да ви каже и една неприятна дума за него ", описа мемоари за великия си татко Здравец Хайтов.
Честването на писателя стана точно на празника " Малка Богородица ", когато към едноименната черква в селото се събират доста хора. Баба от певческата група, която изнесе концерт в читалището, показа, че след пиесата " Стайков камък " почнали да <210> споделят Стайка вместо Милка. И запя: " Стайкее, марии хубава, да не ми се ожениш... ". В пиесата се споделя по какъв начин злобен джин, който живеел в пещерата до селото, откраднал най-хубавата мома, но тя го надхитрила: предиздвикала го да стане на цвете и го хвърлила в огъня. Така пещерата почнала да се назовава на нейното име.
Барелеф на Хайтов, изработен от сина му Александър - прочут ваятел, има на чешмата до църквата. " Крила имат сами тоя, дето сърцето им желае да лети ", написа на плочата над чучура. Писателят знаел за легендата, в която се споделя по какъв начин бил издигнат храмът. Присънило се на един турчин, че на площада би трябвало да има черква. Преди, като минавал оттова, видял по какъв начин над орех пада светлина, и разпитал селяните какво е това място, а те му споделили, че там си вършат курбан. Тогава друговерецът им обяснил, че това място е свещено и би трябвало да вдигнат на него храм. Строили основите й, но всяка вечер те се рушели. Накрая видели, че подземен има дребна катакомба. Не се знае от кой момент е, само че се допуска, че датира от XIV век, а вътре имало икона на Света Богородица. На тази икона през днешния ден се молят всички селяни и слизат в катакомбата под църквата. Едно място на седем века и твърдата религия.
За страдание, в родното село на огромния български публицист към момента няма негов музей. И околните на писателя, и феновете му се надяват един ден домът му да бъде отворен за гости.
" Баща ми постоянно е бил като камък, който си тежи на мястото. Имаше режим, правеше си всяка заран разходка до връх Св. Илия. След това сядаше пред пишещата машина и с брат ми Сашо знаехме, че би трябвало да бягаме далеко, да не шумим. Винаги защитаваше слабите. Имаше си задача и тя беше Родопа планина. По-точно българите мохамедани, живеещи в нея - той постоянно се е борил за това, че те са българи. Има хиляди спекулации за него - от разравянето на гробове, до кражбата на писателски писания, само че той в никакъв случай не се е давал на враговете си, постоянно е воювал с интригантите и завистниците. А тук, в родното му село, няма да намерите кой да ви каже и една неприятна дума за него ", описа мемоари за великия си татко Здравец Хайтов.
Честването на писателя стана точно на празника " Малка Богородица ", когато към едноименната черква в селото се събират доста хора. Баба от певческата група, която изнесе концерт в читалището, показа, че след пиесата " Стайков камък " почнали да <210> споделят Стайка вместо Милка. И запя: " Стайкее, марии хубава, да не ми се ожениш... ". В пиесата се споделя по какъв начин злобен джин, който живеел в пещерата до селото, откраднал най-хубавата мома, но тя го надхитрила: предиздвикала го да стане на цвете и го хвърлила в огъня. Така пещерата почнала да се назовава на нейното име.
Барелеф на Хайтов, изработен от сина му Александър - прочут ваятел, има на чешмата до църквата. " Крила имат сами тоя, дето сърцето им желае да лети ", написа на плочата над чучура. Писателят знаел за легендата, в която се споделя по какъв начин бил издигнат храмът. Присънило се на един турчин, че на площада би трябвало да има черква. Преди, като минавал оттова, видял по какъв начин над орех пада светлина, и разпитал селяните какво е това място, а те му споделили, че там си вършат курбан. Тогава друговерецът им обяснил, че това място е свещено и би трябвало да вдигнат на него храм. Строили основите й, но всяка вечер те се рушели. Накрая видели, че подземен има дребна катакомба. Не се знае от кой момент е, само че се допуска, че датира от XIV век, а вътре имало икона на Света Богородица. На тази икона през днешния ден се молят всички селяни и слизат в катакомбата под църквата. Едно място на седем века и твърдата религия.
За страдание, в родното село на огромния български публицист към момента няма негов музей. И околните на писателя, и феновете му се надяват един ден домът му да бъде отворен за гости.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ